Бургаското пристанище няма да се върне 14 г. назад, ще развиваме туризъм, ИТ и просвета

Министър, парламентарна комисия по транспорт, местна и държавна власт и браншът обсъдиха бъдещето на морската индустрия в Бургас

Ключови думи: бургас, дискусия, синя икономика, пристанище бургас, димитър николов, стойко танков, николай събев, златомира мострова

На двучасова среща в Бургас, каквато не е имало от цели 25 години назад – министър, парламентарна комисия по транспорт, местна и държавна власт и браншът обсъдиха бъдещето на морската индустрия. В дискусията участваха председателят на транспортната комисия в НС Борислав Гуцанов, заместникът му и депутат от Бургас Златомира Карагеоргиева – Мострова, народният представител инж. Петър Кънев, депутатите от „Продължаваме промяната“ Константин Бачийски, Димитър Ташев и Благовест Белев, министърът на транспорта Николай Събев, кметът на Бургас Димитър Николов, областният управител Стойко Танков, директорът на РИОСВ-Бургас Павел Маринов, който е идеолог на проекта „Супер Бургас“, изпълнителният директор на ИАРА Христо Панайотов, директорът на ДППИ Анна Натова, изпълнителният директор на  Пристанище – Бургас Диян Димов, концесионерите на частните портове, представители на бранша, общински съветници и заинтересовани страни.

Всички се обединиха около факта, че чрез такива срещи по най-добрия начин ще се реши какво и как трябва да се направи за доброто на града. „Ние работим с ясното съзнание, че пристанище и град са общ жив организъм и трябва по този начин да се подхожда, когато се говори за ключов за страната ни град като Бургас“, каза председателят на парламентарната комисия по транспорт Борислав Гуцанов, който е експерт по темата и депутат от Варна, където се е провела първата такава среща.

Час и половина ни вест, ни кост от транспортния министър на срещата му в Бургас

За разлика от Бургас, във Варна има възможност и трябва да бъде изграден интермодален дълбоководен терминал, но не от страна на държавата, който след като има всички разрешителни и документи, да бъде даден на дълга концесия, посочи Гуцанов.

Той обясни, че приликите са в това, че за развитието на пристанищата – „Варна Изток“ и от 1 до 7-8 корабно място в Бургас бизнесът, кметът и областният управител трябва да преценят и да създадат атракционни зони в градовете.

„Сега се намираме на територия, която е направена по много добър начин и смятам, че бургазлии разбират и приемат това. За разлика от Варна, в Бургас успяхте да го направите – казвам го като варненец.

Факт е, че на 50 м от нас се намира пасажерският терминал, тук голямата идея е да идват повече туристи“, каза Борислав Гуцанов.

Председателят на Комисията по транспорта Борислав Гуцанов и министър Николай Събев се обединиха около тезата, че новата АМ „Черно море“ няма да бъде само връзка между Бургас и Варна, а между Истанбул – Бургас – Варна – Констанца, за да идват тук и турски туристи.

„Преди години никой не вярваше, че ще привлечем румънските туристи, а в момента те са от най-атрактивните. Следват турските туристи, които в момента са в зимните курорти. Ако им осигурим нужната инфраструктура, това ще бъде и в летните курорти. Зоната за обществен достъп на Бургас е важна, за да привличате туристи“, каза Гуцанов.

Зам.-председателят на транспортната комисия Златомира Карагеоргиева – Мострова на свой ред припомни, че още в генералния план на Пристанище Бургас до 2015 г. е записано, че нерешеният проблем с пътническото яхтено пристанище е подтикнал и към друга идея. „Пристанищната администрация смята за възможно генерално решение, продиктувано от примери от света на определен етап от реализацията на генералната схема да се извадят от активна експлоатация корабни места 1, 2 и 3 и при условия на съвместна експлоатация с Общината там да се реализира пътнически терминал с яхтено пристанище, включително и с привличане на частен капитал.

Но конфликтната точка на днешната дискусия и сред гражданите на Бургас не са тези три корабни места, а недопускането на построяването на хотели, ресторанти и увеселителни съоръжения на останалите две места“, каза Златомира Карагеоргиева – Мострова.

Депутатът от „Продължаваме промяната“ Константин Бачийски  застъпи друга теза. Той предложи пристанището в Бургас да се отвори към града, но само до 6,7 и 8-мо коробано място, разположени към градската част, а останалите от 9-то до 14-то, които са навътре в морето да останат за пристанищни дейности като РО-РО (автомобили, камиони) и РО-ЛО (жп вагони), където товарите са затворени и не запрашават въздуха, както и контейнерни превози. Бачийски подчерта, че Бургас трябва да развива икономиката, а не само обслужващата и развлекателна дейност.

След тези изказвания взе думата кметът Димитър Николов, който заяви, че не е съгласен да допуснем промени, с които да върнем отново тук разтоварване на сяра и на скрап – точно пред Конгресния център.

„Като бял ден си спомням как един ден тук се разтоварваше сяра, духна един силен вятър, прането стана жълто и четири жени дойдоха при мен с легените и ги сложиха на масата в кабинета ми. Тогава осъзнах за себе си, че тези процеси са необратими. Ние трябва да търсим обществено развитие на тази зона“, каза Димитър Николов. Неговото изказване бе подкрепено и от Борислав Гуцанов, и от министъра на транспорта, които заявиха, че тази зона трябва да се развива в посока туризъм. Към тезата на кмета се присъедини и директорът на РИОСВ-Бургас Павел Маринов, който е идеолог на проекта „Супер Бургас“.

Кметът Николов отговори и на Златомира Карагеоргиева – Мострова, като обясни, че няма идея на това място да се строят хотели и да се отварят нови ресторанти. „Не виждам тук никакви нови хотели, не искам да е пълно с ресторанти. Не знам кой е казал, че тук има желание да се правят лунапаркове“, каза Николов. (ВИЖТЕ ЦЯЛАТА МУ ПОЗИЦИЯ В ЗАСНЕТИЯ ОТ РЕПОРТЕР НА ФЛАГМАН.БГ ВИДЕОМАТЕРИАЛ)

Той посочи, че в момента ИТ фирмите го търсят да ходатайства пред ДППИ да не ги мотае по 3-4 месеца да си наемат офис в Конгресния център.

Трудно виждам и възможност в центъра на Бургас и да влизат тирове и да разтоварват тук, ние няма да ги пуснем – така отговори кметът и на идеята на кап. Георги Събев, общински съветник от Бургас.

„Трябва да има гъвкавост, както и нови перспективи. Съгласен съм, че пристанището трябва да е отворено към Истанбул и други дестинации, да има пасажерски пътувания, атракции, изкуство. Паркингът в центъра тук е крайно време да се превърне в площад, в зона за развлечение за млади хора. От 3 години тук е филиалът на НХА, а ректорът иска следващия прием да увеличи със 150 студенти, има голям интерес, но няма пространство. Търсим къде да разширим НХА, за да се обучават студенти и да пуснат нови магистърски програми. Някой има ли против това“, попита Димитър Николов.

Градоначалникът е категоричен, че трябват повече такива срещи, на които детайлно да бъдат сложени на масата всички инвестиционни намерения. „Вие сте стопанинът и с Вас сме партньори. Без Ваше знание тук не може да се случи нито една инвестиция. Нека да не се връщаме на изходни положения, от които сме тръгнали преди 14 години, а да оправдаем доверието на бургазлии и да урбанизираме така територията, че тя наистина да носи ползи не само финансови, но и обществени, дори емоционални за жителите и гостите на Бургас“, обърна се кметът към министъра на транспорта.

Димитър Николов гарантира пълно съдействие на местната власт към държавната в това отношение не само в административен план. „Притежаваме и технически ресурси, за да стигнем до решения, които ще бъдат от взаимна полза. Убеден съм, че не искате да връщате ситуация отпреди 14 години. Именно Борислав Гуцанов и Павел Маринов ме запалиха за тази тема тогава“, каза кметът на Бургас Димитър Николов.

На свой ред Павел Маринов като директор на РИОСВ-Бургас изтъкна, че има редица екологични изисквания и директиви, които не биха позволили връщането на доковете на Морска гара.

Пред Флагман.бг той призна, че в дискусията се разгледаха противоречиви идеи, някои от които са твърде крайни и говорят за връщане на положението на товарни дейности на пристанището, за които отдавна се взе решение да ги няма. „Аз съм сигурен, че Зоната за обществен достъп няма връщане назад и ще я бъде, но във вида, в който е замислена в началото“, каза Маринов и добави, че е интересна тема  къде ще бъдат осъществявани бъдещите товаро-разтоварни дейности.

Към момента обаче има достатъчен капацитет за тази дейност, а концесионерите дадоха задоволителна информация.

„Пристанище-Бургас има възможност за развитие в други аспекти – например свързването на пристанището с индустриалните зони. Бургас е град с интересна локация и предполага въображение да бъдат решени тези въпроси“, смята Павел Маринов.

„Важно е да знаем достатъчни ли са капацитетите, нужна ли е нова специализация за определен тип товари, приемането и изпращането на вагони. Какво виждате като задачи към ДППИ, така че да сме адекватен партньор в региона? Задачата, която формулираме заедно с Вас, става мениджърския договор по конкурса за нов управител на ДППИ, който ще гарантира развитието на Бургас по начина, по който е необходимо. Това ще искаме от него да отчита всеки ден, за да докаже, че работи“, обърна се министър Събев към ръководствата на държавното и частните портове в Бургас. Той ги призова да изпратят предложенията си в стегнат писмен вид, като екипът му ще ги прецизира и разпредели, така че следващата дискусия да се проведе конкретно по тях.

След като изслуша представителите на морската индустрия, министър Николай Събев заяви, че се радва, че е повдигната нашата производителност и имаме капацитетен ресурс. Той обаче изтъкна, че имаме възможност да привличаме още средства от ЕС, който ще активира нови програми, за да няма развитие на две писти в ЕС, за да ускорим развитието на изоставащите държави с общото европейско пространство.

Събев припомни, че наскоро имаше среща с турския министър на транспорта, на която обсъдили възможността Резово да се отвори като пункт за пътници и туристи, както и да се отвори възможност към Малко Търново, след като бъде изградена магистралата и пътят, който позволява движение на тежкотоварен транспорт от там.