Съвпадение ли е? Внезапно пламна сградата, която областният управител на Бургас предложи на министерствата
Плановете бяха това здание да се ремонтира, но след днешния пожар ще е невъзможно
Триетажната сграда на ул. „Булаир“ 5Б, която от няколко години е изоставена, пламна внезапно преди минути, предава дежурният редактор на Флагман. На място в момента са два противопожарни автомобила, както и полиция. Пламъците са обхванали втория етаж на източното крило и огнеборци се опитват да ги потушат .
Пожарът в знаковата държавна сграда изглежда изключително съмнителен, тъй като само преди няколко часа областният управител Стойко Танков предложи безвъзмездно зданието на общината или на някое министерство. Той изрази желание тази сграда да остане държавна собственост. (ВИЖТЕ ПОДРОБНОСТИ ТУК)
Танков уточни, че все пак ако към нея няма интерес, ще я обяви за продан. И тъй като съвпаденията много рядко са случайни, основателно сега има съмнения, че е предизвикан умишлен палеж.
ВИЖТЕ ЕКСКЛУЗИВНОТО ВИДЕО НА ФЛАГМАН.БГ:
Малко след 21 ч. тази вечер пламъци обгърнаха втория етаж на имота. Щетите със сигурност ще са сериозни и след тях дори и някой да я е искал, едва ли ще се ангажира да ремонтира сградата.
Така пред Областна управа остава само един ход – да я обяви за продан. Полицията е на мястото и в момента се търсят свидетели, за да се установи кой последно е влизал вътре.
В района има достатъчно камери, записите от които ще се прегледат в следващите часове, но е по-вероятно палежът, съсипал зданието, да се окаже дело на краен несретник.
Критиците му се скриха
Доколко би могла да се намали цената на една необитаема паянтова съборетина!? Разходите за разчистването ще са повече от цената й, но поне след запалването й няма да има бацили и дребни отпадъци по планираното им разчистване на строителния терен.
Може и Стойко Помака да е в схемата!
Ние сме изключени, а когато човек е изключен – той не се чувства автор на живота си, той е марионетка, а така няма как да си щастлив, ти се чувстваш несигурен. Ние нямаме легитимност на тези хора, устремени към власт. Доверието изтънява и дори се превръща в една генерализация, че нищо добро не ни очаква.
Но Корупционният режим, както виждаме, има много яростни защитници. Кои са те?
Това са политическите кукли, чиито трагикомични изпълнения в бутафорните правителства и в парламента са пребогато заплатени. Това са кукловодите им, превзели България за собствена употреба - с четирите й власти и с всичките й богатства: горите, реките, язовирите, предприятията, хазната. Това са и поканените на тяхната маса - чиновници, партийни шефове, банкери, бизнесмени, редактори. Това са и сервитьорите им, шутовете, мисирките, играчите на карти, компаньонките, професорките, синдикатите и прочие персонал. Това са и консуматорите на трохите от безсрамния им гуляй. И перачите на парите им през "институти" и фондации. И охраните им от криминални авторитети и силоваци. И жените им, любовниците, баджанаците. И уличените в корупционни престъпления олигарси. И жертвите им, оглупели в нищетата си от страх - за мизерната заплата, за добитото с рушвет местенце в детската ясла...
Списъкът с персоните, които си искат корупцията, е дълъг - допълнете го, ако искате. Но и така е ясно - яростна ще е последната им битка. Анна Заркова
Не знам чия е сградата, но да е оставена отворена, да влизат всякакви, да избият дограмата, да е оставена да се разрушава е абсолютно безхаберие и не е зле за това да има подведени под отговорност.
Между другото, това е вторият пожар. Първият беше миналата година. А да, и едни наркомани се клаха вътре.
Симптомите може да са различни - безсъние или прекалена сънливост, липса на апетит или свръхапетит, умора, вялост.
Понякога се появява и тревожност - човек не може да седи на едно място и изпитва нужда непрекъснато да говори с някого или да ходи някъде. Много хора решават, че нямат сили да се борят повече.
Те се пускат по течението на неосъзнатостта, заживяват матричния автоматизиран живот, който тотално ги обезличава, и се превръщат просто в тухла в стената, както пеят "Пинк Флойд". Те изповядват чужди житейски ценности, заживяват чужди животи, изпълняват с готовност чужди цели, защото решават, че така е редно, че обществото го диктува и че ще бъдат потупани по рамото и евентуално признати от някого отгоре.
Единственият сигурен начин да не се стига до депресии и други психологически проблеми е човек да е в хармония със собствените си разбирания и желания, независимо че това може да го направи различен, дори неактуален. Всякакви напъни за унифициране със стадото разболяват. Ключовата дума за излекуване на депресията е промяна.
Трябва да направим промяна, да намерим време за себе си, да открием истинските си
ценности и потребности. Депресията показва, че не сме на нашия път.
Това не може да стане като с магическа пръчка. В дългосрочен план промяната значи корекция на житейската траектория, така че да не се стигне до тотален срив и криза на личността.
За тези, за които водеща емоция е страхът, това е доста трудно, а шансовете за успех - минимални. Това са хората на дефицита, чийто живот е е изпълнен с объркване, потиснатост и нещастие. Те по-трудно ще съберат смелост данапуснат работата си дори когато тя ги дразни, когато не могат да понасят шефовете и колегите си интриганти, които ги задушават. За тях ще е истински подвиг, ако дръзнат да се разведат или да прекратят отдавна изчерпаната си връзка, да напуснат компанията от псевдоприятели, защото страхът да не останат сами е над всичко. При тях компромисът става начин на живот, което обрича на провал идеята да опазят душата си.
А хората, при които доминиращото чувство е желанието, имат по-голям шанс да да се измъкнат и да поемат по собствения си път. Те не са задължително по-щастливи, но следват мечтите си, което ги прави по-цялостни и по-свободни. Така постепенно те могат да се освободят от депресията и тревожността. Не тръгвайте към новата година с надеждата, че тя ще бъде по-добра и ще ви донесе промяна. Промяната може да осъществите единствено вие с непреклонното си намерение за това.
Само думата "промяна" обаче не значи нищо. За да се случат нещата, трябват по-радикална нагласа и действия, целенасочени усилия по път, който да е в синхрон с истинските ви потребности. Само тогава промяната ще е нещо, което ще вкара живец в душата и ентусиазъм в живота. Какво значи да живееш чужд живот?
Да живееш живота, който ти описват светът, близките, обществото, но който е в пълен разрез с твоята същност. Ако изобщо знаеш коя е твоята същност. Да живееш чужд живот е да вървиш по матричния шаблон. Това е коловоз, жп линия, която води съдбата ти по предсказуема траектория. Ще минеш покрай много познати гари, по които са минали родителите ти, познатите ти, всички останали, и ще завършиш в глуха линия – смъртта. А дотогава живеенето ще е заменено от страха – от промяната, от непознатото, от “риска” да си разЛичност.
Беше невероятна!