Младежката организация на ДСБ се саморазпусна и обяви: Духът на партията напусна тялото

Ключови думи: ДСБ, младежи ДСБ, младежка организация

Младежката организация на ДСБ се разпусна. Това обяви структурата в страницата си във фейсбук. Младите тъмносини активисти са категорични, че въпреки дейното им участие във всяка една кампания, са игнорирани от ръководството и лично националния председател Атанас Атанасов.

"Не можете да си представите колко е трудно да обясниш на някого на възраст под 30 години, кой е Атанас Атанасов. Почти толкова трудно, колкото да накарате Атанас Атанасов да говори с някой, който е под 30-годишна възраст. ДСБ изгуби лицето си. От партия, в която активно участваха десетки професори, тя стана малка, капсулирана партия за хора, приближени до ръководството", пишат разочаровано младежите в позицията си.

Ето и цялата декларация:

Дойде време да си кажем неща, които дълго отлагахме. Неща, които с години старателно се опитвахме да разрешим вътре в ДСБ, и неща, за които вече няма друг избор, освен да бъдат изречени публично.

Създадохме Националния младежки клуб към ДСБ в края на 2017 г., в най-трудния момент в историята на партията.. Направихме го с ясната идея, че именно хората в ДСБ изнесоха на гърба си най-тежката и важна промяна, която България преживя през последните 30 години - преминаването от планова към пазарна икономика и създаването на съвременното устройство на държавата.

Целта ни беше да дадем нашата енергия за утвърждаването на ДСБ като незаобиколим фактор в българската политика, който да защитава ценностите на създателите си по редица начини: чрез подкрепа и разширяване на пазарната икономика; чрез намаляване на ролята на държавата в живота на хората; чрез прекратяване на модела на “милионери от обществени поръчки” и чрез цялостно подобряване на качеството на живот на всички българи.

Но преди всичко искахме да представим ДСБ на младите хора, които да подсигурят съществуването на партията в бъдеще.

Събрахме се и започнахме. Ентусиазирано. Смеем да кажем, далеч по-ентусиазирано, отколкото по-опитните членове на партията. В крайна сметка, енергията е присъща на младите. Проведохме много инициативи и през цялото време се опитвахме да бъдем диалогични, конкретни и конструктивни.

Вероятно някои от четящите този текст чуват името на МДСБ за пръв път, а други са го чували и преди, но може да не знаят какво точно правим. Затова си позволяваме да изредим най-важните инициативи, които организирахме или в които участвахме от ноември 2017 г. насам:

Стартирахме дейността си със събитие, на което събрахме на едно място всички десни младежки политически организации, НПО и студентски съвети. Организирахме редовно наши вътрешни обучения и уебинари на важни за страната теми. Събитието ни "30 години демокрация", инициирано от нас, отбеляза с лекции и дебати юбилея на най-важната промяна в новата история на България. Инсталацията „Мръсните дрехи на простора“ по време на протестите през 2020 г. събра вниманието на десетки медии и фокусира мащабен обществен интерес.

От създаването си насам сме работили по всяка една политическа кампания. Смеем да твърдим, че двете кампании на ДСБ през 2019 г. – европейските и местните избори - бяха изнесени изцяло от МДСБ на ниво София. През тези две, а и при всички останали кампании обиколихме цялата страна, а повечето големи градове – по няколко пъти. Някои от нас бяха ежедневно ангажирани с партийните лидери по време на кампаниите в цялата България. Позициите ни, изпратени до EPP - European People's Party заради пропитото с корупция правителство на Борисов, събудиха интерес от посланици от страни от Западна Европа, с които бяха проведени срещи.

В началото на миналата година поехме инициативата и да създадем сборника с текстове „2020: Отвътре и отвъд“, който впоследствие бе спрян от печат от най-голямата немска фондация в Европа. Издадохме го въпреки това и защитихме всички автори без значение дали са били част от МДСБ или не.

Това е малка част от нещата, които свършихме за близо четири години. В това време никога, нито за момент, независимо от всичко случващо се вътре в партията, не сме отстъпвали от нашите принципи и не сме подлагали под съмнение лоялността си към партията, макар с времето да разбирахме все по-добре, че има разлика между това, което ни се иска тя да бъде, и това, което всъщност е.

Още в началото на мандата на сегашния председател на ДСБ г-н Атанасов срещнахме студена незаинтересованост. Много пъти сме искали среща с него. Всеки път или ни беше отказвано, или той просто не присъстваше и изпращаше негови представители, които показваха същата незаинтересованост. Не получихме отговор на нито един от въпросите си, които официално изпращахме до Националното ни ръководство.

В това време работихме за популяризиране на бранда ДСБ сред младежта. Парадоксът е, че защитавахме точно тези, които не искаха дори да говорят с нас. Един дребен, дори забавен, но и тъжен пример е, че отказвахме да стоим безучастно, докато медии ни наричат „ Да, България“, докато никой от ДСБ не желаеше да защити името на партията – съвсем буквално.

Настойчиво обяснявахме, че ние сме ДСБ, че председател на партията не е Христо Иванов, а Атанас Атанасов, и че “Да, България” са наши приятели и съмишленици, с които сме заедно в „ Демократична България”, но все пак не са ДСБ.

Не можете да си представите колко е трудно да обясниш на някого на възраст под 30 години, кой е Атанас Атанасов. Почти толкова трудно, колкото да накарате Атанас Атанасов да говори с някой, който е под 30-годишна възраст.

През това време ДСБ изгуби лицето си. От партия, в която активно участваха десетки професори, тя стана малка, капсулирана партия за хора, приближени до ръководството. Експертните групи се заличиха. Някогашните силни теми на ДСБ – икономиката и правото, бяха оставени на други партии. Включително темата за лустрация.

Въпреки всичко това много от членовете на клуба останахме активни, продължихме с инициативите си и на изборите през 2019 и 2021 г. наши членове обиколиха страната, за да подкрепят кандидатите на ДСБ.

Подкрепяхме листите на „Демократична България“, но работехме конкретно за кандидатите на ДСБ, в София, Пловдив, Сливен, Плевен, Благоевград и други. Правехме го с желание, каквото в партията нямаше. И си плащахме за това – отново съвсем буквално, чрез хиляди левове, излезли от собствените ни джобове.

Казваме всичко това, защото държим, че от наша страна през цялото време имаше коректно отношение към ръководството и председателя Атанасов. Търсихме, колкото и да е клиширано, конструктивен диалог. Не получихме никакъв диалог. За това и няма как да приемем обвиненията в прибързаност, „младежки буен плам“, неопитност и невъзпитаност.

Казваме всичко това, защото след юлските и ноемврийските избори през 2021 г. в партията се премина една яркочервена линия, за която не можем да си затворим очите. Действия и случки, които сериозно ни накараха да се замислим над първата буква от абревиатурата ДСБ. Само една илюстрация - водихме битки срещу опитите за назначения на роднини на членове на първото Национално ръководство на г-н Атанасов. Тези битки сложиха край на взаимоотношенията му с клуба.

Пред наближаващото национално събрание някои партийни организации необяснимо се напълниха с десетки необичайни “членове”, които присъстваха само за гласуванията на делегатите. Тогава за нас стана ясно, че текущото ръководство е загърбило всички принципи и започва да прилага тактики, присъщи на управлявалите последните 12 години.

Дори в тази ситуация обаче, председателят на МДСБ Христина Димитрова , отправи апел към всички членове да участват в организацията на партийното събрание през февруари. Свършихме и тази работа – този път не от ентусиазъм, а защото иначе нямаше кой да я свърши.

Както се оказа, помогнахме да организираме собственото си унижение.

След като на самото събрание Христина Димитрова изрази опасенията ни, те веднага бяха потвърдени от редицата делегати, които се обясниха във вярност на председателя. Никой не бе по-гласовит от Стоян Михалев, който беше решен да разгроми врага с партиен билет. Този враг се оказа нашата организация. Бяхме наречени „сикаджии“, „блюдолизци на ГЕРБ“ и застрашаващи започналата промяна в България. Когато мина гласуването за председател много от делегатите набързо напуснаха, а традицията спечелилият поста председател да покани основния си опонент за член на ръководството бе прекратена.

Когато през 2004 г. Иван Костов създаде ДСБ, той каза за СДС, че „духът напусна тялото“. Днес, 18 години по-късно и почти десетилетие откакто ДСБ и Костов не са синоними, ние смятаме, че духът отново напусна тялото. Този път това на ДСБ. Последното ни притеснение е, че ДСБ ще последва СДС стъпка по стъпка и ще се превърне в една присъдружна организация към друга партия.

Предвид всичко изброено, взехме решението да прекратим съществуването на Националния младежки клуб към Демократи за силна България.

Както се надяваме да става ясно от написаното, това не е емоционално, а съвсем рационално и отдавна обмисляно решение.

Благодарим сърдечно на всички участници в клуба и съмишленици, които без нищо в замяна отделиха значителна част от личното си време, от работните си отпуски и от личните си средства, за да помогнат на партията и кандидатите на ДСБ. Нищо не е било напразно! От всичко преживяно възникнаха много добри приятелства, за които сме безкрайно благодарни. Нямаме намерение да подкрепяме която и да било друга партия освен ДСБ, но оттук нататък ще го правим в личното си качество и без да участваме в партийния апарат, който намираме за компрометиран, амортизиран и вреден.

Благодарим!