Какво се крие в тайнствената гора край Дяволската река в Приморско

Един лесничей разказва интересна история – как лесът е направен по поръчка на цар Борис III

Ключови думи: приморско, тайнствената гора, магично място, мистика, история, ретро, цар Борис III

Тайнствена гора, разположена на единия бряг на Дяволска река, край Приморско се оказва с причудлива форма и цялата насечена от просеки.

„Интересната ѝ форма може да се види само от въздуха, иначе, когато минаваме край нея, не можем да добием представа, че тя е уникална“, разказва Татяна Байкушева. И още едно условие – за да бъде видяна и заснета необичайната гледка, нужно е слънцето да я осветява по определен начин. 

Ето какво знаят местните това истинско чудо в близост до Приморско. Много от тях нямали представа как е създадена гората, но един лесничей разказал интересна история – че лесът е направен по поръчка на цар Борис III.

Вероятно голям екип от геодезисти, инженери, лесовъди са се трудили да създадат интересните просеки, които пресичат цялата гора и отвисоко тя изглежда като свръхестествена.

Според местни лесничеи, гората била направена, тъй като царят бил голям любител на природата и искал да идва на излет, за да се наслаждава на красотата на природата и на животните тук, за които били направени въпросните просеки.

Най-вероятното обяснение е, че гората е в тази форма, за да може в центъра да бъде изграден примерно лагерът на царя и оттам той да наблюдава какво се случва в този много богат на дивеч регион. Мнозина приморчани пък търсят конспиративни теории и разказват, че гората е направена по този начин, за да се вижда от Космоса.

Мистиката и конспиративните теории са характерни за селищата из цяла Странджа. Мрачна слава има например Дяволска река. От време оно, за нея се носят легенди, че е обитавана от огромни гущери и чудовища. Някои споделят, че преди много години тук смъртта си е намерил местен жител, който не е успял да се измъкне от блатната тиня.

Реката се свързва и с тежка катастрофа – през 1972 година автобус паднал от моста и затънал, а хората в него не успели да се спасят. Има и легенди, дори за алигатори и земноводни костенурки, които се крият в дълбините. Всъщност, Дяволска река (или Яснополянска река, до 29 юни 1942 г. Алан Кайрак) води началото си от извор в рида Босна (част от Странджа), югоизточно от връх Чукара (466 м).

Истината за името ѝ разказват старите хора. Рибари с лодката си излезли да хвърлят мрежи в морето. Връхлетяла ги страшна буря и за да се спасят, те влезли в реката. Там обаче вълните били още по-огромни и дяволски, завъртели лодката им и я потопили, а рибарите загинали.

След село Ясна поляна, Дяволска река завива на изток и оттам до устието си образува широка заблатена долина, като коритото ѝ в този си участък е коригирано с водозащитни диги. Влива се в Дяволския залив на Черно море, а във водите на реката обитават речен и блатен кефал, черна мряна, бяла риба…

Странната тайнствена гора се „прелива“ в Странджа, където пък има безброй легенди за змейове, долмени, устрели – свръхестествени същества, които са се явявали на пастири и местни хора в гората в най-причудливи форми. Скоро за тайнствената гора със сигурност ще се появят легенди, смятат местните хора. Според тях, възрастните жители на района ще си спомнят от разкази за нейното създаване. Съвсем близо от гората се намира и тракийското светилище Бегликташ.

То е на 5 километра от Приморско и за него се говори, че все още тук има много силна енергия, която е в пика си по време на лятното слънцестоене. Според поверието, при изгрев слънце, по това време се сбъдват желания.

В скалите на Бегликташ има много изсечени в скалите ритуални знаци и олтари. Най-известна е скалната група, наречена Брачното ложе. В изсечените тук улеи се смята, че древните траки са изливали свещени течности за жертвоприношения – вино, кръв от жертвени животни, мед, мляко.

Ритуалът се изпълнявал в деня на лятното слънцестоене, когато символично се женели Богинята Майка и Богът Слънце.

В Странджа планина отвсякъде лъхат мистерии, сътворени и разказвани от хората и предавани от уста на уста. Директорът на музея в Приморско Даниел Пантов обаче разказа, че отдавна знае за „тайнствената“ гора. Според него тя не е свързана с нищо тайнствено и носи името Корийката.

Това е парк, гориста местност, в която няма нищо археологическо. Според хората, които гледат сериозно на тази гора, въпросните кръгове и коридори, които се виждат, това са спортни коридори, а не космическа площадка.

Златното съкровище, открито в местността „Силихляр“

Това лято наоколо археолозите са разкопавали 9 гробни могили – край Ново Паничарево, след Ясна поляна. Те са от времето на тракийските племена, обитавали Странджа.

„Разкопките са много интересни, но ще ги продължим идното лято. Не даваме много информация за тях, превантивно, заради набезите на иманяри“, коментират археолозите. Даниел Пантов припомни, че в близката до Приморско местност Силихляр, на пет километра западно от него, беше намерено златно съкровище – апликации, свързани с украсата на кон.

Конят е заемал специално място в бита и религията на древните траки. Парадните коне на тракийските аристократи са били богато украсявани и грижливо отглеждани. Често те са били принасяни в жертва по време на погребението на господаря им, за да го съпровождат и в отвъдното.

Заедно със златните апликации в основата на гробницата е намерена и глинена лампа. Този вид предмети са добре проучени и датирани. Откритият модел се е произвежда между последните години на IV и първите две десетилетия на III век пр. Хр.

Съкровището от Приморско се състои от начелник, седем големи апликации и тридесет и две малки. Те са изработени от чисто злато чрез отливане в калъпи и последваща обработка.

Украсени са с релефни орнаменти и стилизирани изображения на лотосови цветове. Четиридесетте елемента са открити непосредствено под настилката на гробното съоръжение. Съкровището вероятно е депонирано в земята преди изграждането на обекта.

Начелникът е украсен с релефна глава на орел и геометрични орнаменти. Освен него, комплектът съдържа наносник с кръгла форма, декориран с орнаменти от стилизирани растителни мотиви; четири кръгли плочки с релефна и ажурна украса, допълнена с псевдо-филигранни орнаменти; две продълговати плочки с ажурна и релефна украса, допълнена с псевдофилигранни орнаменти; тридесет и две миниатюрни апликации с полуцилиндрична форма, с изпъкнал ръб в основите си и покрит с псевдофилигран.

източник: "Труд", снимки: Татяна БАЙКУШЕВА