Докога ще се гаврят? Замениха мадоните на Владимир Димитров-Майстора с транссексуални модели

На снимката горе българките, които станаха модели на великия художник, на двата кадъра долу - трансексуалните, които са част от изложбата, търсеща провокация

Ключови думи: Владимир Димитров-Майстора, изложба, новини, Флагман, Бургас, картини

Тема в развитие

Докога ще се гаврят? Замениха мадоните на Владимир Димитров-Майстора с транссексуални модели Евгени Минчев: Да кажа ли, че Майсторът си намери... майстора? Защо държавата отпусна 10 хил.лева за трансексуална фотосесия по картини на Майстора

Държавата дава 10 000 лв. за транссексуална фотосесия по картини на Майстора

виж още

скрий

Поредният скандал около предстояща изложба през март, озаглавена „Другите българки“, като че ли изглежда изконсумиран. Дали?  Появиха се по медиите фотоси от бъдещото събитие на уж жени, млади, в традиционни народни облекла.

Авторът, претворил творби на Владимир Димитров-Майстора, оказва се, използвал транссексуални модели, т.е. родени като мъже, изживяващи се като жени, облечени в български национални носии на фона на пейзажи, характерни за творбите на живописеца.

Последва вълна от възмущение в социалните мрежи, а т.нар. творец скромно съобщи, че търсел „ обществен диалог, а оттам видимост за това малцинство, извадено от контекста, в който е поставено от мнозинството“.

Името му не е важно - няма и да го запомним. Тази гавра не е случайна. И не е единствена. Когато ни унижават отвън, някак си се сплотяваме за твърд отговор. Спомнете си януари 2009 г., по повод началото на чешкото председателство на Съвета на ЕС, когато скулпторът Давид Черни изложи в сградата на Съвета на Европа в Брюксел своята инсталация „Ентропа“, а страната ни беше изобразена като отходно клекало. Тогава скочихме като един и клозетната секция на тази „творба“ беше покрита с черно платно.

А помните ли през 2018-та банкета в Националната художествена галерия по повод ретроспективната изложба на бившата българка Ода Жон, с преливащата от месни деликатеси дълга маса? Голите русалки, изобразени с мазни резени колбаси и глави със зелки от карфиол. Какво изящество, а? Ами на следващата година как центърът на София осъмна с четири метрова скулптура на мумия, поставена на мястото на бившия мавзолей?

Потресаваща арт инсталация, чието „артистично“ възприемане бе по силите само на извисените в тайните на съвременния авангард блестящи умове на безделието, на нищоправенето. В тази поредица бе и инсталацията „Един човек“ през 2020 г., пак на мястото на мавзолея , чиито камери , монтирани по този колос, снимаха минувачите. Пък после ги предлагаха за гледане по екраните, накачулени на този зловещ паметник-еднодневка в мрачни цветове. Това било „диалог между равни - между инсталацията и всеки един човек да възникне спонтанно общуване"/?!/

Та сега и Майстора решили да украсят със „съвременна интерпретация, надградена с нов смисъл - да защитят едно маргинализирано малцинство“, което се притеснявало да не бъде атакувано. Нека този „творец“ се успокои- и неговото име никой няма да запомни, халал да са му 10-те хиляди народна пара, всичко това ще оттече…

Да, авторът ще си остане анонимен в паметта ни, какъвто е бил и преди това, но гаврата ще остане!

А за финал - нещо от живата ни памет. Преди около 30 години бях в кюстендилското село Шишковци - райското място, където е рисувал и живял Майстора. Беше по време на негова годишнина. Намерих там останалите живи негови модели, вече възрастни, но с много свежа памет за дните, когато са му позирали. Обикновени жени, чиято младост той бе увековечил. Някои от тях пазеха и ми показваха снимките си като млади, сравняваха ги с образите от картините на Майстора, на други бе подарил портрет, за да се радват на старини като се гледат. Чух какви ли не истории- за чисти човешки емоции, но и за алчни наследници, рязали платната, за да ги продават на парче, едва ли не ябълка по ябълка...

Вижте ги на снимката - почти всичките му модели са там, с изключение на една –две, преселили се в по-добрия свят. Позастарели, отрудени жени, но с много доброта в очите и непринудени в общуването си.

Споделяха ми как се е радвал, когато му месели питки, когато го гощавали с боб и баница, как присвивал очи и все едно дълбаел с тях в човека, виждал душата му…

Казвали му в селото „Рисувачът“, за светец го имали. А като гледаме днес творбите му на истинските български мадони май и той е гледал на тях като божествени създания… И тук вече можем да започнем сериозния разказ- за тленното и вечното!