Замърсяване, застрояване, наказателни процедури: Кои бяха екопроблемите през 2021 г.
Един от критичните моменти през годината беше засядането на кораба "Вера Су" в Черно море
Борбата със замърсяването на водите и въздуха, опазването на Черноморието и преодоляването с наказателните процедури от Европейската комисия бяха част от предизвикателствата в сектор "Екология" през 2021 г. Едни от критичните моменти през годината бяха струпването на големи количества отпадък по поречието на река Искър в района на Своге, опасността от замърсяване, след като товарният кораб "Вера Су" заседна край Камен бряг, и казусът със строителство на плаж "Алепу", припомнят от БТА.
И през 2021 г. бяха отворени нови наказателни процедури срещу страната ни заради нарушаване на законодателството в околната среда или заради забавено обявяване на защитените зони по "Натура 2000".
Река Искър се превърна в сметище
В началото на януари след обилни валежи по повърхността на река Искър заплаваха отпадъци от всякакъв тип - пластмасови бутилки, кутии, гуми, клони, дори битова техника. Това наложи незабавна координация на отговорните институции. Сред решение на Министерския съвет бяха отпуснати и допълнителни средства за почистване, а при почистването бяха извадени 560 тона битов отпадък, извозен до депо "Костинброд", и 160 куб.м дървен материал.
През януари плаващо сметище имаше и в река Струма - между селата Ямен и Четирци. На няколко пъти имаше издадени предписания и последвали санкции към общините за неглижиране на проблемите за почистване на речните корита. От РИОСВ и "Басейнова дирекция" по места проверяваха сигналите за замърсяване на реки от дейността на предприятия. Само за ноември са били извършени 864 проверки.
Забраната за внос на отпадъци
Решаването на проблема с незаконните сметища и вноса на отпадъци беше във фокуса на работата на МОСВ. През лятото на 2021 г. служебното правителство прие Национален план за управление на отпадъците 2021-2028 г. С него ще се приведат мерки за подобряване на разделното събиране на отпадъци и намаляване на вредното въздействие върху природата.
Цел на тогавашния служебен министър Асен Личев беше и спиране на вноса на отпадъци от чужбина. След казуса с незаконните отпадъци от Италия година по-рано през 2021 г. бе взето решение за ограничаване на вноса на отпадъци с код 191212 - други отпадъци, включително смеси от материали, от механично третиране, чието рециклиране е с по-малки възможности.
През лятото общо 20 камиона с пластмасови отпадъци, задържани на границата с Турция, бяха върнати поетапно под строг контрол от органите на МОСВ към мястото на изпращане в Полша, Румъния, Унгария, Нидерландия, Германия и България.
През декември последва и санкция срещу една от фирмите, която не е успяла в срок да отстрани близо 9000 тона смет.
Качеството на въздуха - мисия (не)възможна
И през 2021 г. в МОСВ и подчинените ѝ структури се наблягаше на проверките при съмнения за замърсяване на въздуха. България все още не е затворила част от наказателните процедури, повдигнати от ЕК заради неспазване на изискванията за атмосферните норми.
Невъзможността да има трайно решение по отношение на замърсителите на въздуха е основната критика и на екоорганизациите у нас. Основният проблем е свързан с превишаването на фини прахови частици (ФПЧ) и е най-видим в големите градове, като решаването му изисква усилията на самите общини.
През ноември Софийският градски съд излезе с решение, че Столичната община е допуснала системно превишаване на фините прахови частици в града. Решението бе по дело, заведено от граждани и неправителствени организации.
Зелената сделка и въглищните централи
На фона на казусите със замърсяването на въздуха през 2021 г. все повече се говореше за изискванията за дейността на въглищните централи у нас. Еколози посочват тези мощности като основни причините на замърсяването на въздуха и на водите и настояват да се вземат по-категорични мерки. Дебатът е част и от мерките, заложени в зелената сделка - пакет от политики за достигане на климатична неутралност в Европа. България следва да се включи в общите политики за намаляване на нетните емисии на парникови газове с най-малко 55% до 2030 г. в сравнение с равнищата от 1990 г.
В приетия през октомври от правителството План за възстановяване и устойчивост е заложено постепенно прекратяване на използването на въглища да включва стъпки до 2024 г., 2026 г., 2030 г., 2035 г. и 2038 г., като е уточнено, че тези дати се отнасят до ангажиментите на ниво ЕС за 2030 г. 2035 г. е датата, предложена от бизнес организациите у нас, а 2038 г. е определена като индикативна крайна дата.
Корабът "Вера Су" и опасността от екокатастрофа
На 20 септември търговският кораб "Вера Су" с екипаж от девет души, който плаваше под панамски флаг, заседна в скалите край Камен бряг. На борда му се превозваха азотни торове.
Понеже дъното на плавателния съд бе увредено, имаше риск от замърсяване на Черно море в района.
Последва организация по разтоварване на кораба при непрекъснат мониторинг на състоянието на качеството на водата. 36 дни бяха нужни на властите да приключат процеса по изтегляне на плавателния съд.
Сагата приключи на 26 октомври. Бяха отчетени завишени стойности на амониев азот, но до по-сериозни щети, според властите, не се стигна. Беше възложена и екооценка за ефекта върху флората и фауната в района.
Застрояването по морето и опазването на дюните
Посегателството срещу природата край Черно море и през тази година беше във фокуса на МОСВ и обществото. Въпреки опитите на местно и национално ниво за ограничаване на човешката дейност, отново имаше няколко случая на навлизане в защитени зони.
През август беше установено разораване на дюните на плаж "Алепу". Това предизвика реакция на министър Личев. Министърът изрази недоволство и от работата на регионалните инспекции по околна среда и водите. Заради случая с издигането на строеж на "Алепу" и спора дали на предна линия на плажа се е изграждала подпорна стена или част от хотел бе сменен директорът на РИОСВ-Бургас. В крайна сметка съдът спря строежа.
Наказателните процедури от Брюксел
В началото на ноември стана ясно, че ЕК е завела нов иск в Съда на Европейския съюз срещу България заради това, че не е въведена правилно в националното законодателство чл. 6, параграф 1 от Директивата за местообитанията. Това е във връзка с обявяването на защитените зони по "Натура 2000". За да се справи с проблема, служебното правителство изготви промени в Закона за биологичното разнообразие, които обаче следва да бъдат гласувани от 47-ия парламент.
В съдебна фаза са още три процедури - за превишаване на нормите на серен диоксид за територията на Югоизточния район, превишаване стойностите на фини прахови частици и за забавено докладване на данни, свързани със състоянието на морската среда.
В обобщени данни от Министерството беше посочено, че към 29 ноември срещу България са отворени 16 наказателни процедури за нарушение в екологията.
Нов министър и нови цели
Малко преди Коледа парламентът гласува състава на новото редовно правителство. За министър на околната среда бе избран Борислав Сандов, излъчен от "Демократична България".
В коалиционното споразумение като приоритети бяха включени затварянето на наказателните процедури, засилване на контрола върху прилагане на законодателството, трайни мерки за подобряване качеството на въздуха, недопускане на незаконни сметища.
Като важна задача е поставено и развитието на кръговата икономика - процес, при който бизнес и граждани са стимулирани да рециклират или да използват продукти максимално, за да се намалят отпадъците. Опазването на водите, горите, животинските и растителните видове също е записано като приоритет.
Заради глобалния проблем с климатичните промени и заради "Зелената сделка" Сандов бе определен и за вицепремиер по климатичните политики. Сандов обеща борба с корупцията, повече прозрачност и подобряване на работата на РИОСВ.
