Кой ще плати за спасяването ти, планинарю?

Ключови думи: Псс, планинско спасяване, флагман

37 планински спасители проведоха близо 15-часова акция и откриха жив млад мъж, изчезнал на Витоша. Пореден подвиг на хората от Планинска спасителна служба (ПСС) след поредния загубил се в планината.

И този път е било особено тежко - над половин денонощие, при минус 15 градуса, силен вятър и лоша видимост. Успяват, тъй като човекът се е обадил на близките си и така - с помощта на локализация от мобилния оператор, спасителите се ориентират по-точно за местоположението му.

Мъжът е със сериозни измръзвания и в най-добрия случай ще му трябват месеци възстановяване, но е жив. И то единствено благодарение на планинските спасители.

Всяка зима - а и лято, има поне няколко такива случая. Масово пострадалите са или доста опитни планинари, или напълно неориентирани туристи, като и двете групи подценяват планината, макар и по различен начин.

Първите знаят какво ги чака, но понеже вече им се е случвало и са се справили, смятат, че могат пак, дори искат да преодолеят още по-голямо предизвикателство. Неслучайно планината е прибрала завинаги при себе си немалка част от най-опитните алпинисти - такъв е характерът ѝ - измамно те допуска до себе си, омагьосва те, пристрастяваш се, и губиш преценка.

А тя е непокорима и непредвидима.

Може да си ходил по един и същ маршрут 20 години, да познаваш всеки камък по него, но чак на 21-та да падне мъгла и да се загубиш, абсолютно удивен как е възможно планината да е толкова дезориентираща.

Вторите пък нямат изобщо представа с какво се захващат, понеже край хижата изглежда лесно, особено на две ракии.

Едните - подобно на мъжа от Витоша, тръгват екипирани, по маршрут, който познават, но подценяват условията - липса на видимост и късно през деня, когато остават няколко часа светлина. Другите се случва да хукнат и по дънки и градски маратонки и да се загубят на 300 метра от хижата.

Масово обаче тези хора имат нещо общо - липсва им планинска застраховка, защото не очакват лично те да се загубят в планината. И съответно не е нужно да плащат 30 лева годишно.

В акцията на Витоша освен 32 спасители на ПСС и 5 доброволци - планински водачи от асоциация "Планини и хора", никой от които не получава пари за труда си в екстремни условия, са участвали и три моторни шейни, две снегоходни машини и всички пет автомобила на ПСС, чието гориво обаче няма как да е безплатно.

От спасителната служба постоянно напомнят и умоляват хората, които ходят в планините - на преходи, ски и фрийрайд, да се застраховат. Защото за тази изключително скъпа дейност - спасяване на хора в тежък, опасен и труднодостъпен терен, няма кой да плаща.

Въпросът не само в горивото, а в подготовката и квалификацията на спасителите, поддържането на постоянна готовност на екипите, техниката, защитната екипировка и съоръжения и т.н.

Планинската спасителна служба е част от Българския червен кръст, който получава субсидия от държавата, но не и в размер, който да може да обезпечи дейността на ПСС напълно.

Затова се налага спасителите да искат от спасените да си плащат, ако нямат застраховка. Не преди и по време на акцията, естествено. Данните на службата сочат, че половината от пострадалите нямат застраховка, а половината от тези, които е трябвало да си платят, не са го направили.

Спасяването на живот си има и цена, няма как - 557 лв. за нещастен случай в планината, 400 лв. - на ски писта, акции за търсене - 724 лв., акция при лавина - 955 лв. и т.н. Ценоразписът е покрит от застраховката, която е за разходи до 1000 лв.

Единствено най-скъпите случаи, когато се налага да се използва хеликоптер - на военните или правителствен, тъй като България продължава да няма медицински, са отвъд покритието на полицата - 3000 лв. на час.

Така че, когато и ако някога България все пак се сдобие с медицински хеликоптер за спешна помощ, въпросът с това кой ще плаща за оцеляването на загубените в планината, ще стане още по-сериозен.

Защото не е особено редно за това да плаща държавата, т.е. всички ние от данъците си. Неслучайно и огромната част от над 500-те планински спасители са доброволци, а заплащане получават само 46 души, които поддържат спасителните постове и осигуряват информация за условията в планините.

А какво остава с данъци да се поемат скъпи издирвания на загубили се в планината - повечето хора не биха били съгласни да финансират поведение, което смятат за безотговорно, и за щети, които някой сам си причинява.

Защото това е любимият спорт на доста от нас - да съдим пострадалия при подобни случаи. Обикновено той е идиот, който сам си е виновен, подценил величествената планина, и ганьовец, убеден, че "на мен няма да ми се случи". И егоистично въвлякъл още сума народ в опасно и изтощително издирване.

Не е нужно всеки път да се хвърлят камъни. Всеки греши. Но поне би могъл да си плаща за грешките. И да покаже малко уважение към планината и спасителите.