Колко струва Ердоганомиката на турците?

Ключови думи: ердоган, икономика, ердоганомика, колко струва, турция

"Целим траен просперитет, трайна стабилност. Цената, която плащаме, ще ни се отплати с придобивките, които ще получим." С тези думи през седмицата се обърна към сънародниците си президентът на Турция Реджеп Таип Ердоган, за да ги убеди, че неговият модел на "икономическа независимост" ще сполучи, въпреки инфлацията, която според официални данни - яростно оспорвани от политическите опоненти на Ердоган - надхвърли в началото на този месец 21 процента на годишна основа.

Какво представлява "Ердоганомиката", има ли шанс наистина да сполучи и каква цена заплащат съседите ни? 

В предаването "Събота 150" на БНР по тези въпроси говорят двама икономисти от Университета "Коч" в Истанбул - д-р Джем Чакмаклъ и д-р Севджан Йешилташ.

"Преди първото пропадане на лирата през август 2018 година минималната работна заплата в Турция се равняваше на 440 долара. След валутната криза от ноември тази година тя падна до 260 долара месечно. Това представлява около 40 процента спад за три години. А според правителствените данни, на минимална заплата разчитат 42 на сто от регистрираните работници в Турция", казва Йешилташ.

"Основният ефект от кризата на лирата, ако можем да я наречем така, е обезценяването на доходите през последните 3 години. Особено на тези, които получават заплати и пенсии в турски лири. Както се досещате, става дума за огромната част на турското общество. Онези, които могат да влагат чужда валута в банковите си сметки - които могат да купуват с чужда валута - те, разбира се, забогатяват. Защото докато парите се обезценяват бързо, цените нарастват относително бавно. В този промеждутък огромна част от благата минава в тези с чуждата валута", посочва Чакмаклъ.

Според Йешилташ най-новият Световен доклад за неравенството показва, че неравномерното разпределение на благата в Турция в последното десетилетие се задълбочава в резултат на валутните кризи. Илюстрация на това е оценката, че най-богатите 10 процента от турците печелят близо 55 на сто от доходите, докато най-бедните 50 процента от хората получават едва 10 на сто от доходите. За съжаление, при настоящата инфлация разпределението на благата ще става все по-несправедливо с всеки изминал ден, посочва той.

"Още една последица от валутната криза - и според мен най-тревожната в дългосрочен план, за турската икономика е емиграцията на образованите млади хора. Разликата между това, което печелят тук, в Турция, и това, което могат да печелят в чужбина, е огромна. Ще са нужни години, за да компенсираме загубата на човешки капитал", допълва той.

"Мисля, че тази политика, ако наистина има целенасочена политика (за девалвация на лирата), цели да убеди хората да не спестяват чужда валута, като я направят твърде скъпа. От друга страна, авторите на тази политика може би искат да увеличат броя на компаниите от различни сектори, които са нетни износители", казва още той.

Турската промишленост, и особено износителите, са силно зависими от вносни междинни продукти. Плюс суровини като природен газ, петрол, изкуствени торове и пр. Целта вероятно е компаниите-износители да бъдат ориентирани към домашно производство на тези продукти, предава investor.bg.

"Можете да си представите как с обезценяването на лирата през последните 2-3 години цената на тези вносни артикули експлодира. Поскъпването на междинните вносни продукти поставя компаниите в неравностойно положение спрямо конкуренцията. Но ако в крайна сметка те успеят да изнесат повече продукция, тогава отслабването на лирата се обръща в тяхна полза", пояснява Чакмаклъ.
Тази година Турция се цели в двуцифрен процентов ръст на брутния вътрешен продукт. Според Севджан Йешилташ растежът няма как да се задържи с такива темпове", заяви още Чакмакл.

По думите на Йешилташ мерките, предприети от турското правителство в отговор на пандемията, доведоха до скок на икономиката, втори по големина сред страните от Г-20. Този успех обаче е за сметка на влошаване на кредита на страната, включително доларизация.

След уволняването на Наджъ Агбал, предишния управител на централната банка, натискът върху банката се засили. Тя започна да намалява лихвите, докато Федералния резерв и всички други централни банки или се подготвят, или пристъпват към повишаването им в своите страни. Така притесненията, че тя няма да може да контролира инфлацията, се повишиха.