Другото лице на Мани от „Игри на волята“: За болките, изпитанията и за битките, които води ежедневно

Бургазлийката с пиперливия език стигна доста напред в предаването, отпадна на крачка от финалната седмица

Ключови думи: мани, бургазлийка, мани от бургас, другото лице на мани

Приключи и поредната оспорвана битка в „Игри на волята: България“ и след епизода в петък вечер отпаднаха двама участника в риалити формата – Вальо  и Мани. Надпреварата напуска още една интересна дама и в „Събуди се“ разкриваме не тази Мани, която сте свикнали да виждате всяка делнична вечер, а жената Мани Ву Нанг Тъ, каквато е извън светлините на прожекторите. Тя откровено говори за болките и изпитанията в живота си, както и за битките, които води ежедневно.

За отпадането си от „Игри на волята: България“

„Дойде и моят ред. Всяко начало има и край. Както знаем, аз съм най-слабо подготвеният участник. Не съм спортист, не се занимавам със спорт, нямам издръжливост и очаквах, че някой много по-рано ще ме победи“, споделя пред Драгомир Танев Мани, която всички наричаха таран. Тя побеждаваше всички, срещу които се изправяше. „Пращаха ме всеки път и аз се връщах с гордо вдигната глава.“

Мани захапа Паулина в "Игри на волята": Виж си висналите ц*ци

Необходимостта от физически качества за участие в риалитито

„Не влязох с нагласата да спечеля сто хиляди лева. Влязох да видя на какво мога да се подложа и какви са ми способностите. Имам страх от височини и от вода, и исках да ги преодолея. Наистина го направих. Научих се на хладнокръвие и търпение. Аз съм много сприхав човек. Паля бързо, докато в „Игрите“ се научих да замълчавам в дадени ситуации“, разказва Мани, която показа на всички участници и на зрителите на NOVA, че може да постигне много само с желанието да побеждава, тъй като наистина искаше много да остане в състезанието.

Животът след предаването

„Чувствам се като преродена. Ходя навсякъде, слушам музика. Първата вечер като се прибрах се събудих от звън на телефон и се паникьосах, от къде се появи този телефон. Втората вечер отново се събудих и си потърсих съотборниците. Това бяха първите две нощи, в които се адаптирах в живота на вън“, разкрива емоциите си Мани. „Липсва ми емоцията на терен. Не мога да кажа, че ми липсват участниците, а и аз комуникирам с повечето от тях. Липсва ми като изживяване. Неповторимо е! И е един път в живота.“

В устата на хората

„Смятам, че съм най-обсъжданото лице от Сезон 3. Хората често казват, че обичат директните и искрени хора, а в същото време се вижда отново, чрез всички тези коментари и постове в социалните мрежи, че не е така. Никой не обича директните хора и да им се казва всичко в лицето. Може би това, че нямах физически умения, а устата ми е голяма и съм силен характер, това не се хареса на много хора. Никога не съм живяла и не съм се интересувала от хорското мнение. Никой не се интересува как съм и дали имам с какво да се храня. Аз знам как съм в реалния живот – истински боец. Не мисля, че представянето ми в „Игри на волята: България“ може да ме покаже като човек и може да ме опознаят като характер,“ коментира хейта, който съпътства участието й във формата.

Най-силният детски спомен

„Това е раждането на сестра ми, която се роди пред очите ми, когато бях на 9 години в къщи. Беше 30 декември, имаше огромен сняг и нямаше как да дойде линейка до нас. От този момент ми се преобърна живота на 360 градуса и ми се наложи да отгледам това прекрасно бебе-сестра ми. Живеехме само с майка ни, която трябваше да работи, за да ни гледа и се превърнах преждевременно в родител. Наложи ми се да порасна много бързо. Беше тежко за семейството, тъй като майка ми имаше проблем с алкохола, не се прибираше или се прибираше и искаше да пазим тишина. Не може да запушиш устата на бебе на 2 години. Тя ставаше агресивна и ни посягаше, особено на мен, която бях по-голямата. Много съм тормозена от майка си. Знаех, че ако в 8.00 не съм у дома, ще ям пердах. Това ме направи по-отговорна към много неща. Последният мъж на майка ми я спря от алкохола и тя стана много по-добра. На два пъти ми се случи да мисля за самоубийство и дори правих опити. Веднъж с нож в банята, като действието беше подтикнато от майка ми. Трудно е да се бориш и на два пъти вместо сълзи, кръв ми е текла от очите. Радвам се, че не се побърках от толкова много бой, но работих с много психолози като дете. Трудно е да си спомня хубав момент от детството ми, но се сещам за един. Имах колекция от играчки от шоколадови яйца и това ми е като мил спомен. Също така шиех дрехи за кукли Барби. Обичах да играя с тях до към 13-годишнината си," разкрива съкровени спомени от детството си борбената жена. 

За трудностите в живота

„За съжаление постоянно имам някакви трудности в живота си. На 18 години ме диагностицираха с рак, като първо бе на матката, след това на дебелото черво. Разрастваше се много бързо и съответно започнах операции и направих четири в рамките на две години. След последната ми дадоха четири месеца живот. Бях много отчаяна и не ме оставяха сама, тъй като си мислеха, че ще се блъсна с колата или ще се опитам да се самоубия. Постоянно бях в депресия и тогава ми се обадиха по телефона две лекарки близначки от Никозия в Кипър. Казаха ми, че има надежда 50:50, но е необходима още една операция. В началото реагирах остро, тъй като след операция имах поне по три месеца възстановяване, и в началото отказах. Убедиха ме да опитам и съм много благодарна на целия екип и на Господ. Излезе успешна и излязох борбена от битката, която спечелих. Затова и казах, че се гордея че съм боец в „Игри на волята: България“, защото съм такава и в живота. Вярвам много в Господ и често казвам, че имам ангелче, което ми помага в много отношения. Това да си борбен, трябва да е във всеки един от нас.“