Деница Николова предупреждава за огромна цъкаща бомба и опасност за европарите за България

130 блока в Бургас може да не дочакат саниране, същото важи и за другите проекти, категорична е Николова

Ключови думи: Деница Николова, новини, Флагман, кандидат-депутат, листа на ГЕРБ

За огромна цъкаща бомба, свързана с усвояването на евросредствата за страната ни в следващия програмен период, алармира третата в листата на ГЕРБ-СДС за 2 МИР-Бургас Деница Николова. Тя няма нужда от представяне, тъй като за общините, бизнеса и неправителствения сектор името й е символ за висока експертиза при управление на европейското финансиране в регионалното министерство.

Нейният принос за промяната на Бургаска област е значим. Благодарение на експертиза й и прякото напътствие са осъществени почти всички знакови инвестиции, свързани с изграждането на инфраструктурата в региона.

Остров Света Анастасия, обновената Централна градска част на Бургас, интермодалният терминал, обновените пътни градски артерии, Морското казино, Културния дом на НХК, обновените училища, детски градини, велоалеята към Сарафово и Морската градина са само част от проектите, осъществени в мандатите на ГЕРБ със съвместното сътрудничество на общинската администрация и регионалното министерство.

Днес чрез Флагман.бг Деница Николова предупреждава, че трябва да се загърбят конфронтациите и политическият дебат, да не се отрича постигнатото от ГЕРБ, а да се надгражда.

Експертът алармира за сериозни пречки, пред които е изправена страната ни и че може да загубим много.

Първото препятствие е дългото протакване при изпращането на Плана за възстановяване и устойчивост към Европейската комисия (ЕК). Това води до забавяне при разглеждането му и приемането му, защото този процес е двуинстанционен. От една страна ЕК трябва да се произнесе по отношение на съдържанието и мерките в Плана, но и Европейският съвет валидира този план и го приема като част от възстановителния процес на целия Европейски съюз. Доколкото Планът подлежи на две стъпки на одобряване, при всички обстоятелства процесът ще бъде продължителен и може да отнеме 2-3 месеца – и то при добро стечение на обстоятелствата, ако не бъде връщан до нашите институции за доработване и допълване на съответни мерки или ангажименти на страната ни.

Втората пречка е по отношение на изпълнението. Той трябва да залегне в бъдещия бюджет на държавата за 2022 г., защото по част от мерките има и съответстващо съфинансиране. По тази причина държавният бюджет трябва да бъде планиран по такъв начин, че да може да изпълни поетите ангажименти.

„От друга страна имахме очаквания, че още през 2021 г., ако Планът бъде одобрен, щяхме да получим около 13% от стойността му, която е почти 13 млрд. лв. Това щеше да е авансово финансиране, което да даде глътка въздух на държавния бюджет, както и за стартиране на мерките максимално бързо. За съжаление при ситуация, при която Планът не бъде одобрен до края на настоящата година, пропускаме тази възможност за авансово финансиране“, алармира Николова.

При липса на такова, от началото на следващата година, ако все пак бъде одобрен стратегическият документ, всички институции ще започнат изпълняване на мерки за сметка на държавния бюджет. Такъв към момента обаче няма. Нямаме дори работещо Народно събрание, което да го разгледа и приеме.

В този ред на мисли е изключително важно да имаме стабилност по отношение на бъдещия Парламент и формирането на ново правителство, което да поеме ангажиментите и да започне да ги изпълнява, категоричена е Деница Николова. 

Много важна стъпка, която трябва да се направи, според нея, в хода на изпълнение на този План, е преструктуриране на всички администрации, които ще се занимават с неговото управление. „До момента, поне от гледна точка на административен капацитет, не бих казала, че имаме готовност и възможности във всяко едно министерство да се реализират мерките. Бих казала дори от личен опит, че в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което беше едно от най-капацитетните министерства в минало време, а към настоящия момент няма готовност за изпълнението. А там са заложени много важни мерки за хората като санирането за многофамилните жилищни сгради и съответно немалък ресурс, свързан с изпълнението на енергийната ефективност на публичните сгради и производствените такива. Там са и мерките за изграждане на възобновяеми източници на енергия“, припомни Деница Николова.

Препятствията за изпълнение на Плана започват да стават все по-големи. „Ако вървим с тези темпове, е много възможно следващата година да стигнем трудно до етапа, в който ще договорим ресурса. По отношение на Плана имаме и изискване от ЕК, което казва, че до края на 2022 г. 60% от ресурса трябва да бъде одобрен с финансиране към проекти. Това означава, че има изключително кратък период, в който администрациите трябва да се преструктурират, подготвят, да обявят поканите за кандидатстване, да ги оценят и да ги договорят. Това са много стъпки, които се подценяват доста от настоящото управление, а това ще доведе до неминуем риск за държавата ни да не може да възползва оптимално от тези средства“, смята Деница Николова.

Дали са заплашени общините да не могат или да не знаят как да кандидатстват за отпуснатия ресурс?

Николова е категорична: „Разбира се, че рискът касае и тях, защото немалка част от мерките се изпълняват през бюджетите. Те следват своя ход по отношение на финансиране от страна на министерствата и чак тогава могат да разходват средствата. В немалка степен общините са заплашени да не могат да получат средствата и съответно да не могат да си обновят сградния фонд – една от мерките, важна за тях. Друга такава е осветлението в градовете и малките населени места. При едно забавяне на администрациите на централно ниво това ще рефлектира и към общините, и съответно и към хората. Най-големият риск, към който вървим с такива бързи темпове, е да не можем да усвоим ресурси, които ни се полагат.“

Конкретно за Бургас – колко сгради е трябвало да се санират и с какъв ресурс? Какво ще загуби градът ни?

Лошото, според бившият зам.-министър, е, че мярката, която е за санирането на многофамилните жилищни сгради претърпя своята промяна в хода на управление на служебното правителство. „Знаете, че политиката на ГЕРБ е да вървим в посока осигуряване на безплатно финансиране за санирането. За съжаление към момента е заложено съфинансиране, което неминуемо ще доведе до отлив, включително и във възможността да бъдат изпълнени такива мерки в част от сградите в Бургас“, каза Деница Николова.

„До момента имаше над 130 блока, които бяха готови с възможност за кандидатстване и изпълнение, със сдружения на собствениците и преминати процедури. За съжаление при новите обстоятелства, при новите промени, това предполага ново кандидатстване. Това води до няколко ефекта. От една страна част от собствениците може да нямат възможност да съфинансират и съответно такава мярка няма как да бъде изпълнена в техните сгради. От друга страна стана съществува проблем, че трябва да се кандидатства отново – тоест всички внесени досега документи в Българската банка за развитие за безвъзмездно финансиране вече не са факт. Това означава ново попълване на документи, нови събрания на сдруженията на собствениците, а това води до риск от усвояването на средствата, с които разполагаме през тази мярка“, подчерта още Николова.

Освен Плана за възстановяване и устойчивост, който за момента не може да определи какъв ресурс ще дойде на територията на Бургаска област, защото регионалното измерение в този план не е застъпено изобщо, имаме оперативните програми и стратегическия план за развитие на селските райони, които са с ресурс, два пъти по-голям от този в Плана за възстановяване и устойчивост, подчерта Николова. Оперативните програми за момента са в застой от момента, в който ГЕРБ излезе от управление, категорична е Деница Николова, която има 13 г. опит в тази сфера.

Най-важната програма за Бургас е Оперативната програма „Развитие на регионите“. В нея са концентрирани абсолютно всички мерки, свързани с подобряване на инфраструктурата, включително и на индустриалните зони на територията на Бургаска област. Ще има много сериозни последствия, ако тези оперативни програми не се одобрят.

Така е и с Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси“. Чрез нея бяха подпомогнати и мерките за преодоляване на COVID кризата – 60 на 40. Бяха дадени възможности както за служителите, така и за работодателите, така че да могат да преодолеят всички кризисни моменти в хода на последните 2 години. Оперативната програма „Иновации и конкурентспособност“, в която са концентрирани всички средства за малките и средните предприятия и подобряване на бизнес средата на територията на страната. Оперативна програма „Транспорт“, която е свързана с изграждането на основните пътни артерии на територията на България. Осем са програмите за новия период. Програмата за развитие на селските райони също е в споразуменията за партньорство и тя също очаква своя ход по линия на възможност за кандидатстване към Европейската комисия.

„Много са негативните ефекти, които се натрупват в последните месеци. С това се забавя ходът на развитие на страната ни особено ако се продължава със същия темп на отричане на всичко направено досега и влизане в конфронтационната линия на политическия дебат“, предупреди бившият зам.-министър и кандидат-депутат от Бургас Деница Николова.

За да подкрепите Деница Николова, гласувайте с преференция 3 в листата на коалиция "ГЕРБ-СДС" под номер 32.