Последна социология: ГЕРБ дръпна с 12 %, БСП се бетонира на второ място

Със сигурност ще има балотаж за президент, Румен Радев има преднина от 17 %

Ключови думи: ГЕРБ, БСП, социологическо проучване, новини, Флагман, Бургас

19 Октомври 2021, Вторник, 12:49 ч.

Автор: Флагман.бг

Партията на Кирил Петков е четвърта политическа сила, ИБГНИ на Мая Манолова - извън парламента

Коалиция ГЕРБ-СДС е твърдо първа политическа сила с преднина от близо 12 %. Това показва проучването на "Барометър". Според изследването за ГЕРБ биха гласували 26,2 %, а за БСП, които засега са втори - 14,9 %. Според "Барометър" ГЕРБ успява да мобилизира избирателите си, както и периферията заради все по-влошаващата се икономическа обстановка в България.

БСП се очертава да са втора политическа сила с 14,9 %. Столетницата не привлича нови избиратели, а предимно мобилизира традиционния си електорат, ако от БСП са разчитали, че ще извлекат дивиденти от подкрепата си за Румен Радев, то към момента това е все по-спорно, като се има предвид, че и други формации заявиха такава, а партията има доста сложни отношения с действащия президент.

ИТН определено губят доверието на значителна част от избирателите, гласували за тях през юли и дори и с гласове от чужбина, които не присъстват в настоящото изследване, трудно ще могат да се похвалят с успеха си на последните избори. Те пропуснаха своя „звезден миг“ и все пак е твърде рано и погрешно да бъдат подценявани. Формацията все още разчита на немалко ядро от онези избиратели, които подкрепиха техния референдум преди няколко години – млади хора от малки населени места. Резултатът на ИТН определено ще бъде „орязан“ с появата на нови политически формации, но все пак към момента те печелят подкрепата на 14,3% от анкетираните.

Новата формация на Кирил Петков и Асен Василев „Продължаваме промяната“ има високата амбиция да привлича избиратели от целия политически спектър с лозунга „леви цели с десни политики“, но към момента по-скоро черпи подкрепа от избирателите с десни разбирания – включително и за сметка на останалите „партии на протеста“ като ДБ и ИБГНИ. Със своеобразната свежест, която формацията им внесе в хаотичния политически живот в страната, те печелят 10,5% от гласовете, като дали ще успеят да изместят ИТН и БСП ще зависи най-вече от избирателната активност и доколко ще убедят онези избиратели, които на последните избори останаха вкъщи, този път да отидат до урните – въпреки COVID, метеорологичната обстановка и сложния двоен машинен вот.

Трудно е за който и да било външен анализатор да каже какво точно се случва в редиците на ДПС, които направиха няколко неочаквани хода в последно време с издигането на Делян Пеевски отново в листите им и чисто партийното излъчване на Мустафа Карадайъ като кандидат за президент. Независимо от всичко обаче движението може да се похвали с един от най-твърдите и постоянни електорати и може да разчита на 11,6% подкрепа и то без гласовете от чужбина.

„Демократична България“ са формация, която винаги си е поставяла много амбициозни цели, но в настоящата предизборна обстановка се сблъсква с редица предизвикателства. От една страна, макар и упорито да е отричано от ДБ, „Продължаваме промяната“ се позиционира именно в техния политически сегмент и отцепва от техните избиратели, от друга – в последните дни се наблюдава вътрешно напрежение и негативизъм в рамките на самата партия. За ДБ ще е много трудно, почти невъзможно, да подобри резултата си от последните избори, като към момента губи значителен брой гласове и се подкрепя от 8,8% от избирателите.

Партията, която може да се окаже категоричния губещ на предстоящите избори е ИБГНИ, които към момента трудно ще прескочат изборния праг с подкрепата на 2,9% от анкетираните.

Голямата въпросителна на тези избори ще бъде дали ВМРО-Българско национално движение (3,7%) ще мобилизира собственият си твърд електрорат, който е достатъчен за влизане в парламента. Гласувалите за ВМРО при самостоятелното участие на 4 юли бяха 120 хиляди или около 5% от гласувалите в страната. Тогава високата избирателна активност в чужбина и гласовете от Турция , от където патриотите не получават гласове, свалиха общия им резултат.

Ако се повторят изборните резултати в страната, при сегашната очаквана избирателна активност от патриотичните партии единствено ВМРО може да влезе в следващият парламент със собствена парламентарна група.

Почти винаги българският избирател е по-изкушен да даде предпочитанията си за мажоритарен кандидат. Президентските избори са именно такива – изборът е измежду познати, утвърдени в общественото пространство личности, затова и генерират много по-голям обществен итерес от парламентарните, съответно и по-висока избирателна активност.

В началото на кампанията безспорен водещ за доверието на избирателите е настоящият президент Румен Радев. Все пак заявената за него подкрепа от анкетираните (44,8%) е малко вероятно да гарантира преизбирането му още на първи тур, така че го очаква продължителна битка.

На значително разстояние от него, което би могло да се намали при евентуален балотаж, е Анастас Герджиков, който макар и подкрепен от ГЕРБ за момента успява да мобилизира по-широк кръг избиратели от тези на партията (27,3), което показва потенциала му.

Мустафа Карадайъ, който беше един от последните обявени претенденти, остава тясно партиен кандидат и ще успее да привлече вота на избирателите на издигналата го партия ДПС – 11,2%

Далеч назад с 6,8% остава Лозан Панов, на който градската десница от ДБ гласува много големи надежди. За момента той е подкрепен от твърдото ядро на ДБ, но все повече се възприема като крайно либерален, донякъде заради неговия кандидат за вицепрезидент Мария Касимова-Моасе, а теми като Истанбулската конвенция, еднополовите бракове и забраната за играене на хоро на определени места открай време са крайно непопулярни по нашите географски ширини.