Ще работя за унифициране на учебниците и навлизане на технологиите в средното образование

Приех да бъда номиниран, защото превес в управлението трябва да имат знаещи, грамотни и образовани хора, категоричен е Станимир Баев, втори в листата на „БСП за България“ от Бургас

Ключови думи: станимир баев, бсп за българия, 2 мир бургас, кандидат за депутат, зам.-директор, ппмг акад. никола обрешков, математическа гимназия, образование, проблеми

Станимир Баев е втори в листата на „БСП за България“ във Втори МИР-Бургас. Той е на 47 години, роден и израснал в Бургас. В момента е зам.-директор на ППМГ „Акад. Никола Обрешков“. Завършил е бакалавър и магистър „Специална педагогика“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, притежава бакалавърска степен „История“ отново в СУ, както и магистър по трудова и организационна психология пак в Алма матер. Завършил е и специалност „Стопанско управление“ в Университет „Проф. д-р Асен Златаров“ в Бургас, в момента е дипломант в магистърска програма „Детска и юношеска психология“ към Бургаския свободен университет. Средното си образование е завършил в Руската гимназия в Бургас.

През 2001 г. започва работа в системата на средното образование. Близо 5 години е педагогически съветник и зам.-директор на ОУ „Св. Княз Борис I”. От над 15 години е зам.-директор на ППМГ „Акад. Никола Обрешков“. От 15 години е и член на БСП-Бургас, но тази година за пръв път се кандидатира на избори.

- Г-н Баев, какво Ви мотивира да се кандидатирате за депутат от „БСП за България“ от Бургас?

- Основният мотив да се кандидатирам преди всичко е стремежът към промяна. Аз съм от поколението, което може би е най-засегнато от промените. Над 30 години живеем в променливо време и животът ни преминава през непрекъснати кризи и промени. Считам, че ние сме поколението, което трябва да приключи с прехода и да се стреми към по-добър живот както в социално, така и в политическо отношение. Това е основният ми стимул.

Категоричен съм също, че превес в управлението трябва да има на знаещи, грамотни и образовани хора.

- От 15 години сте в БСП, какво Ви накара да прегърнете червената идея и защо чак сега се кандидатирате?

- Поради естеството на работата си нямам голяма възможност да участвам активно в партийния живот. Образованието и политиката също така са две различни неща и не трябва в никакъв случай да се смесват. Доста години паралелно си вървяха нещата по-скоро като контакти с хора и съмишленици. Не мога да кажа, че съм активен деец или член на партията, но винаги съм бил привърженик и симпатизант.

- Кои са проблемите в образованието, касаещи също и Бургас, които ще поставите още с влизането си в 47-ото Народно събрание?

- Проблемите в средното образование не са малко. Те първо са свързани с различните подходи и виждания по отношение на делегираните бюджети. Доста политици в медиите се застъпват с различни позиции „за“ и „против“.

За мен по-скоро основният проблем е унифицирането на учебниците, т. е. по всеки предмет да има по един учебник, а не както е в момента – по някои предмети има повече от 10 учебници. Само по „История и цивилизация“ за 5 клас са 10 различни одобрени варианти на учебници. Не виждам смисъл в това.

Вторият проблем в образованието е навлизането на технологиите в обучението. Това е видно и от пандемичната ситуация през последната година и половина. Изисква се един ресурс, който донякъде е свързан със снабдяването на учителите, както и на най-засегнатите ученици с техника, за да може да се провежда както синхронното обучение – присъствено и онлайн, както и ако е необходимо то да бъде само онлайн. Необходими са и обучения със софтуер и платформи за електронно обучение.

Ние като гимназия имаме доста богат опит.

През 2010 г. ППМГ „Акад. Никола Обрешков“ спечели един от най-големите проекти тогава, които бяха финансирани от Центъра за развитие на човешки ресурси. Той беше за създаване на електронна академия, т. е. електронно обучение. Това е почти 10 г. преди ситуацията в момента, така че можем да говорим и за иновации в проектното писане. Тогава Математическата гимназия в Бургас получи най-високия грант и проектът беше изпреварващ за времето си. Това е една от гордостите ми.

Повече от 10 години работя както по национални, така и по европейски проекти, главно по „Еразъм+“, която е част от Програмата „Учене през целия живот“. През цялото това време работим без прекъсване по 10 проекта, а аз съм координатор на почти всички. Дори да звучи нескромно, мога да кажа, че заслугата за развитието на гимназията в тази насока в голяма степен е моя.

- Разбирам, че познавате добре европейските възможности пред училищата. Възползват ли се те достатъчно и изпълняват ли основните цели, заложени в европрограмите?

- През последните години има широк интерес към кандидатстването по европейските проекти. Една от причините е, че самото участие е по-лесно – става чрез стандартизирани формуляри, които подпомагат дейността на училищата и учителите, които кандидатстват. В началото това изискваше повече творчество, интелектуален продукт, докато в момента нещата са по-конкретни и лесни.

Сред бургаските училища нямам информация за провален проект. Това означава, че се усвояват средствата. Това е много важно, тъй като обикновено тези програми, особено „Еразъм+“, са свързани с обмен на ученици. За самите деца представлява изключителен интерес да се запознаят с културата, достиженията на други държави от ЕС, така осъществяват и контакти с техни връстници, което е много важно. Една от най-важните устойчивости на проектите е, че тези контакти продължават и след това, както и постигането на крайните цели на всеки един проект. Лично мога да кажа, че нивото на управление и използване на европейски програми и ресурси за Бургас е много добро. В различните училища има много силни екипи, които работят системно, имат богат опит и повече познания.

- Казахте и за унифициране на учебниците. Смятате ли обаче, че в изготвянето на един учебник трябва да се поиска и мнението на учениците дали информацията е представена на достъпен език за тях?

- Колегите, които преподават, най-добре знаят от практиката си кое е разбираемо и кое – не. С богатия опит, който вече имаме от онлайн обучението във всички училища, това предполага обучение, което е насочено и към презентиране, използване на различни сетивни усещания при учениците и най-вече на визуалното. Всеки урок е във вид на презентация, той няма как да бъде по друг начин представен онлайн, освен по най-простия метод – предаване на текст, което не отговаря на съвременните изисквания, камо ли пък на методиките за обучение и запомняне. Лично аз не смятам, че учениците имат роля точно в писането на учебниците, а по-скоро част от техните презентации, които са одобрени от учителите, могат да бъдат използвани. Насоката трябва да бъде точно към онагледяването на учебния материал чрез използване на различни информационни и комуникационни техники – презентации, учебни документални филми. Това е много важно, защото придобиването на трайни знания е по-добро чрез използването на различни сетивни възможности на учениците. В моята работа като учител изключително много залагам на нагледните и визуалните материали.

- Има ли достатъчно добре подготвени учители в Бургас, от няколко години се забелязва тенденция за подмладяване в гилдията? Има десетки пуснати конкурси и съставът в цяла Бургаска област се подменя доста сериозно.

- Така е. Това се случва във всички училища, включително и в нашето. Интересът към работата в училище се засили в последните години. Това се дължи най-вече на работата на синдикалните организации, както и на делегираните бюджети и волята на правителството за увеличение на работните заплати в сектора. Те станаха по-примамливи, а това даде възможност на млади хора да се ориентират към нашата професия.

Тук вече остава въпросът доколко висшето образование в момента е адекватно на нуждите и е добро за подготовката на кадри, които да подменят застаряващия персонал. Няма какво да се заблуждаваме, че средната възраст в сферата на образованието е висока и през последните години по разчети на синдикалните организации предстои един голям процент от учителите да се пенсионират. Това е глътка свеж въздух. Интересът на младите хора, които години наред не обръщаха внимание на този сектор, не бяха привлечени да работят като учители в сферата на средното образование, сега се засилва. Вече възможностите за придобиване на педагогическа правоспособност, за навлизане на специалисти са подобрени. Самото Министерство на образованието и науката развива няколко програми, свързани с привличане на експерти и специалисти, които да имат възможност да преподават знанията си, макар и в извънкласни форми. Това е един по-широк поглед и обогатяване на образователния процес.

- Според Вас, въведено ли е иновативното образование на адекватно ниво, или все още е основно на думи? Това по мои наблюдения като журналист е доста сложен, високопарен, но в някои отношения абсолютно кух термин.

- Ние не сме иновативно училище, но имам наблюдения върху няколко такива. Според мен, тази иновативност първо трябва да бъде доказана във времето. Второ – не мисля, че като експеримент е удачно навсякъде. Има своите плюсове и предполагам, че училищата затова кандидатстват по иновативните програми, но лично ние за нашето училище считаме, че иновацията е част от това, което трябва едно училище да заложи, но така само проформа или например две седмици в срока да се провежда занятие, което да е извън училище – да, добре е, но не мога да кажа какъв е резултатът и каква е целта.

Ние не сме иновативно училище и нямам толкова наблюдения, но да кажем иновативно училище като ОУ „Ал. Г. Коджакафалията“ е за пример. Така е, защото ако имаш базата, ресурсите, материалите, много по-лесно можеш да въведеш иновации и нови методи на преподаване. Такива например са STEM центровете, за които могат да кандидатстват училищата и които подпомагат обучението. За да има иновация, трябва да има капиталовложение, трябва да има възможности да прилагаш тези методи. Иначе всичко остава само на думи и на хартия. Ако иновациите не са свързани с добра материално-техническа база, те остават проформа, няма как да се случат нещата.

- Какво, според Вас, трябва да се подобри в комуникацията между трите основни участници в образователния процес – родителската общност, педагогическия колектив и бизнеса, като последният не е никак малък участник в процеса?

- Това е и част от иновациите. От много години се говори за публично-частното партньорство и за спомоществователството, т. е. бизнесът да се ориентира така, че още от средното образование да се създават кадри. Говорим, например, че в страната са необходими огромен брой специалисти в ИТ технологиите, ИТ фирмите имат нужда, бизнес инкубаторите и центровете също казват, че имат нужда от кадри в различни области. В един момент някъде се къса нишката, защото учениците трябва да завършат два етапа на образование – до 10 клас и профилиран – 11 и 12 клас. Имаше идея бизнесът да навлезе в образованието, т. е. да преподават специалисти, както се случва чрез програми от МОН, но те по-скоро съм към професионалните, а не толкова към профилираната подготовка. Отделно бизнесът трябва по някакъв начин да подпомага, ако има интерес, чрез стипендии за изявени ученици в дадена област, чрез съвместни проекти между училища и фирми, стажове, което все още не е станало.

Така е и с дуалното образование. Говорим го от години за професионалните училища, но никак не се случва. Аз съм виждал дуалното образование в Германия в действие и съм категоричен, че то е много мощен фактор. Проблемът на града, в който бях, беше свързан с това, че преди 20 години повечето ученици са искали да продължат образованието си във висше учебно заведение, съответно е произведен висок брой студенти и малък брой на хора, които са подготвени за професионална работа. Те ни показаха центрове и за дървообработване, и за автомобилостроене, и за ремонтни дейности. В тях привличаха ученици и им предлагаха добро възнаграждение. По този начин още от училище децата се ориентират към професията, която ще им донесе добър стандарт на живот и така професионално се ориентират още от училище. Това е естествено за Германия, а тук трудно би станало. Това обаче е пример за действащо дуално образование – ученикът учи и работи едновременно – три дни в училище, два дни в практиката и така.