Зелената сделка, умните градове и пътната безопасност – основни акценти на конференция в Несебър
Пет общини ще представят добрите си практики, сред тях е и Бургас
XIV-та Национална конференция по транспортна инфраструктура с международно участие стартира днес в Несебър. Престижният двудневен форум и тази година събра на едно място над 230 изключителни ескперти от всички области – учени, лектори и представители на водещи български фирми, представители на държавната и общинските администрации.
Събитието е сред най-мащабните научно-професионални форуми в областта на транспортната инфраструктура в България и региона и се провежда под патронажа на две министерства и Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“. Организатори са Катедра „Пътища и транспортни съоръжения“ към Институт по транспортно строителство и инфраструктура.
Конференцията бе открита от д-р инж. Христо Грозданов – управител на Институт по транспортно строителство и инфраструктура. Официални гости са главният икономист на Българската банка за развитие Илия Лингорски, областният управител на област Русе Борислав Българинов.
Основните акценти на тазгодишното издание на форума са нормативните уредби и пътната безопасност, инициативата „Три морета“, зелената сделка и екологията. Друга важна тема на конференцията, която ще се обсъди във втория ден, ще бъде „Иновативните градове“.
След като приветства гостите, инж. Грозданов прочете поздравителен адрес от името на проф.д-р.ик.н.инж.Николай Михайлов, председател на организационния комитет, преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) и собственик на една от най-големите български строителни фирми – „Трейс груп холд“ АД.
„Уважаеми колеги, добре дошли на 14-та Национална конференция по транспортна инфраструктура с международно участие, свързана със зелена сделка и икономика. Ключови послания, които определят развитието на транспортната инфраструктура в следващото десетилетие. Когато аудиторията е експертна, е необходимо професионално и визионерски да открием най-добрите становища и препоръки, които да могат свободно да се използват от всички страни в процеса на изграждане на безопасна и икономически-обоснована инфраструктура, позволяваща пренос на стоки, товари и свободно движение на хора.
България е в процес на нов цикъл, в който водещи ще бъдат иновациите, науката, устойчивите решения и планирането. В следващия програмен период, приоритет ще имат проекти, които са икономически обосновани и допринасят за развитието на регионите и свързаността. Основен приоритет на България и държавите от Източния блок на Европейския съюз е да преведат инфраструктурата си в съответствие с тази на държавите от Западната част на Европейския съюз. Това може да се случи единствено чрез синхронизация на нормативната уредба, поставяйки общи правила за експлоатация, изграждане и управление на транспортната инфраструктура.
Свързаността не е само изграждане на връзки между две точки. Свързаността е поставяне на обща рамка за безопасно, комфортно и ефективно придвижване на товари и пътници в рамките на единното пространство. В инициативата „Три морета“, на която България бе домакин, отново постави на дневен ред геополитическото положение на страната ни. В контекста на реалистичното му преосмисляне. Какво имам предвид? В началото на XXI век не е достатъчно само географското разположение. Следването на важните стратегически интереси с комуникации, потоци на суровини, е процес, който Националната конференция по транспортна инфраструктура и Институт по транспортно строителство и инфраструктура, започна още през 2014-та година.
Оттогава изтъкваме значението на развитието на инфраструктурата на България в посока Север-Юг, която се оказва ключова за целия регион. От тази трибуна, учени и експерти не веднъж са обсъждали вариантите за изграждане на мостове над река Дунав. С пътни тресета и ЖП линии. И то не един или два, а поне четири. Поставяли са въпроса за необходимостта от ускоряване на процеса за изграждане на автомагистрала „Черно море“, скоростната връзка по направление Бургас-Варна-Русе. Както и тунела при прохода „Петрохан“. Към днешна дата, пътуването с влак по оста София – Букурещ отнема 9 часа и 45 минути, а между Букурещ и Варшава – 28 часа. Пътуването с автомобил, от Черно море при Бургас до Балтийско море при Талин, отнема 32 часа. Същото разстояние между Мадрид и Берлин отнема по-малко от 20 часа. Преди години противопоставянето в Европа и света, предупредели инфраструктурата на България, а и на държавите, да се развиват в посока Изток-Запад. Една или две са страните, от Централна и Източна Европа, които имат изградена решетъчна пътна и железопътна инфраструктура.
Основна задача пред правителствата на европейските държави, учените и специалистите, е преодоляване на инвестиционните несъответствия между източната и западната част на ЕС. Срокът е 2030 г. Инвестиционният фонд „Три морета“ е реален инструмент за изграждане на важните за региона транспортни коридори. Пътят на сближаване на качеството на транспортната инфраструктура преминава през постоянен процес на нормотворчество.
Съвременното общество не може да си позволи да имаме нормативни документи, които са на 20 и повече години. Развитието на знанието и свободното движение на стоки и хора изисква актуализиране на нормативната база ежегодно, следвайки нуждите на обществото. Благодаря на модераторите и на всички вас, които приехте поканата на Института по транспортно строителство и инфраструктура да се включите в научния форум. Транспортната инфраструктура е катализатор на процесите за бързо икономическо развитие и просперитет. Вярвам, че докладите, които предстои да чуем ще предизвикат дискусии и ще поставят нови въпроси, варианти за решения и отговори, които са в интерес на обществото“, се казва в поздравителния адрес.
Темите, които се обсъдиха днес, бяха свързани с нормативните уредби и пътната безопасност.
„Втората част днес включва зелената сделка и екологията, влагането на нови и зелени материали и как може да извлечем ползи от финансирането. Утре, петък, ще стартираме със сесия „Инициативата „Три морета“, при която ще говорим за свързаността по направление Север-юг. Ще приключим с панел, чиято реализация бе моя мечта от години и вече е реалност, а именно „Иновативни градове“. В тази сесия ще участват представители на пет общини. Става въпрос за София, Бургас, Стара Загора, Велико Търново и Челопеч. Те ще представят най-новите, интересни, иновативни и дигитални решения и как са повлияли на живота на гражданите. За първи път панелът ще бъде дискусионен, т.е. всички присъстващи ще могат да участват в обсъждането. Много залагаме на този панел, със сигурност ще бъде доста интересна дискусия“, каза инж. Грозданов.
Партньор на събитието е Европейската инвестиционна банка. Вицепрезидентът на финансовата институция Лиляна Павлова се включи с видеообръщение, за да поздрави участниците в 14-ата Конференция.
„Светът е изправен пред двойно предизвикателство – пандемията, причинена от ковид-19, и изменението на климата. На фона на сериозната технологична и социална промяна, всички сектори ще трябва да дадат своя принос за спиране на климатичните промени и преход към по-устойчив модел. Транспортният сектор е в критичен момент на своето развитие, това е един от секторите най-засеганати от пандемията и също така продължава да допринася за увеличаване на емисиите на въглероден диоскид, следователно той ще трябва да претърпи драстична трансформация, за да стане по-екологичен, по-безопасен и достъпен за всички социални групи. С други думи - необходима е устойчвиа транспортна система“, изтъкна пред участниците Павлова.
Тя подчерта, че за да постигне това, този сектор изисква безпрецедентни инвестииции и подкрепа от всички участващи страни. И затова събитието днес е символ на доброто сътрудничество между всички партньори в бранша и в региона. В бъдеще предизвикателствата, пред които е изправен транспортът, са огромни. Модернизация както на инфраструктурата, така и на подвижния състав, но също така и институционалния аспект - всичко това е необходимо, за да се осигури устойчив и достъпен модел, който да отговори на бъдещето търсене, отбеляза още Павлова.
Илия Лингорски от ББР благодари на организаторите за възможността за участие и отбеляза, че вече 14 години Националната конференция по транспортната инфраструктура задава тона за дискусиите по политиките, стратегическите проекти, по по-дългосрочната визия, но също така и по това как се случват нещата реално в сферата на инфраструктурата. Лингорски също така изтъкна, че сегашният момент е много важен, защото се намираме в период, в който излизаме от криза, причинена от пандемията от коронавирус.
„Утре ще разговаряме по една много интересна тема, свързана със свързващата инфраструктура на региона ни в инициативата „Три морета“. Домакинствахме срещата на върха– едно изключително успешно събитие, как заедно страните от региона да координираме усилията си по отношение на на изграждане на транспортна, дигиталната, енергийната структура и структурата за иновации. Становищата на Конференцията ще ни дадат възможност да подходим по най-практичния начин за реализиране на целите на тази инициатива – за адекватна свързаност в транспортната, енергийната и дигиталната инфраструктура, за да видим ефективно това икономическо догонване с развитите страни от ЕС и техните икономики“, каза главният икономист на ББР.
Областният управител на област Русе Борислав Българинов в речта си посочи геополитическата роля на България, като отбеляза, че все по-голямо значение придобива следването на общите европейски стратегически приоритети. Според него нарастваща е и ролята на свързаността в посока север-юг, точно затова в най-кратки срокове е необходимо да се вземе решение за изграждане на втори мост над река Дунав при Русе. Българинов смята още, че на други места по границата между Румъния и България също трябва да се изградят мостови съоръжения, но на първо време това е необходимо да се случи именно между Русе-Гюргево.
В дискусията участва и зам.-кметът на община Силистра инж. Тихомир Борачев, като пред присъстващите той представи идеята на администрацията за строеж на трети мост над Дунав, който да се намира в пределите на общината. Той е категоричен, че ползите от съоръжението ще са както икономически, така ще облекчат и трафика. В момента преминаването се осъществява само с ферибот. Инвестицията би била между 150 и 200 млн. евро, като има възможност да се ползват европейски фондове. Инж. Борачев е убеден, че с участието си в конференцията Общината ще може да привлече вниманието на правителството към такъв бъдещ проект.
По време на форума инж. Иван Табаков от Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“ представи нормативни документи от миналия век и изтъкна, че винаги трябва да имат поглед назад, за да видят какво е било и да извлекат поуки, за да се подобри работата в тази област. На презентацията стана ясно, че основните закони, касаещи безопасността на движението – Законът за пътищата и Законът за движение по пътищата са изменени десетки пъти. Първият – от 2000 г. до момента – цели 55 пъти. Вторият е рекордьор. От 1999 г. – цели 94 пъти.
„По тоз начин няма как да имаме устойчиво развитие и безопасност. Всички тези промени касаят поведението на водачите. Законът третира и администрацията, тоест хората, които управляват пътищата. Когато правилата постоянно се променят, не може да се изгради устойчива база, която да е ефективна“, изтъкна той.
Форумът разгледа и проблеми в бранша, включващи свлачища и срутища.
Взе награда от 20 бона
Токът на Иберийския полуостров спрял заради фотоволтаици
На десния си крак носи бижута за...
Спечели чисто нова кола
Каза за българския футбол
Мирослав Боршош обсъди задълбочаване на двустранното сътрудничество в туризма с посланика на ОАЕ
