Как тази историческа находка в Русокастро може да преобърне представите ни за Второто българско царство

Парчето от керамичния съд на пръв поглед изглежда като всяко друго археологическо откритие, но крие тайните на барса – един от символите на прабългарите

Ключови думи: барс, находка, русокастро, волкжка българия, история, археология, бургас

Историческо откритие има потенциала да пренапише част от историята на българската нация или поне да даде светлина върху това дали Второто българско царство е имало досег с Волжка България в Азия. То е направено в руините на крепостта Русокастро и на пръв поглед изглежда като най-обикновена археологическа находка – парче от керамика. Това, което е нарисувано върху него обаче е картинка на едно от най-почитаните животни в централна Азия – барс или снежен леопард.

Парчето от керамичен съд е открито след двумесечни изключително внимателни разкопки в района на „водохранилището“ в крепостта Русокастро край Камено от екип археолози под шапката на Регионален исторически музей-Бургас. Под ръководството на Милен Николов, който наскоро защити докторантската си степен с изключително интересен научен труд на темата на средновековната българска държава, експертите са успели да изровят от руините находката.
„Работим изключително усилено и то на ръка, за да не повредим скритото под руините съкровище. Някои от нас имат херния, но въпреки това предаваме камък по камък откритото, защото си смятаме, че си заслужава. И както се видя – заслужава си“, каза Милен Атанасов, който от 2013 г. е директор на Регионалния исторически музей. Той даде подробности за това какво всъщност прави малкото парче с барса толкова важно.

На този етап почти на 100% е сигурно, че съдът е изработен в средата на 14 век – между 1350 и 1370 г. Периодът кореспондира с годините преди края на Второто българско царство и е изключително важен за историята на страната ни. „Едно е ясно – касае се най-вероятно за българска изработка на керамиката, защото Византийската от този период е била много по-напреднала. В парчето има известно количество варовик, което според мен говори, че късът не е внесен в крепостта от Източната римска империя. Смятаме, че е съдът е правен на място, но в същото време сме убедени, че художникът, изрисувал барса върху керамиката, е бил съвършен творец, защото подобни детайлни рисунки не сме виждали никъде другаде. Човекът дори е изрисувал окраската на снежния леопард на опашката му“, разказа Милен Николов.

Той не посмя да предположи дали човекът е бил византиец или българин, но не пропусна да спомене, че в този период крепостта Русокастро е била в българско владение – факт, който вероятно натежава в полза на това художникът да е бил българин. Въпреки това обаче той обясни, че в средата на 14 век в селището край крепостта все пак са живеели и гърци.

Защо обаче барсът е толкова важен в случая? Каква е неговата символика и може ли действително находката да преобърне старите ни познания за това с кого са имали контакт хората от Второто българско царство и то в самия негов край?

Барсът се свързва с културите в Централна Азия. Той е символно животно както за хората от Волжка България, така и за татарите, които през 13 век я завземат – те възприемат своеобразния култ към това животно именно от прабългарите. Всъщност самата дума „барс“ е прабългарска. Така например до ден днешен емблемата на Татарстан се нарича „Ак Барс“ и на нея е изобразен именно северния леопард, който и до ден-днешен се среща изключително рядко. Тъкмо от там може би идва митичността му и вплитането на образа с легендите. Нещо повече – проведени през последните години сериозни изследвания сочат, че българските имена „Борис“ и „Боряна“ произлизат именно от думата „барс“, а един от регионите или области в Волжка България е бил населяван от племе, наречено барсили.

Дали обаче находката в Русокастро свидетелства за това, че Второто българско царство, съществувало директно след освобождението от Византийско робство през 1185 г. до окончателния му разпад след завладяването на Видинското царство през 1396 г., е имало контакт с хората, населявали земите на Волкжка България? Или по-скоро е сведение за това, че художникът, изрисувал керамичния съд е познавал животното от първо лице – нещо, което до този момент се считаше за невъзможно, тъй като барсът населява обективно по-студените географски ширини на север? „Рано е да се каже. А да се говори за това, че находката ни, колкото и значителна да е тя според нас, може да промени историята на България, засега е пресилено“, коментира скромно директорът на РИМ-Бургас Милен Николов.