Протестите спасяват поста на Златев

Приятел в нужда се познава, гласи прослувутата българска поговорка

Ключови думи: Бойко Борисов, Валентин Златев, лукойл, Бурагс, Цените на горивата, Брюксел

Протестите срещу високите цени на горивата и монополиста "ЛУКойл" не клатят стола на Валентин Златев, а напротив - заздравяват позицията му, защото нефтеният гигант извлича ползи, а не търпи загуби от това недоволство. Тази интересна позиция е застъпена в анализ на в."Десант". Публикуваме я с големи съкращения.

"Докато тези дни България е подложена на бензинов рекет, безпрецедентен от времената на Жан Виденов насам, милионерът Валентин Златев - един от хората, виновни за петролните неволи на населението, получи подредения скъп подарък от Бойко Борисов.

Този път армаганът е наистина безценен, защото идва в момент, когато над Златев се бяха сгъстили много черни облаци. От доста време президентът на фирма „ЛУКойл България”, който иначе много обича да играе ролята на министър-председател в сянка, е изпаднал в немилост пред руските си господари.

Нещата съвсем загрубяха в края на февруари, когато отлично осведомени източници на централата на „ЛУКойл” в Москва споделиха пред репортер на „Десант”, че дните на Златев като техен представител са преброени. Очакваше се той да бъде отстранен тихо и без много шум до началото на лятото.

Трябваше да се случи чудо, за да може Златев да запази поне част от привилегиите, с които се ползваше като представител на „ЛУКойл”. И най-важната от тях – да продължи да се пъчи, че е единственият човек на руснаците у нас.

Ето, че чудото дойде. За това помогна големият приятел на Златев – Бойко Борисов. Нещо повече – официалният министър-председател хем задоволи един стар мерак на руснаците, хем обеща да направи всичко по силите си да удовлетвори  и друг един техен каприз.

Като им даде да разберат, че го прави само и единствено, защото Златев му е много скъп на сърцето другар. Или по-скоро понеже Бойко му се явява кукла на конци.

Най-напред на 16 март, без да е обявяван какъвто и да е търг, и без да изпада в излишна  публичност, по предложение на Борисов кабинетът взе решение да предостави на концесия на „ЛУКойл”  за цели 35 години единствения ни петролен терминал „Росенец”.

Руснаците настояваха за това от много дълго време. Още от приватизацията на „Нефтохим”, при която получиха като подарък и по-голямата част от нефтеното пристанище. Това, което им липсваше, бе и онази част от порта, която конституцията брани като неприкосновена държавна собственост – кейовата стена на пристанището, която дефакто е и най-важната част от него. Макар и да нямаха юридически права над нея, руснаците най-нахално я бяха узурпирали като своя собственост, отказвайки достъп до кея на различни държавни органи. И макар за „ЛУКойл” да е практика арогантното поведение спрямо всякакви държани органи у нас, все пак руснаците много държаха да получат кея и на хартия, за да имат повече аргумент и да не допускат външни лица свободно до него.

Другият подарък на Борисов бе свързан с огромното желание на руската петролни компания да се освободи от задължението да влага биосъставки в горивата. То й бе вменено от директивата на ЕС за качеството на петролните продукти и отделяните от тях вредни емисии. Според нея, дизелът трябва да съдържа 2% биоетанол, а от 2012 година делът му следва да се увеличи на 6%. През март 2018 г. „ЛУКойл” ще трябва да влага 6% биогориво и във всички бензини, ако иска да запази производствените си мощности у нас. Затова рафинерията хем използва като предтекст деня, когато западните държави нанесоха първите удари срещу Либия, за да увеличи главоломно цените на горивата, хем се възползва и от внезапно породилия се граждански протест срещу този рекет, за да притисне правителството да премахне изискването за биосъставките. Валентин Златев заяви съвсем директно, че единствено държавата можела да намали цените на горивата като намали акцизите или се откаже от изискването за биоетанол.

Веднага след това изказване Борисов обясни, че няма как да се намали повече акциза, тъй като той е най-ниският сред държавите от ЕС, но побърза да обещае, че ще поиска от Брюксел специално компромисно разрешение за биосъставките.

Това вече е на път да се случи и Златев, който спаси кожата с концесията на нефтопристанището, може да си отдъхне съвсем, защото постът му у нас ще бъде бетониран. Самият факт, че коскоджамти лидер на държавата е клекнал пред капризите на „ЛУКойл” и е готов да ги отстоява директно в Брюксел е достатъчен аргумент в ползва на това, че Златев ще се спаси", прогнозира вестникът.

Б. ред. В статията се коментира и безпрецедентно грубия език, който руската "ЛУКойл" си позволи спрямо българския министър Трайчо Трайков, след като той най-коректно я помоли да му представи финансовия механизъм, въз основа на който определя цените на горивата си. Този уличен език на "ЛУКойл" подразни много българи, които веднага направиха обратната аналогия - българска фирма нагрубява нагло руски министър, а премиерът Владимир Путин, който преспива чат-пат в хотелите на нейния шеф в руския вариант на село Обзор, защитава българската компания и мъмри министъра си.

Прах в очите се оказва и рекламираният мораториум за цените на горивата. Първо - това не е пазарен механизъм. И второ - замразят се цените на дребно, а не на едро. Т.е. "ЛУКойл" решава, че неговите конкуренти "Петрол", OMV, Шел, Ромпетрол и т.н., които държат общо 75% от пазара на дребно на горива у нас, но ги купуват от него на плаващи цени, в същото време не трябва да вдигат своите. "Все едно да ти кажат: "Спри, не дишай!", коментира мораториума търговският директор на "Петрол" АД Иван Костадинов. Аз имам друго сравнение. Лично на мен това ми напомня култовата реплика на един приятел на сина ми, който преди години, докато още бяха малки, често обичаше да казва: "Мама дава да играем у вас"!