Проф. Вучков изхранва брат си от оня свят

Ключови думи: Проф.Вучков, Юлиян Вучков, Михаил Петров

На 22 септември се навършват 2 тъжни години от смъртта на проф. Юлиан Вучков. Приживе телевизионният доайен имаше вражда със своя полубрат – актьора от Народния театър Михаил Петров, но по ирония на съдбата той се оказа негов единствен наследник и придоби всичко, което професорът завеща, пише вестник Ретро.

Освен спестяванията му в банка, както и апартамента му на пъпа на София, Петров се сдобил и с авторските права над книгите му. Последната му бе издадена посмъртно по инициатива на телевизия „Евроком“, където Вучков водеше своето култово предаване „Времена и нрави“. Материалите били предоставени именно от неговия брат, а в книгата е описано, че правата изрично му принадлежат. Това означава, че той взема процент от всяка продажба на тома, който се разпространява на цена от 35 лева.

Крупна сума артистът взе и от жилището на покойния професор. Малко след смъртта му той продаде апартамента на ул. „Христо Белчев“ на други собственици, а съседи на Вучков тогава се оплакаха в социалните мрежи, че част от вещите му, сред които и много книги, са били изхвърлени без жалост на улицата от работниците, които били наети да почистят. След основния ремонт, който напълно преобразил покоите на критика, апартаментът му бе пуснат за отдаване под наем за сума от 1000 лева месечно. Обявата обаче вече не е актуална, което вероятно означава, че жилището на професора е обитавано от квартиранти, които едва ли подозират, че той някога е живял там.

Михаил Петров наследи и авоарите на Вучков, които бяха набъбнали до близо половин милион, по думи на хора от обкръжението му. Тв легендата бе пословичен със своята пестеливост, но не обичаше да споделя подробности за финансовото си състояние. Неговият полубрат обаче не се грижел за вечния му дом. Съседка на професора преди месеци сподели, че гробът му е посещаван единствено от нея. Докато той бе жив, тя му помагаше и в битов план, а сега редовно наобикаляла парцела му на Централните софийски гробища, където бе положена урната му след кончината му.