Проф. Киров: Символика на немощ се предава като щафета на следващия парламент

Президентът е церемониал-майстор. Той със своите експерти да прецени тайминга, в който се развива тази процедура и можеше да не стигнем до 2 в 1, коментира проф. Пламен Киров

Ключови думи: Пламен Киров, избори, президент, парламент

Символика на политическа немощ се предава като щафета на следващия парламент. Добре, че поне депутатите успяха да актуализират бюджета. Това каза в „Денят започва“ по БНТ ръководителят на Катедрата по Конституционноправни науки в Софийския университет проф. д-р Пламен Киров.

Според него, е можело да не гласуваме на избори 2 в 1.

„Президентът непрекъснато говореше, че това е нещо лошо и в крайна сметка, постигна точно това. Той трябваше, заедно със своите експерти да прецени тайминга, в който се развива тази процедура и можеше да не стигнем до 2 в 1. Но в крайна сметка, това са даденостите“, коментира професорът. 

„Никой не мисли за технологичните трудности и всички се насочват към пестенето на някакви пари. Никакви пари няма да спестят, аз съм готов да се обзаложа“, добави той.

„Казва се, че законът е разум, освободен от страст. При нас обикновено става страст, освободена от разум - това наблюдаваме в последните дни на парламента. Очевидно, че отиваме към 14 и 21 ноември, предсрочни избори за парламент и избори за държавен глава, вероятно в два тура“, заяви Киров.

Да очаквате нещо от нищо е най-популярната форма на надеждата, изтъкна юристът.

„Както тръгна парламентът от първите дни - с процедурни хватки, личностни конфликти, един недобър тон... в крайна сметка парламентът е един колективен орган, в който трябва да се постигне съгласие, защото това е националнопредставителна институция“, допълни той.

Проф. Киров коментира и кризисната ситуация с гласуването на кандидатурата на Пламен Николов за премиер.

„Неприятното е, че при нас изключенията се превръщат в правило и то в последните два парламента. Най-вероятно трябва да си извлекат поука политическите жени и мъже и в следващия парламент това да не се повтаря, защото както се казва, да правиш едно и също и да очакваш различен резултат, е контрапродуктивно“, заяви експертът по  Конституционноправни науки.

Не конституционните текстове са виновни за неразборията, а това как е написан и как се спазва правилникът, обясни той.

„Конституцията не се занимава с процедури, затова има правилник. Правилникът за дейността на НС се приема въз основа на Конституцията, но има юридическата сила на закон. Той конкретизира и най-вече определя процедурите, по които работи парламентът. И когато има проблеми с текстовете в правилника, се пораждат и споровете, на които бяхме свидетели“, подчерта проф. Киров. 

Според него президентската институция не може да реши вътрешнопарламентарни казуси, 

„Президентът се занимава с процедурата по член 99, но той не е господар на процедурата по член 99. Тази процедура основно се развива в парламента, както се казва, президентът е церемониал-майстор“, каза още той.