Позор! Децата на Уляна и Виолета щракнаха катинара на къщата на Христо Фотев в Равадиново

Автор: Катя КАСАБОВА
Източник: Снимки автора


Дворът е разделен на две, като горната половина от около 800 кв.м в момента представлява прясноизорана нива. Високата телена ограда с бодли, опната напряко се набива в очите. Наскоро частта от парцела е закупена от местен жител, който платил не особено висока цена предвид стагнацията на пазара за недвижими имоти. Иначе мястото, където е разположена къщата на  Христо Фотев е в някогашните покрайнини, а днес почти в центъра на курортното село Равадиново. Наколо са все палати на богаташи. Пеш до морето е около 30 минути. По тоталитарно време Равадиново беше затънтено селце и никой не го броеше в числото на курортите. Точно заради тишината в него поетът бе купил през 1979 г. имота -  с парите от една продадена стихосбирка. Но тогава той живееше с Уляна, от която има две пораснали деца – Христо и Мария.

След Уляна, някъде в началото на 90-е години, се появява като законна съпруга софиянката Виолета. От нея Фотев няма деца. Виолета влиза в тази къща като близка приятелка на Уляна, но отнема сърцето му от нея завинаги. Започват нескончаеми съдебни дела и припирни с Уляна за този имот. Поетът не угасва тук, каквото беше желанието му, а в столицата през 2002 г., затворен в апартамента на Виолета. Впрочем, от две години Уляна също е покойница.

Факт е, че близо десет години след смъртта на гения, не се намериха инициативни хора да превърнат мястото в музей, какъвто заслужава да бъде. Иска се много малко труд и консултация с тези, които са влизали тук и помнят атмосферата лятно време на двора, казват живите му приятели. 

Днес е опъната телената ограда, така че ясно да личи разделението на получилите се два нови имота. Разораната нива е на Христо и Мария, които наскоро са я продали, защото се нуждаят от средства. Къщата е на Ива, дъщерята на Виолета. „В интерес на истината, Ива и неин приятел дойдоха миналото лято тук и пооправиха втория етаж, смениха дограмата и сложиха теракотови плочки, също и катинар на входната врата“, каза ни човек от съседния имот.

На 25 март геният Христо Фотев трябваше да навърши 77 години. За него поетът-бунтар Румен Леонидов посвещава днес разтърсващ очерк в сайта на колегата Асен Йорданов – бивол.бг, който започва така: „Хермелиновият Христо, фокусникът Фотев, роден в Истанбул, жител на Бургас, се стопи в София и легна завинаги в покойницата, в алеята на културните дейци. Той беше част от мистерията на поезията ни, но никога не е бил деец на културата. Беше роден за удавник, а угасна на сушата като Хемингуейовия “Старец”, но без морето. Христо Константинов Фотев, оголозган като риба-меч от пираните на болестта, бе отнесен от отлива на никаквите 68 години. Не сколаса да пипне с призрачните си пръсти последната си сборна книга. Цената й е колкото кило кашкавал, но поемите му са пламтящо петокнижие...“

Поете, честит Рожден ден и от нас, твоите сродни духове от Бесове!

Разораната част е на децата на покойната Уляна - Мария и Христо, а къщата е на Ваня – дъщеря на Виолета

Поне има катинар и циганите вече не се разхождат на воля из изтърбушената къща, където е написана „Елегия Равадиньоти“

В двора с легендарната смокиня няма и помен от масата, огнището, чешмата. Някога тук седяха светила на българската поезия, „ядяха миди и плюеха бисери...“, както би казал Фотев