Като няма хляб, яжте вафли!

Автор: Добромир Доскачаров
Източник: Снимка Пресцентър ГЕРБ


Областният управител на Бургас Константин Гребенаров почерпи с вафли 8-те деца на самотна майка от село Зидарово, Созополска община. Според информацията от пресцентъра на партия ГЕРБ, Гребенаров е занесъл „хранителни продукти от първа необходимост“, но както се вижда от снимката, разпространена от партията, изглежда най-необходимата храна за децата са вафлите, производство „АРО“, най-евтините в МЕТРО.

Също най-долу вляво се вижда синьо-бял пакет с надпис „Кристална захар“. Този факт навежда на мисълта, че според областния управител всяко бедно семейство има нужда от много сладки неща, за да оправи вкуса на горчивия си живот, копирайки призива на злополучната френска кралица Мария-Антоанета "Като няма хляб, яжте пасти" по време на женския протест в Париж срещу мизерията и глада. По онова време гневните майки от долните съсловия грабват сопите и тръгват към Версай да търсят къшей хляб за децата си от "хлебаря" и "хлебарката", както наричат краля и кралицата. Всъщност историята е без значение, но  фразата е надживяла размирните революционни времена и се е превърнала в емблема на крайното високомерие и безчувствеността на богатите към бедните, на управляващите към собствения им народ.

Но в нашия случай бургаският губернатор е солидарен с мизерията, в която живеят децата на тази окаяна зидаровска майка. Гребенаров е свалил официалния си костюм и е обут за фотоса в дънки, носи семпла блуза, сиво спортно яке и е с прашасали обувки. Човек от народа. Резонно е обаче да се запитаме дали в този вид се е придвижил от Созопол, където живее, до МЕТРО и оттам до Зидарово със служебния автомобил или е ползвал частния? Дори да е направил жеста с лични средства, възниква следващия ни въпрос, свързан с разходите за гориво, които със сигурност са повече, отколкото е цената на сладкишите, с които е „нахранил“ бедното семейство.

Но да продължим с анализа на картинката, в която ясно се вижда, че усмихнатата майка е със счупен и гипсиран крак. Затова, ако ние бяхме пиари на Гребенаров, щяхме първо да огледаме обстановката и да го посъветваме да смени темата с вафлите като осигури на тази жена нормална медицинска помощ, за да може час по-скоро да се изправи на крака, за да гледа челядта си. А като има на сърце да почерпи – да бе завел дечурлигата в селския дюкян и да им накупи това, от което имат нужда. Останалото не буди съчувствие и разбиране, а по-скоро отблъсква.

Съжаляваме, г-н Гребенаров, че сме толкова искрени, защото познаваме доброто Ви сърце, но повече не правете подобни нелепи грешки, ако искате гласовете на созополлии. Те са богати хора и веднага ще усетят уловката с евтиното „АРО“.