Банките стават места за съхранение на спестени пари

Ключови думи: Банки, спестени пари, флагман

Въпреки че използват чужди средства и печелят от това, те не плащат лихви на вложителите

Хората са лишени от възможността да правят срочни депозити

Българската народна банка публикува данните от надзорните отчети на кредитните институции към края на юни. Те отново потвърждават, че банковата система е силно ликвидна, изпълняваща изискванията за капиталова адекватност и способна да генерира доходи въпреки политиката на отрицателни базови лихвени проценти на централните банки.

Текущи данни

Към края на юни общите активи достигат почти 128,5 млрд. лв. и по този начин надхвърлят очаквания брутен вътрешен продукт за 2021 г. от БНБ (126,05 млрд. лв.). Така се увеличава дълбочината на навлизане на банковото посредничество в икономиката. Растежът на годишна база е 11,4% и надвишава този на номиналния БВП. Пасивите са в размер 112,4 млрд. лв., от които 109,4 млрд. лв. са депозити, и се увеличават с 11,8% на годишна база, докато собственият капитал на банковата система е 16 млрд. лв. при 14,75 млрд. лв. година преди това.

Нетният оперативен доход е почти 2,2 млрд. лв. при 2,1 млрд. лв. към края на юни 2020 г. Факторите за това развитие са свързани с повишаване на приходите от лихви, което изостава от растежа на активите. Освен това се свиват разходите за лихви въпреки нарасналите пасиви. Банките отново успяват да използват по-голямата си пазарна сила спрямо потребителите си и увеличават приходите си от такси и комисиони. Освен това от началото на 2021 г. те успяват да реализират печалби от курсови разлики. В противоположна посока въздействат намаляването на приходите от дивиденти и увеличаването на разходите за такси и комисиони. Административните разходи също се повишават, движени от покачването на разходите за персонал, докато разходите за обезценки на финансови активи (провизиите) се понижават спрямо предходната година. В резултат от това печалбата на кредитните институции се повишава със 143,4 млн. лв. и достига 658,6 млн. лв.

Данните за качеството на портфейлите показват, че делът на необслужваните кредити към края на юни 2021 г. е 6,7% от общите 82,1 млрд. лв. кредити и аванси, което означава леко понижение спрямо края на март. При кредитите за нефинансови предприятия този дял е 9,2%, докато при домакинствата е 6,8%, от които при обезпечените с недвижим имот коефициентът е 4,6%, а при потребителските той е 9,2%. Не трябва да се пропуска фактът, че кредити в размер над 9,4 млрд. лв. са отсрочени, от които 7,3 млрд. лв. са корпоративни, а останалите – за домакинствата. Така действителният дял на необслужваните кредити е по-висок.
От друга страна общо за банковата система са натрупани специфични провизии, които покриват над 65% от необслужваните кредити общо за системата. При кредитите за нефинансови предприятия коефициентът на покритие е 57,5%, докато при кредитите за домакинства той е 79,5%.

Развития

Между февруари и април включително междубанков пазар за необезпечени депозити в левове няма, тъй като няма осъществени никакви сделки. Минимални обеми са се търгували през май (25 млн. лв. общо), докато през юни те нарастват до 76 млн. лв. при срок от 1 до 7 дни. За сравнение през посочените месеци на 2020 г. търгуваните обеми депозити са били съответно 759 млн. лв. и 940 млн. лв.

Най-важният краткосрочен източник на ликвидни средства за банките всъщност не функционира, тъй като текущата парична експанзия го е направила излишен. Това е прецедент в историята на паричния пазар, който е продукт на продължаващия експеримент от страна на Европейската централна банка.

Така настоящият банков модел в еврозоната и България се приближава до т.нар. монобанка, която съществуваше през периода на централизирана планова икономика. На практика вече не може да се говори за трансмисионен механизъм на паричната политика чрез лихвените проценти. Паричната политика по принцип представлява управление от страна на централната банка на количеството на парите и (краткосрочните) лихвени проценти, чрез което се влияе върху кредитната политика на банките и оттам върху цялата икономика. В този процес централните банки извършват операции най-вече на паричния пазар с краткосрочни държавни ценни книжа. Тоест те влияят силно върху краткосрочните лихвени проценти на междубанковия пазар и по държавния дълг.

Неконвенционалната политика включва пряко въздействие върху пазарите на по-дългосрочни ДЦК, както и на корпоративни облигации. Тоест пряката намеса на ЦБ вече се разпростира фактически върху голяма част от лихвените проценти в икономиката. Премахването на междубанковия пазар в България и намаляване на ролята му в еврозоната е поредната крачка по пътя към достигане на монобанката. Следващата важна стъпка е въвеждането на дигиталното евро. На практика то ще означава откриване на разплащателни сметки на частни субекти в баланса на ЕЦБ и прехвърлянето им от тези при кредитните институции. Тоест физическите лица вече ще бъдат клиенти на централната банка вместо на търговските. Става въпрос за суми с горна граница от 3000 евро, което дори за стандарта на еврозоната не е малък размер за покриване на месечни разноски, особено когато е на разположение и на двамата родители в едно семейство.

През юли беше взето решение за стартиране на изследователската фаза с продължителност 2 години, като до момента в предварителната фаза не са идентифицирани технически пречки пред реализирането на проекта. Така след този период вероятно въвеждането на дигиталното евро ще стане възможно. Освен улесняване на плащанията обаче има една уловка. Средствата, които хората държат по сметките си, ще се влияят пряко от състоянието на паричната политика в момента. Това означава, че по тях автоматично ще се прилага базовият действащ лихвен процент. Ако той е положителен, средствата ще се увеличават. Ако, обаче, е отрицателен, какъвто е в момента, това автоматично означава, че от сметките на хората ще се отнемат пари, само защото ползват дигиталното евро. На практика ЕЦБ чрез паричната си политика ще налага „данък дигитално евро“, който допълнително ще се увеличава при надвишаване на лимита по сметката от 3000 евро.

Този риск ще наличен не само за българските потребители, но и за всички останали ползватели на дигиталната валута от еврозоната. Тази информация едва ли може да бъде открита на сайта на ЕЦБ или в изследвания по тази тема, най-вероятно финансирани от самата банка. Фактически идеята за дигиталните валути ще бъде поредното изобретение на пазара, което след това ще бъде изкривено и използвано за противоположни на първоначалните цели на създателите му. Освен това, вероятно това средство ще бъде използвано и за наблюдение на трансакциите, които извършват хората.

Друго важно развитие, което задължително трябва да бъде отбелязано, е практическото премахване на срочните депозити като инвестиционни инструменти в страната. То е резултат от същите фактори както минимизирането на ролята на междубанковия пазар. След години на поддържане на отрицателни лихвени проценти на междубанковия пазар в еврозоната и в България и изливането на огромни обеми ликвидност от Европейската централна банка, която по линия на интеграцията се прехвърля и към нашата банкова система, кредитните институции фактически нямат нужда да привличат ресурс чрез срочни депозити. Лихвеният процент по тях е нулев или дори отрицателен.

Проблемът в случая е, че това е основният инструмент за инвестиции на българското население. При недостатъчната финансова култура, която има населението, най-важните алтернативи са недвижимите имоти (за хората с по-големи спестявания) или срочни депозити - за останалите. Само че при нулев лихвен процент вече срочните депозити стават безпредметни. Банките се превръщат в места за съхранение на спестените пари. Въпреки че използват чужди пари и печелят от това, те не плащат лихви на вложителите.
Политиката на отрицателни лихвени проценти на централната банка фактически наказва спестяванията и генерално променя концепции като стойността на парите във времето и теорията за срочната структура на лихвените проценти. Липсата на спестявания обаче задълбочава дисбаланса между тях и инвестициите, което е предпоставка за възникване на икономически и финансови кризи. Нарастването на инвестициите, финансирано с парична емисия вместо с реални спестявания, води до недостатъчен капацитет за потребление в бъдеще. Така се оказва, че инвестициите са непродуктивни и поражда необходимостта да бъдат ликвидирани.
Процесът се задвижва по следния начин. Огромната парична емисия, която извършват от началото на пандемията, но и преди това основните централни банки по света, обаче постепенно води до невиждани през последните години темпове на инфлация на потребителските цени, горивата, суровините и т.н. Логичното последствие от това ще бъде повишаване на лихвените проценти. При наличие на натрупана голяма задлъжнялост и на публичния, и на частния сектор дори малко покачване на лихвените равнища може да се окаже спусъкът, който да даде началото на нова криза. Тази задлъжнялост прави държави и частни компании силно уязвими и може да стартира процес на фалити и финансови сътресения в обозримо бъдеще.

Обобщение

Текущите данни показват, че като цяло състоянието на банковата система е добро спрямо средното за икономиката. Понастоящем банките са свръхликвидни, което премахва необходимостта от финансиране от междубанковия пазар и чрез привличане на депозити от клиенти. По този начин обаче се разрушават основни пазари, а населението, което има спестявания, е лишено от възможността да прави срочни депозити и така да влага средствата си. Прякото въздействие на централните банки върху все по-голяма част от икономиката напомня за времена, които се считаха за отминали, но се оказа, че не е така.

Източник: Труд