И сега полицаи контролират бизнеса с крадени коли

Автор: Галя ИЛИЕВА
Източник: Видео Добромир ДОСКАЧАРОВ

Екип на besove.com тръгна по следите на автомафията. Защо бизнесът с откупи на луксозни коли процъфтява и защо цената на един такъв „откупен”автомобил може да надвиши цената дори на човешкия живот? Какви са схемите за измами и кой го покровителства и още много неизвестни факти за знаковите крадци от последните двайсет години. Как действат поморийските автоджамбази?

М. Г. е един от известните автокрадци, той склони да ни разкажекак са организирани автокражбите в България от 90-те години до днес, какви са схемите, сътрудничеството с полицията, методите за кражба. М.Г. е на 44-години, в момента  има частен бизнес. Срещу него обаче се води дело, по което скоро трябва да излезе присъда. Срещата ни се състоя на паркинга пред МОЛ-а в Бургас. По време на разговора, мъжът е с качулката на главата, за да не бъде разпознат от видеозаписа. В предварителния ни разговор назова имена на автоджамбази и описа в детайли цялата схема, но предупреди, че пред камерата ще говори само това, което той сметне за необходимо и без повече "пазърлъци" от наша страна.

М.Г. казва, че полицията познава добре тарторите на автогрупитеи дори работи съвместно с тях. На полицаите се плаща за да "контролират" обстановката. И засега най-известни в Бургаско остават имената на поморийската бригада - Антон Илиев, Емил Липчев, Костадин Костадинов, Краля, Гъмето, Лъва, Митко Лудия и др. Те се ползват с авторитет сред крадцитеи имат много връзки и контакти и с органите на реда, твърди М.Г. Той прави първия си "удар" през 89 година. В схемата го въвличат двама негови "приятели" от Поморие. Обекта е "Лада" седмица, паркирана зад блок 1 в комплекс "Славейков". Единияте шофьор, другиятсе занимава с обезвреждането и запалването, а третияправи "отцепка" - следи дали в района няма полицейски автомобили. От продажбата на "Лада"-та на части прибират 3 000 лв. Тогава соцвозилото е струвало 5 -6 000 лв, било много търсено и се е равнявало на S-класа. "Още нямаше западни. Като навлезнаха западните, крадците се усъвършенстваха и върху тях. Най-често се крадяха с „правени“ключове. Изкъртва се патронът на вратата или на багажника и по него се изработва ключ, дубликат на истинския. С този ключ отваряш колата, палиш я и си я откарваш. После я продаваш на някой цяла или на части. Западните коли по-рядко се разглобяваха и разпродаваха на части, защото вече се крадеше по-далновидно", разказва М.Г.

През 90-те години най-изгодно беше колата да се открадне, да й се направи фалшив регистрационен талон, все едно е редовна и да се застрахова. След това или я продаваш на някой като крадена, или я разглобяваш на части, или я изнасяш в чужбина, най-често в Русия, и я продаваш там. В Русия я закарваш с българските номера и документи. На излизане от България плащаш на митничар, за да не запише, че колата е напуснала страната. В Русия новите собственици я пререгистрират като внесена от България , без да знаят за какво става въпрос, и започват да се возят на нея напълно законно. По онова време властите в Русия нямаше как да разберат дали талонът е истински или фалшив, защото компютрите им нямаха връзка с българските. Схемата действаше успешно години наред, защото рискът беше нищожен. Единственият случай, при който в България може да се разбере, че същата крадена кола е изнесена и продадена в Русия, е тя да се върне обратно в България и да се обяви за продажба. А шансът това да се случи е минимален.Като продадеш колата в Русия си взимаш ключовете и документите, с които си я застраховал, и се връщаш в България. Отиваш в полицията и я обявяваш за открадната. Минават няколко месеца, след което застрахователите ти я изплащат. По тази схема от една крадена кола се изкарват двойно повече пари от стойността на една напълно редовна и законна кола.Така се крадяха и препродаваха западните автомобили до 1995-1996 година.  Сега автокрадците си набавят техниката от специализирани сайтове, имат и връзки със заводите, които ги произвеждат. Помагат си, ако нямат техника за отваряне на БМВ X6 например. Дават го под наем или искат услуга. Понякога им помагат и ключари, които вадят ключове като услужливо не задават въпроси и не алармират в МВР

За да се открадне една по-съвременна кола, трябва да преодолеят четири защити – алармата, ключалката, контактния ключ и чипа, който се намира в оригиналния ключ. В зависимост от автоалармата, тя се отстранява със специален декодер, който й записва честотите. Отключването на колата се прави с меча лапа, която е метален инструмент от специална стомана.Вкарваш го в бравата, завърташ го с “рамо”и той кърти всичко вътре в ключалката. С меча лапа се разбива и контактният ключ. Същото може да се направи и с друг специален инструмент - т. нар “тирбушон”, който направо изтръгва ключалката навън и освобождава кормилото.

Ако колата е много нова и нямаш необходимата техника да я запалиш, обезвреждаш алармата, освобождаваш й кормилото и с помощта на въже я изтегляш, или с друга кола я избутваш отзад броня в броня до безопасно място.

За целта крадеш друга кола и я теглиш (или буташ) с крадена кола, защото подгонят ли те, може да се наложи да зарежеш колите и дабягаш, а не е добре да оставиш собствената си кола насред пътя, вързана за крадената–много лесно ще те хванат. Когато откраднатата кола се тегли с въже и те под гонят куките, предната кола дава газ, а задната натиска спирачките, въжето се скъсва и единият със сигурност успява да избяга с колата, а другият–евентуалнопеша. Дори и единия да го хванат, другият е добре да избяга, защото после може да отиде, да му наеме адвокат, да му плати гаранцията или в най-лошия  случай да се  грижи за семейството му, докато той излезе.

Мисли се за тези неща, когато излизаш на улицата. Щом си тръгнал да крадеш коли, очакваш и най-лошото – да те бият, да стрелят по теб, да те арестуват, да те съдят, да те убият.Не се мисли само за най-добрия вариант - в който взимаш 5 коли, изкарваш 30 000 лева и т.н.

В годините на прехода се наложиха силовите застрахователни компании. Те започнаха да поставят обозначителни стикери по стъклата. Никой вече не смееше да пипа коли с тези стикери, защото ако разберат, че си откраднал кола с лепенка, те потрошават от бой. Така принудиха хората да застраховат колите си в определени компании – от една страна, тези коли никой не ги пипаше, а от друга - ако не си застраховаш колата при тях, веднага ти я крадат. За което си плащаш откуп и пак се принуждаваш да си я застраховаш при тях. Постепенно всички крадци на коли започнаха да работят за застрахователните компании. Това е в сила и до днес.

По цялата верига пари взимат – крадците, ключарите, алармаджиите, компютърните специалисти, които могат да запалят колата, тези, които произвеждат табелките и стикерите, този, който пренабива номерата на колата. Ако колата трябва да се пребоядиса в друг цвят, съответстващ на регистрацията, пари взима и бояджията. Отделно се плаща за регистрационната бланка и да ти я попълни правилния човек. Той има необходимата информация за всички кодове, които се попълват за различните автомобили в документите, така че всичко да изглежда като 100% истинско. Много е важно да не стане грешка, защото в номера на шасито всички букви и цифри означават определено нещо – заводът производител на колата, годината на производство, държавата, мощността на двигателя, оригиналния цвят на колата. По тази причина се променят само част от последните 6 цифри.

Номерът на шасито на колата е като ЕГН-то на човека, само че е със 17 символа. Много хора се чудят как този, на когото плащаш да ти свърши работа, го променя в документите, след като в КАТ, при въвеждането на информацията в компютрите, служителят може да попадне на друг автомобил, регистриран със същия номер на шаси като измисления от твоя човек. Може и да се окаже, че кола със същия номер на шаси е пусната за издирване. По принцип шансът за такива съвпадения е минимален - нещо като да удариш шестица от тотото. За всеки случай обаче може и това да се провери предварително – дали някой издирван или съществуващ автомобил вече не е “заел“желания от теб номер на шаси. Плащаш си в КАТ и готово.

С влизането на България в ЕС, с отварянето на границите и отпадането на митата, автомобилите, които трябва да се обслужат, станаха много повече. Назначиха 10 пъти повече хора, които да проверяват колите. Ако преди, за да свършиш работа, трябваше да минеш през трима човека, сега трябва да минеш примерно през 30. На всички по веригата, ако трябва да плащаш, къде ще му излезе краят? А и като разберат толкова много хора за какво става въпрос, едва ли не си пускаш обява, че автомобилът ти е краден. Затова се обмислят други варианти…