Бившата съпруга на Иван Маразов инвалид в старчески дом
Рускинята Галина е парализирана, но се ожени повторно в хосписа
Бившата съпруга на проф. Иван Маразов – министър на културата в правителството на Жан Виденов, живее в старчески дом в почти безлюдното смолянско село Фатово, пише вестник Ретро.
Рускинята Галина Розовская от известно време насам се придвижва само с инвалидна количка и дните ѝ са изпълнени с мъки, но и с радости. През миналата година тя решила да се омъжи за друг обитател на старческия дом – Васил Василев, който бил бивш учител от Смолян. Двамата се разбирали на руски език, бързо си паснали и помолили ръководството на институцията да им организира истинска сватба. Бракът им бил узаконен от кмета, персоналът на дома се погрижил да им осигури всичко, което традиционната българска сватба повелява като обичаи и ритуали – питка, мед, музика, кумове.
За Розовская това е втори брак след развода ѝ с кандидата за президент от БСП през 1996 г., бивш министър и известен изкуствовед, културолог и траколог, проф. Иван Маразов. С него се запознават, докато той е студент в Русия. Галина го придружава в България през 1968 г., но само след 10 години двамата се развеждат. Години по-късно семейна трагедия бележи животите им, макар отдавна да не живеят под един покрив. Тяхната дъщеря Елена Маразова почина от коварен рак през 2016 г., след като дълго време се бори с диагнозата, но не ѝ стигнаха силите, за да я надвие. Заради огромния стрес около болестта на детето им Галина получава инсулт, който я парализира и приковава за инвалидната количка. Тъй като няма други близки в България, които да се грижат за нея, попада в старческия дом в Родопите. Не приема съдбата си като присъда, а тъкмо обратното. Щастлива е, че има покрив над главата си и е между хора, а решението ѝ да влезе в институцията всъщност се оказва спасение за нея, защото руският ѝ паспорт бил изгубен. Не можела да се прибере в родината си, освен това там нямала абсолютно никакви живи близки.
За да живее законно в България обаче, тя трябвало да плаща 825 лева годишно – за застраховка, разрешение и карта за пребиваване. Миналата година домуващите и персоналът във Фатово ѝ събрали сумата благотворително, тъй като пенсията ѝ била 220 лева и не покривала дори разходите ѝ за дома и за лични нужди.
