5 мъжки момичета прославиха България. Не е ли време да върнем казармата?

Триумфът на Ивет Горанова (горе вляво), Антоанета Костадинова (горе вдясно), Евелина Николова и Тайбе Юсеин (долу вляво) е в типично мъжки спортове

Ключови думи: Ивет Горанова, Антоанета Костадинова, Евелина Николова, Тайбе Юсеин, Олимпийски игри, новини, Флагман

Пет мъжки момичета мият срама за България на Олимпийските игри в Токио, показвайки феноменални резултати в бойните спортове каквито са стрелбата, боксът, борбата и каратето. Със сигурност мъдрите японци ще насочат вниманието си към Балканската държава България, за да изследват дали тук изобщо живеят някакви мъже. Ето и реалните резултати до снощи: Със злато се окичи Ивет Горанова в каратето, сребро взе Антоанета Костадинова в спортната сттелба, Евелина Николова и Тайбе Юсеинова са с бронз в борбата. Чакаме медал и от бокса, пак от жена.

Утре погледите на цяла България ще са насочени към Стойка Кръстева, която излиза във финалната битка в този безпощаден мъжки спор,т в категория до 52 кг, срещу състезателка от Турция. Ще стискаме палци за злато от 35-годишната боскьорка от Добрич..

Има ли обяснение феноменът с българските спортистки в тези типично мъжки спортове? Според някои световни спортни анализатори, големите нации нямат интерес към тези дисциплини, считат ги за „Б“ групата на игрите и не насочват сериозни финансови потоци за подготовка на олимпийци, както в другите спортове, където подготвят своите поне 4 години и инвестират във всеки стотици хиляди долари. За сравнение - нашите момчета и момичета разполагат с твърде малко финансов ресурс, повечето тренират в скотски условия, само няколко месеца преди игрите. Даже и междувременно си работят като треньори. Така, българските момичета, които развяват тези дни гордо българския флаг, показаха на света колко много устрем, сила на духа и воля, са събрани в техните медали и сълзи, изпреварвайки състезателки от държави с мощни бюджети за олимпийска подготовка.

Показателен е пробивът на Ивет Горанова в каратето. Тя постигна пет последователни победи и се превърна в сензацията на най-големия спортен форум в света. 21-годишната състезателка донесе и първото олимпийско злато за страната ни от 2008 година насам, когато за последно заради гребкинята Румяна Нейкова светът стоеше мирно, слушайки българския  химн. Ивет е от Плевен, родена е през 2000 година, тренира от 9-годишна и е спечелила над 200 медала дотук.

Гордост за България: Ивет Горанова спечели златен медал на Игрите

„Мисля, че в последно време жените в спорта са много по-силни от мъжете. Както се доказва в последните състезания – не само в каратето, а във всички бойни спортове, жените печелят повече медали. Явно сме по-силни духом“, споделя Ивет и разкрива, че философията й за живота е дисциплина, упоритост, постоянство.

Антоанета Костадинова е друго от момичетата, които са гордост за България. Тя спечели сребърен медал в спортната стрелба.

Евелина Николова, която е състезател на созополския клуб по борба „Ангел Гочев“ пък взе бронзовото отличие в свободния стил на борбата, категория до 57 кг. 3-то място в борбата, но в категория до 62 кг, извоюва и Тайбе Юсеин.

Боркиня от созополския клуб по борба "Ангел Гочев" с медал от олимпиадата

Тези, на които възлагахме сериозните си надежди, в крайна сметка ни разочароваха. Като плувците Йосиф Миладинов и Антъни Иванов, боксьорът Даниел Иванов и други.

Засега България е в средата на класирането по медали, което може да не е задоволително, но поне не е унизително предвид повдигнатия ни дух от нашите бойни момичета. Победите им на мъжкото поприще поставя сериозно въпроса дали не е време да върнем казармата за момчетата. 

В интерес на истината и присъствието ни като брой състезатели в достаъчно голям брой дисциплини е доста по-слабо от предишни издания, тъй като и твърде малко квоти успяхме да вземем. Квоти за Олимпиадата спечелиха едва 42-ма български състезатели в едва 12 спорта.  Това е дъното -  най-ниското ниво, до което сме стигали. Ако се върнем почти цял век назад - толкова спортисти България е изпратила на Олимпиадата в Берлин през 1936 година.