Британският бежанец: Особености на българския плаж

Ключови думи: британски бежанец, плаж в България, пародия, новини, Флагман

Aloha приятели

Пиша ви от плажа. Well, не literally от плажа, а от терасата на апартамента си край плажа. Добре де, апартаментът не се намира съвсем на плажа, а няколко реда хотели зад него, но поне се намирам близо до черноморското крайбрежие.

Решихме да си направим планирано, изненадваща морска ваканция на Българското Черноморие. Както знаете аз макар и да съм влюбен в природата и забележителностите на новата си родина България, very нетипично за англичанин, никак не съм почитател на черноморските ви курорти. Дали защото не познавам крайбрежието ви добре или просто не е останало нищо незастроено от него, но никак не си падам по претъпкани плажове с огромни бетонни хотели, престояла храна и разредена бира на тройни цени. 

Тази година, обаче е различно. От една страна имаме малко дете, което за пръв път водим на класическа лятна почивка. On the other hand, рестрикциите по границите все още ги има заради пандемията, а като гледам по новините в Гърция все повече затягат мерките. That’s why решихме да събираме тен на Черно море. Започнахме да гледаме оферти, да се допитваме до приятели. Искахме хем условията да са по-цивилизовани, заради наличието на малко врещящо съкровище, което заспива и ака без да предупреждава нито за едното, нито за другото. От друга страна as I said не сме фенове на гигантските all inclusive комплекси и затова търсехме нещо по средата. 

Long story short – след голямото избиране, уговорки и анализи се озовахме в Равда. Well не мога да съм напълно сигурен дали сме точно в Равда, но за това по-нататък. Равда mate, е курортно село на 30 км. Северно от Бургас, точно след Бургаския залив и преди Несебърския полуостров.

Равда е било силно гърцизирано село, но след I световна война с преселването на българи от неосвободените територии в селото са дошли много бежанци от Солун и околностите и съответно облика на Равда се е изменил. Also, доколкото разбрах от Додо през комунизма всички деца са ходели на лагер в Равда и тя е била своеобразна пионерска столица на България. Иначе историята на селцето е доста по-древна. Създадено е в първото хилядолетие преди новата ера като предградие на Несебър и през вековете винаги тук имоти и вили са имали богаташите от цивилизациите, които са владели Месемврия – от тракийци, през гърци, българи, турци и така до наши дни. 

Това, което древните тракийци не са успели да направят векове наред, обаче днешните български предприемачи в туризма са сторили само за няколко години с помощта на доста бетон и неизвестно количество рушвети. 

Днес Равда е само част от огромния хотелиерски конгломерат, който започва от Ахелой и свършва чак със Свети Влас в подножието на Стара планина. Всички селца, градове и курорти по тази крайбрежна ивица буквално са слети от построените хотели  във, между, около под и над тях. 

Вчера for example трябваше да заредя гориво и на картата намерих, че най-близката бензиностанция е в Несебър. Зададох координатите, качих се на колата, бутах се с други коли, псувах невъзпитани шофьори, мен ме псуваха ядосани пешеходци и неусетно се озовах в бензиностанцията. Без, въобще да съм излизал на извънградски път. Като попитах касиерката, аз къде actually се намирам дали съм в Равда още или в Несебър, тя се усмихна и каза: „Тук вече всичко е Слънчев бряг. 

Вече четвърти ден съм тук, но не мога да ви кажа дали Равда е красиво градче. Просто защото навсякъде съм заобиколен от малки семейни хотели. Пред терасата ми има малък семеен хотел. По улиците около мен има само малки семейни хотели. До плажа се стига като вървиш край малки семейни хотели, магазините и ресторантите се намират на партерния етаж на малки семейни хотели. Страх ме е да отворя хладилника, защото подозирам, че и оттам ще изскочи малък семеен хотел.

Пълно е с туристи. Повечето са българи. Това е донякъде добре, защото не ми се налага да деля плажа с други пияни англичани освен мен. От друга страна не е съвсем добре, понеже ми се налага да деля паркоместа и да шофирам редом с български шофьори. През богатата си хилядолетна история българинът е известен със своята войнственост, несломим дух и с факта, че няма пленено бойно знаме, also и отстъпено място, когато се засече с друг шофьор по тясна уличка, на която не могат да се разминат. 

Плажовете на Равда са два – Северен и Южен. Ние сме настанени до южния, който е по-хубав, но и по-малък. Засега само веднъж успяхме да посетим нашия плаж. Беше приятно, пясъкът хубав, водата топла, чадърите заети, бирата на безбожни цени, свободната зона осеяна с фасове, възрастна ромка си переше шалварите до нас, а точно под носа на спасителя две момчета безгрижно си бутаха джета между плуващите. 

На втория ден нямахме късмет да се настаним на плажа. Малко се успахме и стигнахме там чак в 10ч. сутринта. Кълна се mate, за пръв път през живота си видях правостоящи хора на плажа! Десетки хора стояха с хавлия в ръка и се оглеждаха къде могат да я оставят сгъната, за да се потопят поне за малко във водата. 

Оттогава пътуваме из околностите. Първо отидохме на плаж в Несебър. Там ситуацията с паркирането е като тази с намирането на място за хавлията на плажа в Равда. Има хиляди паркоместа. Всичките до едно са с табели „Служебен абонамент“. Лутахме се повече от час и накрая успях да мушна колата пред един изоставен строеж, където преди няколко обиколки бях видял лъскав „мерцедес“, а сега за късмет го нямаше. После се оказа, че мястото било „Частна собственост“. Когато отидохме за колата, цялата беше оградена с камъни и клони, а някакъв нервен младеж моментално изскочи и взе да ми се кара, че мястото е „частна собственост“, аз тъп ли съм, че не съм го разбрал. Опитах се да му предложа пари за компенсация, но накрая търпението на Додо свърши и тя му изсъска, че като е частна собственост да си я огради и да си сложи табела или да си я завре отзад. Момчето си тръгна, тръгнахме си и ние. Камъните ги натрупах пред гумите на лъскавия мерцедес, който пак се беше появил до мен и obviously беше на нервния притежател на частната собственост. 

Иначе плажът на Несебър беше приятен. Бяхме на свободната зона, понеже при чадърите ни забраниха да опънем малък чадър за baby Ева, който е част от нейната лична композиция от детски надуваем басейн, две торби с плажни играчки и малък чадър за сянка.  Тесничък плаж, много фасове по пясъка, топла вода и разредена наливна бира – рай!

Когато се прибрахме в къщи и намерих локацията на плажа на карта се оказа, че въобще не сме били в Несебър, а на северния плаж на Равда. Who cares – нали всичко е Слънчев бряг!

След това ходихме на истинския Слънчев бряг. Тук проблем с паркирането няма. Единственото условие е да си наследник на арабски шейх, за да можеш да си плащаш таксата. Намерихме скромен хотелски паркинг в северната част на курорта, където за целия ден ни поискаха такса от 10лв. Но пък свободната зона беше доста голяма. Въобще целият плаж на Слънчев бряг е доста голям. По принцип всичко в Слънчев бряг е мегаломанско. От хотелите, през магазините и атракционите та чак до баровете. Напълно подхождат на огромната плажна ивица. 

Трябва да призная mate, че Слънчев бряг приятно ме изненада. Имаше доста туристи, но пак имаше място за всички, а фасове в пясъка на свободната зона нямаше. Иронично е, че именно курортът станал нарицателно за презастрояване и претъпкани плажове е построен върху местност, която в миналото географите са наричали Несебърската пясъчна пустиня. Още по-ироничното е, че в момента „На Слънчака“ е доста по-спокойно, отколкото в претъпканата Равда, която уж е място за семеен туризъм.

Последно бяхме на Иракли. Този „див“ плаж е поне по документи пълната противоположност на Слънчев бряг. Намира се на 30-тина км. От конгломерата Ахелой-Равда-Несебър-Слънчака-Свети влас и who know what else. Само че ти трябва близо час, за да стигнеш до там, понеже трябва да се движиш по главния път Бургас-Варна, който също е главен само по документи. Иначе е тясно шосе с по една лента във всяка посока за стотиците хиляди туристи сновящи по Българското Черноморие по това време на годината. 

Иракли както ми бяха разказвали е раят на хипарите. Голям, красив див плаж, на който има само един-единствен къмпинг. Ние подминахме отбивката за къмпинга, както и тази за нещо наречено „плаж на река Вая“ и се отбихме по черен път с табела за плажа. Стигнахме до импровизиран паркинг и оттам пеша по стръмна пътека през гората. Ходенето до Иракли е малко обезкуражаващо. Понеже няколко минути газиш из шубраците без изобщо да виждаш плаж пред себе си и все повече се притесняваш колко ли път има още. 

Гигантско облекчение дават последните 20-ина метра от горската пътека. И в пряк, и в преносен смисъл. И от двете страни на пътеката земята буквално е побеляла от парчета тоалетна хартия и салфетки разхвърляни по храстите. Obviously, това е неофициалната тоалетна за плажуващите на Иракли. А щом тук се изхождат, значи и плажът трябва да е съвсем наблизо. 

И наистина само след миг, от осраната и опикана горичка излизаш на един от най-красивите плажове ever. Голям с хубав пясък и относително равномерно разпределени фасове по него. Все пак тук няма чадъри, концесионери и прочее досадници, така че няма и кой да ти обира фасовете. 

Плажът беше пълен с хора, но пък имаше достатъчно място за всички, because ивицата е голяма и широка. Броят на палатките и шатрите опънати на Иракли спокойно може да съперничи на броя на хотелите в Слънчев бряг, както и на семейните хотелчета в Равда. 

 А водата беше божествена. Тя водата actually навсякъде беше прекрасна. Черно море и край Равда, и Край Созопол и Слънчев бряг, и край Иркали е едно и също – феноменално. Проблемът mate, e от другата страна на вълната, там където морето свършва и започват човешките владения.

PS.

Другият път ще ви разказвам за видовете туристи по българските плажове. Ако през това време ви е скучно – follow me on Facebook:

https://www.facebook.com/britanskiabejanec