Как с пътния възел на Пристанище Бургас-Запад ставаме Швейцария на Черно море
Искам да пътувам до любимото си Южно Черноморие бързо, удобно и безопасно, а след време да покажа на своите наследници в какво съм вложил знания, труд и сърце, казва арх.Няголов
„Просперитетът на градовете винаги минава през развитието на инфраструктурата, а това може да се случи единствено, ако има лични ангажименти и отношение на някой от активните участници в проекта.“ Така нашият събеседник арх.Николай Няголов накратко обобщава идеята да даде от своите знания и опит на Бургас за ефективното „отпушване” на трафика в посока от Южното Черноморие към АМ „Тракия”, като обезопасява напълно движението на товарните коли. За реализацията на техническия проект той кани своя колега и приятел от Швейцария инж.Марко Таборели. Името на швейцарския проектант в този генерален план за Бургас е достатъчен атестат за тежестта и мащабите – инж.Таборели е сред водещите европейски специалисти в областта на инфраструктурното строителство.
Арх. Николай Няголов е бургазлия, завършил е Природоматематическата гимназия с отличие, а след това успешно се дипломира в специалността „Архитектура” през 1996 г. в УАСГ-София. Поставя веднага началото на самостоятелна кариера като ръководи екипи в сферата на инвестиционното проектиране, строителство и ремонт на сгради от всякакъв вид, в Европа и Африка. Член на Хесенската архитектурна камара в Германия. Работи в партньорство с швейцарск, немски и холандски проектантски компании.
-Арх. Няголов, как възникна идеята за проектиране на мащабното инфраструктурно съоръжение на кръстовището на ул. „Крайезерна“ и бул. „Тодор Александров“ в Бургас?
-Работата ми като архитект е свързана с много пътувания по обекти не само в България, а и по света. За целия си професионален стаж от над 25 години съм посетил почти всички градове у нас, почти всички европейски страни и част от страните от Близкия Изток и Северна Африка. Преди около 5 години по поръчка на Европейската комисия посетих и Южен Судан в Централна Африка. Всичките тези пътувания ми дават възможност да оценявам добрите и лошите примери на различните архитектурни и комуникационни решения в тези държави и у нас. Може да се каже, че сравнението минава от най-добрите примери в Швейцария и Холандия, например, през балансираните и сравнително икономични решения в Германия и Франция и се стигне до почти неприемливите, или много скъпи, или абсолютно незадоволителни сгради и съоръжения в Африка.
Професионалистът винаги трябва да има пълна палитра от наблюдение, и върху най-добрите примери, и върху най-лошите, за да може да отсее лошия от добрия опит на вече направеното от други архитекти и инженери. Преди всичко, обаче, е необходимо да се вникне в проблематиката на една задача, нуждите, които провокират нейното изпълнение и да се начертае пътя за нейното изпълнение. Пътувайки почти целогодишно до Южното Черноморие, многократно съм се „сблъсквал“ с проблема на задръстванията по бул. „Стефан Стамболов“ и пл. „Трапезица“ в Бургас, а впоследствие и по ул. „Крайезерна“ и бул. „Тодор Александров“, особено в посока към София.
-Какви са проблемите, които установихте на тези места?
-Проблемът е при пресичането на 2 нива между бул. „Тодор Александров” и ул. „Крайезерна”, където трафикът от камиони по ул. „Крайезерна” от Северна промишлена зона до Пристанище Бургас и обратно се пресича и донякъде дублира транзитния поток от предимно леки автомобили от вътрешността на страната в посока Южното Черноморие и обратно. При съществуващото положение, трафикът в южна посока – към курортните градове, се движи сравнително добре, имайки предвид, че там имаме десен завой на въпросното кръстовище. Проблемът си остава в обратната посока (движението от Царево, Созопол в посока София), защото автомобилите по бул. „Тодор Александров” трябва да направят ляв завой на северозапад по ул. „Крайезерна”. На това място, те се пресичат с тежкотоварния трафик от и към Пристанище Бургас, който също се движи по ул. „Крайезерна”.
-Какви са целите, които са поставени за решаване с този проект?
-За решаване на горните проблеми търсим пряка и транзитна по своята същност транспортна връзка между ул. „Крайезерна” и бул. „Тодор Александров”, чрез която ще се спре транзитното преминаване на автомобили през централната част на Бургас от и в посока София към Южното Черноморие. Ще се превеждат бързо и безконфликтно автомобилните (предимно товарни) потоци от и към Северна промишлена зона и Пристанище Бургас. Ще се повиши безопасността на движение в града. Ще имаме по-добър комфорт на движение на пешеходци и автомобили в централната част на Бургас. Ще има положителен ефект върху туризма – бързи и лесни автомобилни връзки. Ще се преустанови преминаването на тежкотоварни автомобили, пътуващи в тези направления, през града и ще се улесни движението на градския транспорт на „Бургасбус“ в тази зона, където се намира и неговия основен гараж. В екологично отношение значително ще се намалят нивата на шум и вредни емисии в гр. Бургас.
-Как проектът, в който Вие участвате активно, решава този въпрос?
-За това кръстовище вече има изработени планове за урегулирането му с две кръгови движения на ул. „Крайезерна” в местата за пресичане с рампите за слизане и качване на бул. „Тодор Александров”. Включително извън летния сезон, тези две пресечни точки създават задръствания и това е от много години назад във времето. Десният завой от ул. „Крайезерна” към бул. „Тодор Александров” е без междинни конфликтни точки. Така следва да се урегулира и трафикът в обратна посока. Кръговите движения са успешни предимно в градски условия, но когато те попадат в републиканската пътна мрежа, какъвто е случая, би трябвало да бъдат заменени с кръстовища на 2 или повече нива. В посочената пресечна точка двете кръгови кръстовища няма да бъдат удачно решение. Това наложи да се потърси транзитиране на трафика с проектирането на специално платно, което да не пресича на едно ниво движението по ул. „Крайбрежна”. Новата рампа ще е в югоизточната част на разглежданото кръстовище. Тя ще позволи преминаването под нея на товарния трафик и същевременно ще се спусне под моста по бул. „Тодор Александров”, чиято височина е ограничена от съществуващата му конструкция. Имахме различни варианти за изпълнение на коментираното решение, като основните се различаваха по радиусите на завиване по рампата, а от там и по организацията на движението на нивото на ул. „Крайезерна”. С последно приетото проектно решение е осигурена възможността за движение на всички леки и товарни автомобили във всички посоки, без да се ограничава достъпа до прилежащите непосредствено до кръстовището предприятия.
-Как стана така, че Вие се включихте в този проект?
-Нищо на този свят не става случайно. Съдбата определя човешкото битие в една или друга посока, но всеки избира своя път, по който да я извърви. Отдавна съм напуснал Бургас – военна служба, университет, професионално развитие, но аз винаги ще остана със сърцето си в града, в който съм израснал, в който съм възпитан и съм получил основата на своята духовна същност. Разбира се, в Бургас живеят и моите родители, семейството на брат ми и много, много приятели, за които с най-голямо удоволствие бих направил нещо хубаво.В същия момент, преди няколко години, когато стартирахме проекта, имах удоволствието да работя и по други задачи с една от най-големите швейцарски фирми в сферата на инфраструктурните проекти. Ръководителят на проекта от швейцарска страна инж. Марко Таборели е изключително знаещ и можещ колега, с когото работата е истинско удоволствие и най-важното – той е голям професионалист в сферата на пътната инфраструктура. Съчетанието на тези два фактора ме подтикна да започна да търся решение на проблема с кръстовището на ул. „Крайезерна“ и бул. „Тодор Александров“. Не ми се изпускаше възможността да ползвам знанието и опита на швейцарците. А и защо да не използваме мотото „Бургас – Швейцария на Черноморието“ и да доближим още повече нашия град до водещите туристически дестинации в Европа.
-Какво очаквате в личен план след реализацията на това съоръжение?
-Когато посещавам любимите си места по Южното Черноморие да мога да пътувам бързо, удобно и безопасно. А и все пак, след време, да мога да покажа на своите наследници едно от нещата, в които аз и моето семейство сме вложили желание, знания, труд и сърце. Искрено стискам палци и ще работя активно, за да може това намерение да се реализира възможно най-бързо, защото бургазлии и гостите на града го заслужават!
Филип Морис България е най-добър работодател според водещите годишни награди на Career Show за 2021 г.
