За глобалистите с картечница и как Европа се разцепва на две

Унгария завря от протести заради политиката на Виктор Орбан спрямо глобалистките идеи

Ключови думи: Източна Европа, Централна Европа, Виктор Орбан, новини, Флагман

Европа се разцепва на две под напора на културната война, която набира скорост. Западът, доминиран от мултикултурния либерализъм и половата неутралност, срещу Централна и Източна Европа като по-добре имунизирани срещу новият болшевизъм, стъпвайки върху консервативно-християнската си природа и опита от социализма.

Атаките от ЕК и ЕП срещу Полша, Унгария и всяка проява на самостоятелно мислене и суверенитет са свирепи. Спиране на парите, анатема по линия на “върховенство на закона” и борбата с корупцията – който не слуша, понася дежурните тояги, етикетирани с дежурните клиширани клейма. А глашатаите на либералния консенсус у нас са облечени в мантията на новия морал – нищо, че са същите труженички от стария, макар и префасониран и саниран с европари бордей…

У нас също назрява тежък идеологически взрив. Той ще е силен, макар засега идейната лоботомия на политическа класа и електорат да са тотални – 45 години комунизъм, 30 и отгоре – глобализъм и либерално влияние. Щетата е голяма, а дебат за концепции, ценности и стратегически рискове за милата ни татковина удобно няма. Ще се появи, когато ножът действително опре до кокала и проказата влезе в училище, на работното място, в обществените институции, на полето на националната сигурност и липсата на енергийна обезпеченост за икономиката ни.

Малко преди да спечели изборите Слави Трифонов се обяви срещу защитника на християнска и традиционна Европа Виктор Орбан. Заяви се за “трансформиране на ЕС в държава, отколкото да остане съюз на различни държави“, както и че ЕС трябва да бъде държава“, за да „се попречи и в другите държави свободата да стане като в Унгария“.

В страна с висока политическа култура такива думи от провъзгласил се за патриотично-антисистемен лидер са самоубийство в политически смисъл. У нас нямаше и помен от отзвук – апатията, нищожната избирателна активност, безвремието, в което тънем в момента са исторически по магнитуда си. Но и това ще се промени.

След 20 безсмислени години на окупация САЩ оставиха Афганистан на талибаните и мигрантските орди ще се засилват, Ердоган все повече втвърдява тона към ЕС и вее мигрантското плашило, усещайки хлъзгавата почва под краката си. Атентатите в Европа са потиснати медийно от коронаистерията – убийства, изнасилвания на деца, рязане на глави насред културни средища, това вече не е изключение, а ежедневие за коренните жители на Стария континент. А че корона-социализмът е овладял икономика и обществени отношения в Западните части на континента е ясно дори за децата. Немалко българи с опит на Запад го виждат и съвсем резонно се замислят дали да не покажат червен картон на антиутопията, в която лявото превръща достиженията на европейската цивилизация. А скоро ние ще трябва да вземем страна – като нация, политически и цивизационно. Среден вариант няма да има.

У нас темата за правата на македонските българи не е дразнител, защото позицията е добре оформена и отдавна не сме стояли като политически субекти с гръбнак на международната арена по такъв стабилен и обоснован начин. Навлизането в училище на “третия пол” и “родител 1, 2, 3” също не мина през парираната Истанбулска конвенция. Макар и фундаментални, тези теми не са дразнители днес. Те тепърва ще избуяват.

Лош ли е глобализмът? Когато е политически – да. Той значи глобален и откъснат от проблемите на общностите елит, неограничен във власт, контрол над обществен дневен ред, ценности и икономически лостове. Всичко в ЕС се решава от неизбран бюрократичен елит в Брюксел, който вдига данъци, трудови изисквания и регулации, бори се с климатични и всякакви таласъми, явяващи се идеологически пречка пред пълния диктат. Търговията глобално минава през междуправителствени споразумения и неправителствени организации и де факто ЕС е безмитна зона, а не зоната за свободно движение на капитали и стоки. Вътре няма мита, но отвън – вносът е тотално смазан. ЕС фаворизира само определени износители и концерни, които по места подкрепят правилните политици и тези. Всички организации за колективна отбрана са квази-легален монопол за военно-промишлен комплекс и празен чек за военни попълзновения и изнасяне на демокрация из широкия свят. Преливането във федерално правителство е левичарски и много опасен политически проект – на пълен стопански, културен и информационен контрол. Данъците се унифицират и хармонизират нагоре, разходите за отбрана и общите врагове – се налагат силово, без оглед на географски и културни специфики на дадена нация и общество.

Обратно, спасението е в т. нар. политическа децентрализация и в “икономическата глобализация”, която не е нищо друго освен международно сътрудничество в противовес на местния стопански социализъм. Свободната международна търговия спомага за оптималното използване на оскъдните ресурси и вади милиони от линията на бедността. Всеки народ произвежда това, в което е силен и го разменя с продукцията на другите – мирно, без войни и напрежение. Обменят се култура, технологии и идеи. Спестяванията и инвестиции се движат свободното и помагат на бедните да станат богати и продуктивни. Обменят се най-вече знание и натрупан опит. За обобщим: има разлика между политически глобализъм и икономическа глобализация. Първото е глобален социализъм, а второто – международно сътрудничество и по-висок стандарт и доходи.

Важно е да се подчертае, че за разлика от капиталите, стоките и идеите, за които има нужда и са желани, щом са внасяни някъде, то “хората” не са благо, което може да се движи “свободно”. Просто защото някои хора са етични, с експертиза и желание да се интегрират културно – други не. Те може да искат да ползват щедрата социална система, да отказват да научат език да и са враждебни към нрави и обичаи на локалната общност. Затова и насилствената им интеграция по модела на безотговорната Меркел, внесла 1 милион мигранти от Близкия изток преди няколко години, е обществено престъпление от висш порядък.

В този смисъл и цивилизационно пред България има един път на спасението. И това е – ясна визия за това какво трябва да се прави в политически, геополитически, културен и икономически аспект.

Ние сме стожер на християнството в Европа и като такива имаме отговорността да го спасим от пипалата на културния марксизъм и либералните морални релативисти. Ние сме консервативно общество в смисъла на общество, което е умеело да съхрани (conserve) идентичността си в най-свирепите и невъзможни условия. Винаги сме живели в мир с други етноси и култури и сме черпели от тях, давайки им от нашите достижения, но без да загубим себе си.

Днес Западът, който е люлка на идеята за свободата на индивида, поради историческия парадокс на презадоволеността и самонадеяността от успеха – се държи безотговорно. И затъва ли, затъва в културната бездна на стопанския социализъм, културния марксизъм, политическата коректност, агресивния феминизъм и размиване на ценностите на европейската цивилизация. А тя е базирана изцяло върху християнската етика, защитата на собствеността, свободната размяна на стоки, идеи и технологии и политическата конкуренция на юрисдикциите.

*Коментарът е на политическия анализатор Кузман Илиев за вестник "Труд", заглавието е на Флагман.бг