За главата на едно ченге

И Синята коалиция поиска оставката на вътрешния министър Цветанов. И с това практически застана на позицията на депутатите около Яне Янев, ДПС и БСП. Подобно съвпадение в оценката на сини и червени е невиждано в досегашната история на България след 1989 г. То е симптоматично.

В същото време самият Цветанов заяви преди няколко дни, че не за пръв път му искат оставката. И то не кой да е, а организираната престъпност и опозицията в парламента. С което – волно или неволно – постави в едното блюдо на кантара заедно престъпниците и законно избрани народни представители. В друга страна от Европейския съюз премиерът би го уволнил още в същата секунда.

И отново в същото време е била взривена колата на бившия директор на ДАНС Петко Сертов, както и бомба пред редакцията на вестник “Галерия”. Какво излиза – Цветанов твърди, че се е справил с “Наглите” и останалите няколкостотин престъпници, които тревожат съня на българите, а в същото време отнякъде изпълзяват бомбаджиите. Това е чиста проба тероризъм, характерен у нас за 20- години на миналия век.
Но тук на преден план излиза и друга хипотеза – кой има интерес от тези атентати? Опозицията, организираната престъпност или...? Интелигентният българин би могъл лесно да се ориентира...
И пак в същото това време премиерът Борисов остава в сянка. След вота на доверие, предназначен да бетонира личното му присъствие в политическия живот на България, той много неочаквано и съвсем нетипично за него сведе до санитарния минимум медийната си активност. И тук пак възникват въпроси. Знаел ли е Борисов какви ги върши дясната му ръка – по подслушванията, по цялата медийна активност, предназначена само и единствено за използването на МВР за партийни (или лични?!) цели и тъй нататък? Ако не е знаел, значи изобщо не го бива за премиер и по-добре да сложим на негово място някое безстопанствено куче! А ако е знаел, значи съвкупната вече опозиция греши, че иска настойчиво само оставката на Цветанов, а не и тази на Борисов и цялото правителство на ГЕРБ!

Аз не подтиквам никого към нищо, защото живеем в демокрация и като всеки обикновен гражданин на републиката уважавам и спазвам нейните правила. Но какво чакаме ние? Да продължат бомбените атентати, да почнат пак отвличанията, защото болшинството обвинени са на свобода, или някоя сутрин да се събудим и да разберем, че е извършен преврат, че премиерът е арестуван и обвинен във всички смъртни грехове, а армията е блокирана от двойно превъзхождащата я по численост полиция?

Не съм съгласен честта и достойнството на българската нация, многократно доказвани през 13-те века на нова България, да станат заложник на лични амбиции. И мисля, че повечето българи не биха приели това.