Доказаха, че Facebook действа потискащо

По-щастливи се чувстваме, докато с часове седим пред компютъра, заровени в профилите на нашите приятели във Facebook? Или пък това ни прави по-нещастни? Според изследване на Станфордския университет, публикувано във в. Капитал, вярно е по-скоро второто твърдение. Причината за това е, че хората обичат да сравняват живота си с този на другите - независимо дали на живо или онлайн. И често не харесват това, което виждат.

Резултатите от проучване на Станфордския университет показват, че социалните мрежи могат да повлияят върху самооценката ни. Учените се опитват да разберат как хората възприемат себе си, докато се сравняват с останалите в тяхната общност (приятели, работна среда, общество и т.н.). Те установяват, че като цяло хората са склонни да изпитват тъга и огорчение, когато се сблъскват с по-активни от тях в социален аспект. Това е така, защото дори и саможивите личности имат нужда от човешки контакт и сравнението с по-социални личности подчертава липсата на този контакт.

Проучването е направено на базата на редица експерименти и анкети. Въпреки че в основната си част то се съсредоточава върху традиционния социален контакт - живото общуване между хората, резултатите хвърлят малко повече светлина и върху ефектите от социалните мрежи. Причината е, че в сайтовете като Facebook повечето потребители съзнателно или не се опитват да си изградят положителен имидж - публикуват снимки от празненства, купони, събития и обществени мероприятия, които предполагат висок социален статус. На повечето от тях те са усмихнати, което загатва, че потребителят води емоционално пълноценен живот. Според учените това кара хората, които разглеждат тези снимки, да се чувстват нещастни и самотни - като това предположение важи с по-голяма сила за онези, които нямат толкова добре развити комуникационни умения и социални качества.

Въпросното усещане е познато в жаргона на интернет потребителите като "Facebook завист" (Facebook envy). То може да засегне както асоциални, така и сравнително жизнерадостни и доволни от живота си хора. Един типичен пример би могъл да се опише така: Мария разглежда продължително снимките и клиповете на своите приятели във Facebook и осъзнава, че всички те водят забавен и интересен живот - екскурзии, клубове, забавления, срещи с нови интересни хора. Докато тя всеки ден отива с нежелание на работата и с нетърпение чака уикенда... за да го прекара пред телевизора или в почистване на апартамента си. Мария обаче изобщо не се замисля, че същите мисли минават през главите на уж щастливите й приятели.

Обяснението е, че повечето хора възприемат силно субективно и нереалистично информацията, която потребителите публикуват в социалните мрежи. В повечето случаи тя до голяма степен е манипулирана от самите потребители в тяхна полза. "Сайтовете като Facebook могат напълно да размътят представата за емоционалния живот на другите, защото потребителите имат пълен контрол върху обществения имидж, който си създават чрез фотоалбуми, статуси, групи от приятели и др.", твърдят авторите на проучването. Според тях това подтиква потребителите на Facebook, които разглеждат профилите на приятелите си, да се чувстват "по-самотни и неразбрани от другите, отколкото всъщност са".

Тази тенденция би могла да се задълбочи при потребителите, които прекарват повече време във Facebook, които нямат високо мнение за себе си или не са уверени в социалния си статус. Въпреки че учените от Станфордския университет не отделят чак толкова съществено внимание на влиянието на социалните мрежи върху мислите и чувствата на потребителите, този модерен феномен така или иначе става неизменна част от нашия живот. Така че резултатите от проучването, базирани на социални преживявания в реалния живот, в много голяма степен са валидни и за преживяванията, които хората трупат в интернет. Неизбежно е фокусът да е обърнат именно към социалната мрежа Facebook - най-голямата в света платформа, която дава възможност на почти 600 млн. души (засега) да споделят информация, снимки за себе си, както и за моментното си състояние.

И до днес е трудно да се отговори еднозначно на въпроса дали социалните мрежи (и всъщност интернет по принцип, доколкото той представлява мрежа за комуникация) са полезни или не за човешката психика. През последните години са направени много проучвания и според част от тях продължителното използване на социалните мрежи води до депресия и други психически проблеми, а според друга част ефектът е точно обратният - подобрява настроението и сближава хората. Преди по-малко от година "Капитал" публикува резултатите от проучване, според което социалните мрежи могат да повлияят върху хормоналния баланс и да намалят стреса. Но както вече казахме, всички отделни проучвания не дават еднозначни оценки. Същото важи и за изследването на Станфордския университет.

Така например резултатите от анкетите на изследователите показват, че в редица случаи чуждото нещастие може да създаде чувство на успокоение и дори удовлетвореност у хората. Това обаче не се дължи на тяхната злонамереност, а на факта, че по този начин те не се чувстват толкова самотни в тъгата и болката си. Според учените това обяснява защо много от зрителите на филми обичат драми, а читателите - тъжни истории. В случая социалните мрежи като посредник между хората имат същия ефект - те показват, че всички изпитваме негативни емоции, и връщат потребителите от субективното мислене към реалността.