Вдигат паметник на Дядо Добри
Светецът от Байлово оживява в каменна скулптура изпод детските ръце на бъдещи каменоделци
Дядо Добри, светецът от Байлово, оживял в каменна скулптура изпод детските ръце на бъдещи каменоделци, никога няма да бъде сам. Около него ще тичат деца, ще се разхождат майки с колички, ще се четат стихове, ще се пеят песни, ще се правят изложби на детски рисунки, а родители ще разказват на наследниците си за светлото му дело и ще ги възпитават в християнски ценности.
Това предвижда проектът за пространството около Монумент дядо Добри – първия паметник на доброто в България. Дело е на двама изтъкнати архитекти, баща и син – арх. Георги Бакалов и арх. Димитър Бакалов, вложили много символика и много душа и сърце в разработката си, казват от сдружение "Азбукари".
В проекта си експертите по градска среда предлагат скулптурата на седящия дядо Добри да бъде поставена в паркова среда, в близост до църковен храм. Така смята арх. Георги Бакалов, защото обявеният от хората още приживе като светец и най-голям дарител на храмове има пряко отношение към духовността и към източното православие. "Дядо Добри е убеден в ценностната система на християнството и е допринесъл много с личния си пример за популяризиране на християнските добродетели", каза още арх. Бакалов.
Идеята е да се обособи в паркова среда едно пространство, където да може от няколко посоки хората да се доближават до паметника и да бъде под формата на кръст, като символ на християнството. Седящият дядо Добри ще гледа на изток, ще бъде обкръжен със зеленина в градска среда и там ще се провеждат различни събития. Ще може също, който иска, просто да поспре за малко и да остави едно цвете, или когато родители заведат децата си, да им разказват за християнските добродетели, съобщава lupa.bg.
Идеята е това да бъде едно живо пространство, от една страна да е самостоятелно, от друга страна да е вписано в една среда, където може да се пребивава, да се случват хубави светли неща. Затова в предложението, направено от екипа на архитекти Бакалови, е дадена възможност от 3 посоки хората да се доближават до пластичния монумент, а в алейките, които са като подход, да се правят изложби, да има някаква иносказателност, свързана с добродетелите, за които дядо Добри е пример.
Важно е също, че в това архитектурно решение са осигурени условията на достъпна среда – да може и хора с инвалидни колички и с увреждания да се докоснат до светеца. Около самия паметник ще има площадче 3 на 4 м, за да може там през цялата година нещо да се случва. Да има посещение на деца, с родители или учители, изложби на детски рисунки, занимателни и познавателни срещи, да се раздават книжки.
Проектът предвижда на самия постамент, върху каменни плочи околовръст на монумента да има надписи с мисли на дядо Добри, превърнали се в емблематични. "Светецът много ясно, много кратко определя постулатите, свързани с ценностната система на християнството и източното православие, като обич към ближния, покаяние, смирение и други добродетели. Идеята е когато майка заведе там своето дете, да му прочете тези мъдри послания на светеца и те да останат в малката му главичка", казва още арх. Бакалов.
Около паметника може някой да иска просто да се усамоти със своите мисли. И обратното – около него хора да празнуват. Проектът дава възможност и за това. Предвижда се също на алейките към паметника да се засадят цветя, които създават настроение, облагородяват пространството и възпитават децата в любов към природата.
На първия паметник на Доброто в България ще има и надпис, че скулптурата е дарение на деца, бъдещи скулптори. Идеята деца да изградят със собствените си ръце и под ръководството на скулптори и ментори паметника на Дядо Добри се ражда спонтанно у организаторите на кампанията за специалния монумент – "Сдружение Азбукари". Обществениците от неправителствената организация, чиято основна мисия е да подкрепят децата, решават да се привлекат малките българи на всеки етап от кампанията за паметника на дядо Добри.
Организаторите поставят в центъра на кампанията децата по много причини. В инициативата за първия паметник на Доброто е най-силните послания да са насочени към децата, нашето бъдеще. Самият Дядо Добри приживе душата си дава за децата, има много специално отношение към тези чисти души. Често им целува ръцете и се просълзява, когато деца му споделят, че са спестявали от джобните си пари, за да ги пуснат в чашката му за дарения.
Паметникът на седящия дядо Добри в типичната му поза, както се помни, с чашка за дарение в ръка е изкован от бял камък от деца от Професионалната гимназия по каменообработване в село Кунино, под ръководството на техния преподавател, скулптора Красимир Митов. Съхранява се в училището в очакване да бъде монтиран върху постамента. В глобалната инициатива на „Сдружение Азбукари“ за събиране на средства за изграждането на монумента се включват българи от цял свят.
Като дарение са изработили архитектурния проект и бащата и синът Бакалови. През цялото време са работили заедно с инициативната група от общественици и съмишленици около „Сдружение Азбукари“.
Бащата арх. Георги Бакалов е председател на Управителния съвет на Съюза на архитектите в България от 2010 г. до 2019 г. Председател е и на Форум на архитектите от Черноморския регион от 2011 г. до 2016 г., а също и на Управителния съвет на Сдружение в обществена полза на архитектите и инженерите изследователи в България.
Синът арх. Димитър Бакалов е специализиран в областта на инвестиционното проектиране, ръководене на екипи, ползване на съвременни компютърни програми, визуализации и подготовка на предложения, свързани с нормативни документи в архитектурната област и др.
"Защо приехме със сина ми да направим този проект? Въпрос на морал, на убеждение, че примерът на дядо Добри трябва да бъде популяризиран сред по-младите и по-възрастните – каза арх. Георги Бакалов. – Нашата разработка е безвъзмездна, дарение към тази инициатива. Нали идеята е всеки да допринесе с нещо към каузата – със своя труд, знания и умения. Безвъзмездно! Това е задължително условие. Това е примерът на дядо Добри, който ние сме длъжни да следваме."
На снимката горе: Цвета Кирилова, председател на „Сдружение Азбукари“, авторът на проекта за паметник на дядо Добри и Борислав Радославов, автор на книгата „Дядо Добри – светецът от Байлово“ разглеждат идейния проект за паметника
Снимка: Карина Вутова
Колкото сладко и сълзливо да звучеше статията, ведната ми светнаха 2 червени лампички:
1) Просто няма начин да се построи паметник на човек, който не е от "техните"
2) Паметникът ще гледа на изток, т.е. към слънцето
Втората лампичка моментално ме прати в правилната посока! Сигурно забелязахте, че дори и на затворниците им организираха Джулай морнинг и статията не подлежеше на коментар! Собствениците на този свят и пионките им във всички "държави" боготворят слънцето.
Нашият Петър Дънов е световноизвестен в окултните и езотерични среди, т.е. "религията" на Новия Световен Ред, да не уточнявам съвсем каква е че ще ме изтрият, но включва боготворене на слънцето и произхожда от древния Египет и Вавилон. Та така набързо установих, че този добричък Дядо Добри е най-малкият син на Петър Дънов, който пък е син на Левски. Първородният син на Дънов е Георги Димитров. За това бях чела и преди - че са били "много близки" и са живели в една и съща или съседни сгради. Та това е... те всички са в един клуб, от едни и същи родове, откак свят светува, но ние не сме в него!