Икона на Светите братя Кирил и Методий с рядко срещано изображение показват в Бургаския исторически музей
Датирана е от втората половина на XIX век
Историческият музей в Бургас е един от малкото в страната, които съхраняват във фонда си икона на светите равноапостоли Кирил и Методий. Датирана е от втората половина на XIX век. Това, което я отличава от други сходни религиозни творби, посветени на св. Кирил и св. Методий, е рядко срещаното изображение на двамата светци.
Иконната композиция представя светите братя, леко обърнати един към друг, облечени в монашески одежди, което само по себе си е малко популярно във възрожденското ни изкуство. Помежду си те държат разгънат свитък с изписана на него азбука. Св. Методий, като по-възрастен е представен с бяла брада, а св. Кирил с кафява. Над тях е изобразен Христос Вседържител, който ги благославя от Небесата. На заден план пейзажът е изчистен от детайли.
Такъв иконографски модел, представящ светите братя, обединени в една композиция със свитък с азбуката, като фронтиспис за първи път е показан в гравюра, поместена в „Български буквар“, издаден в Москва през 1844 г. От основните публикации за гравюрата е известно, че това е най-ранното произведение, познато до момента, където св. Кирил и св. Методий са показани заедно, държащи свитъка с азбуката. Илюстрацията е озаглавена „Българските книжници“. Дело е на Корнелий Яковлевич Тромонин. Той е автор на литографски албуми, въвежда многоцветния печат в Русия, поставяйки началото на хромолитографията.
„Българският буквар“, където е поместена гравюрата, е издаден с помощта на Ангели Николаевич Хаджоглу от град Русе. През 40-те години на XIX век той е заможен търговец в Москва. През 1844 г. подпомага издаването на „Българския буквар“ с автор Георги поп Илиев Бусилин, роден в Батак, учил в Пловдив, Атина и Москва.
Едно решение на зографа, встрани от познатата схема на гравюрата от 1844 г., разкрива още по-осезаемо възрожденските настроения. В центъра на изобразителното поле, между фигурите на св. Кирил и св. Методий, над свитъка той поставя надписа „Просветители български“, който надпис не присъства в гравюрата. Съвсем в духа на времето иконописецът нарича светите братя Просветители, като по този начин ги издига на по-високо ниво – те не са просто книжници, те са българските просветители.
По случай 24 май – ден на българската и славянска писменост и култура, иконата може да се види от широката публика в Иконната зала на Историческата експозиция на РИМ – Бургас. Работното време на музея е вторник – събота от 09:00 до 17:00 ч., и неделя от 09: 00 до 14:00 ч.
Северна Македония обърна плочата: Гответе се за маратон към Европа, зове премиерот
Първите туристи вече са на плажа в Приморско, шезлонгът и чадърът остават по 3,60 евро
От блясъка на „Оскар“-ите до суровия асфалт: Трагичният край на Дейви Чейс
Защо по българското Черноморие се продават свастики
Опасни инциденти в Слънчев бряг и Несебър: Жена с избит зъб, мъж в болница
Тотален хаос: 15-годишен размаза кола пълна с деца, рецидивист нападна спец ченге в София
Прогноза за времето и народни поверия за 18 юни
Колеблив старт за Роналдо на Мондиала, Хърватия до стената
Дневен хороскоп за 18 юни 2026: Пари за Овена, любовни признания за Рака
Проф. Ангел Димитров: Антибългарската пропаганда в Скопие не спира от 1944 г., Историческата комисия буксува на празни обороти
Секс депа в Студентски град и такси за 60 евро: Шестима от "Калашниците" остават зад решетките
Наливат $300 милиарда в Иран за мир, но Тръмп с нови заплахи: Ще хвърляме бомби по главите им
