Как служебният кабинет може да ни управлява години
Силно партизирана и дълбоко поляризирана политическа среда може да ни даде избори до дупка и дълъг мандат на това уж временно правителство
Един служебен кабинет, независимо в какъв състав и назначен от този или следващ президент, може да управлява страна доста дълго време. Това е в хипотезата, че партиите в едно Народно събрание не успеят да сформират консенсус и да оползотворят т.н. "мандат" за съставяне на правителство.
Имахме избори на 4 април. Историята на 45-то НС приключва утре с неговото разпускане, насрочването на нови избори и назначаването на служебно правителство. Изборите ще бъдат на 11 юли. След 11 юли следва отново същата процедура с конституиране на 46-то НС, ново връчване на мандати. Ако пак се повтори същата история, то през август президентът трябва отново да назначи служебен кабинет и да насрочи нови избори.
Президентът обяви служебния кабинет: Стефан Янев е премиер, Рашков - вътрешен министър
Така. Първи - на 4 април. Втори - 11 юли. Трети - възможно през октомври, в зависимост от ситуацията с мандатите има вариант за 2 в 1, има и за отделни президентски и за отделни парламентарни.
След евентуалните избори през октомври 2021 г. отиваме в 47-то Народно събрание. И за момент нека си представим, че то отново не може да произведе консенсус за съставянето на кабинет. В този случай отново има служебно правителство, но НС продължава да работи до януари 2022 г., тъй като президентът не може да го разпусне в последните 3 месеца от своя мандат, който изтича в края на януари 2022 г.
И така, в края на януари 2022 г. президентът, независимо нов или стар, пак разпуска НС, назначава кабинет, насрочва нови избори с най-ранна дата в края на март. Което пренася възможността да се излъчи редовно правителство чак в края на април - началото на май 2022 г.
При силно партизирана и дълбоко поляризирана политическа среда като тази, допълнително усложнена от това, че партиите не желаят да водят елементарен диалог една с друга, подобна ситуация е напълно възможна. Това са т.н. "избори до дупка".
И, не, това не е "конституционна криза", тъй като Конституцията е предписала кое, кога, как и при какви предпоставки се случва именно, за да не допусна да има държава без кабинет, без бюджет и т.н.
Това е политическа криза 101.
Дори да е хипотетичен, съществува онзи вариант, в който служебен кабинет в един или друг състав управлява държава години, а ние вървим от избори в избори. Израел произведе четири избора за Кнесет в рамките на 2 години.
Избирателите ще определят кой колко депутатски места ще има. Но дали тези депутатски места ще се трансформират в работеща, дори за по-ограничен времеви мандат, управленска конструкция - това зависи само и единствено от решенията на партиите, които си носят отговорността от избори в избори.
*Димитър Стоянов е юрист, специализиращ в областа на конституционното право и административното право и процес. В периода 2017-2021 г. е експерт в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната реформа. Автор е на публикации по правна, историческа и външнополитическа тематика. Коментарът е от фейсбук профила му, заглавието е на Флагман.бг
Кадри от изгрев до залез вдъхновяват дарителска мисия
Жена от български произход е загинала при атаките в Израел
Куп звезди се пускат на турнир с благородна кауза в Бургас
Автор: Димитър СТОЯНОВ*(я да видя,кой е той за пръв път го чувам) ........В периода 2017-2021 г. е експерт в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната реформа.(я още един юнак седнал на държавна хранилка и обслужвал интересите на бившите управляващи от ГЕРБ).