Подводна разходка в потопената църква на язовир "Жребчево"

Ключови думи: жребчево, потопената църква, флагман

Призори бреговете на язовир "Жребчево" са пусти. Няма ги обичайните туристи, чакащи да уловят перфектния кадър. Пламен Вукадинов обаче е в църквата - не на брега, а край стените на потопения храм. Току-що е направил поредното си гмуркане около живописния храм и разказва какво е открил: “Това е дръжка от някаква стомна. Тук по дъното е пълно с подобни останки”.

Монети, икони, парчета керамика и какво ли още не. Някои находки вероятно са оставени от туристи. Други със сигурност помнят момента, когато през 70-те години на миналия век трите села - Запалня, "Жребчево" и Долно Паничерево безвъзвратно потъват под вода в името на голям язовир. Хората изоставят родните си къщи, цветните розови градини и се изселват из околните населени места.

Освен изградената през 1895 година църква “Свети Иван Рилски”, все още има живи свидетели на изкуствено предизвикания потоп.

“Нашето детство мина тук. От училището редовно ни водиха в неделя да се молим в църквата” - спомня си с тъга 86-годишният Георги Петров. Неговият набор Иван Атанасов дори успява да локализира потъналия си под водата дом: “Моята къща беше до църквата, успоредно с нея”.

Пред нас е "Жребчево" - един от най-големите язовири в страната. 25 квадратни километра по поречието на Тунджа. Потопената църква се издига край самия бряг. Всъщност е построена на възвишение - така че да се вижда от цялата околност. Именно затова, при наводняването на района, храмът остава над водата.

Към днешна дата и Георги, и Иван, и други живи наследници на потопените села се събират в малък музей, където гледат снимки от своите младини. Донякъде са преживели мъката по родния край. “Ние тук бяхме богати. Имахме вода. Но долу полетата бяха жадни, нямаха водичка. Те се преродиха като стана язовира. Нашето село - ние се устроихме, построихме си нови къщи” - разказва Иван Атанасов.

В близкото градче Твърдица пък е съхранена камбаната на “Свети Иван Рилски”. До днес тя стои в камбанарията на храм “Света Петка”. Бие всеки път, когато някой от хората живели в чашката на язовира почине.

При всяко пролетно пълноводие потопеният храм на село Запалня е впечатляваща атракция. По бреговете на язовира се тълпят туристи и фотографи. Приключенци като Пламен Вукадинов обаче търсят нещо повече: “Аз знам, че много хора идват да я снимат тази църква. То не е само да се снима, а да се усети енергията. Човек изпитва респект, уважение пред това, което са направили хората преди много години. Направили са църквата със собствени средства”.

Неподвластна на годините и метеорологичните условия, тя е там, само на 50 метра от брега на язовира. Потопената църква “Свети Иван Рилски” в изчезналото завинаги село Запалня.

Източник: Нова тв