„Истанбулско“ и про-македонско мнозинство в НС?

Новият парламент ще може да приеме Истанбулската конвенция

Ключови думи: Истанбулската конвенция, Истанбул, новини, Борислав Цеков

2021-ва година, освен всичко друго, носи две големи външни заплахи за България. Първата е навлизащите в решителна фаза юридически маневри на Европейската комисия и брюкселската плутокрация за налагане на Истанбулската конвенция и джендър-идеологията, въпреки суверенната воля на България и други държави от ЕС. Втората е, диктатът на Брюксел и либерал-прогресистката администрация на Байдън страната ни да приеме безусловно претенциите и посегателствата на Скопие към нашата национална история, светини и идентичност.

Още по време на задкулисните пазарлъци, от които се пръкна сегашният състав на Европейската комисия, Урсула фон дер Лайен пое политически ангажимент, че през 2021 г. ще прокара европейско законодателство, основано на принципите на Истанбулската конвенция, което ще е задължително за държавите-членки.

Какво се случва? Засилва се политическият натиск към България от ЕС и от Съвета на Европа да се ратифицира Истанбулската конвенция. Това, разбира се, е демонстративно неуважение към българския конституционен ред и институциите, начело с Конституционния съд, който постанови изрично, че ратификацията е невъзможна поради противоречие с Конституцията. Но няма държавници, които да го заявят открито. По-важното обаче е, че в близко време Съдът на ЕС в Люксембург ще излезе с решение относно юридическите основания, на които Съветът на ЕС може да ратифицира Истанбулската конвенция. Това дело беше образувано по искане на Европейския парламент от 2019 г. с цел да легитимира ратификацията без съгласието на всички държави-членки. Вече излезе становището на генералния адвокат при Съда, което открехва вратата в тази посока.

На 21 януари тази година пък, Европейският парламент гласува доклад, с който приветства Стратегията за равенство между половете за периода 2020-2025 г., представена от Европейската комисия през март 2020 г. Наред с наистина полезните и важни политики за премахване на основаното на пола насилие, стратегията прокарва джендър-идеологията и Истанбулската конвенция. В цитирания доклад на Европарламента изрично се „подкрепя плана на Комисията да продължи да настоява за ратифицирането в целия ЕС“ и „горещо приветства намерението на Комисията да предложи през 2021 г. мерки за постигане на целите на Истанбулската конвенция"(т. 17). По-нататък, в т.26, евродепутатите осъждат съпротивата срещу конвенцията и с гьобелсов прийом я рамкират в лъжата, че това е съпротива срещу „нормата за нулева търпимост към насилието срещу жени и насилието, основано на пола“. В т. 35 пък ръкопляскат на комуникационната стратегия на ЕС, която опитва да изкорени токсичната мъжественост.

Слава Богу, евродепутатите поне засега са се въздържали да папагалстват расистката идея за вродената вина на „белия хетеросексуален мъж", която сричат неомарксистките им приятели отвъд океана. Прочее, този документ и тези текстове са подкрепени от български членове на Европейския парламент от почти всички партии: „за" са гласували Елена Йончева и Сергей Станишев (БСП), Емил Радев (ГЕРБ), Алиева-Вели, Кючук и Михайлова (ДПС), Радан Кънев (ДБ); „против" – Джамбазки и Слабаков (ВМРО), „въздържал се“ – Ал. Йорданов, Ковачев, Майдел, Новаков, Адемов (ГЕРБ); трима не са били на работа.

На този фон отново трябва да се опровергаят лъжите и манипулациите, че отхвърлянето на Истанбулската конвенция е продиктувано от съпротива срещу борбата с домашното насилие. Напротив, ако конвенцията беше посветена само на тези реални проблеми, всеки демократично мислещ човек щеше страстно да агитира за нейното приемане. Истината обаче е по-различна - наред с легитимните теми за равенството и насилието, Истанбулската конвенция прокарва понятието „джендърна идентичност" , което е фундамент на новата „лисенковщина" - джендър-идеологията, т.е. ненаучната теория, че човешкият пол не е генетично детерминиран, а е личен избор, към който обществото трябва да се приспособи. Именно от това понятие произтичат фантасмагориите, че нямало два пола – мъжки и женски – а десетки джендъри; че мъже, които се изживяват като жени, трябвало да се допускат в женските спортове, тоалетни, съблекални и прочие „недискриминационни" политики. Противопоставянето е именно срещу превръщането на тези анти-научни теории в социална реалност, а не срещу борбата с насилието срещу жените, което е отвратителното явление. Но в дневния ред на Брюксел и двете теми са пакетирани целенасочено.

Миналата седмица вътрешните интриги и боричкания за власт и привилегии сред чиновничеството на ЕС произведоха „дивангейт". Нямало кресло за Урсула на срещата с турския лидер Ердоган, а само за председателя на Европейския съвет Шарл Мишел. Поради което шефката на Еврокомисията трябвало да седне на диван срещуположно на външния министър на Анкара. После стана ясно, че така е поискал брюкселският протокол, но нейсе. По-важното е, че този случай беше използван за – познайте от три пъти. Точно така – за гороломни заклинания колко е важна Истанбулската конвенция и как Турция, която наскоро стана поредната държава, хвърлила конвенцията в кръглата папка, трябва да бъде заклеймена. Показателна обсесия.

Втората заплаха – да ни натрапят сталинските македонистки теории, също придобива все по-реални очертания. Администрацията на Байдън, в духа на традиционната линия на Демократическата партия на САЩ по този въпрос, засилва ултимативния тон България да приеме без обструкции претенциите на Скопие. Скърцане със зъби се чува и от Брюксел.

Целият въпрос е, дали България ще може аргументирано, компетентно и с необходимата политическа твърдост, да защити националния интерес. Отговорът е по-скоро отрицателен. В резултат от преобладаващото сляпо емоционално гласуване без оглед на идеологии, личности и програми, последните парламентарни избори произведоха парламент с категорично „истанбулско“ мнозинство. Новите формации, които влязоха в парламента са защитници на Истанбулската конвенция. От старите партии - ГЕРБ винаги е формирал позицията си по тази тема главно под влияние на обществения натиск и своите досегашни коалиционни партньори, но именно те подписаха конвенцията. БСП говори едно в България, а системно гласува съвсем друго в Брюксел. А тъкмо тази година е важно правителството, което и да е то, официално да възрази в Брюксел както по ратификацията на Истанбулската конвенция от ЕС, така и по имплантирането на джендър-идеологията в законодателството, подготвяно от Европейската комисия. Народното събрание също трябва да реагира по линия процедурите за участие на националните парламенти в законодателния процес на ЕС. Същото се отнася до защитата на българския интерес в Македония. Коя партия и кое правителство, излъчено от този парламент, ще застанат като стена пред чуждия натиск да предадем паметта на дедите си, националните си светини и достойнство?

Ясно е, че в острастеното партийно дребнотемие и битка за кокала тези въпроси не съществуват. Но над бъдещето на България тегнат със страшна сила.