Кардиологът проф. Яна Симова: „Дългата COVID опашка“ е „корона от тръни“ за преболедувалите

Ключови думи: проф. Яна Симова, кардиолог Бургас, хидроксихлорохин, симптоми на covid

Професор д-р Яна Симова е началник на отделението по кардиология в УМБАЛ Сърце и Мозък Плевен от юни 2020 година. Тя е е водещ специалист по ехокардиография в България, заемала е ръководни позиции, включително в Европейското кардиологично дружество и Европейската асоциация по сърдечносъдово изобразяване. Занимава се с цялостно изследване, диагностика и лечение на пациенти със синкоп (преходна загуба на съзнание/припадък), включително с телемедицина и телекардиология (иновативно направление в медицината, което позволява постоянно онлайн наблюдение на пациента от разстояние), стрес тестове на сърцето, анализ на функцията на съдовете.

Проф. Симова е отличена с многобройни награди за научни постижения, включително престижната награда за Високи научни постижения на Съюза на учените в България. Търсен лектор и преподавател в национални и международни конгреси и обучителни модули. Редактор на шест списания, с над 330 научни публикации.

Кардиологът проф. Яна Симова разказва за опита на Българския Кардиологичен Институт.

- Професор Симова какво е „дълга COVID опашка“?

- Пост-COVID състоянията обхващат всички симптоми и оплаквания, които продължават след острата фаза на COVID-19. Горната граница на продължителността на този феномен към момента не ни е известна. Когато пациентите ми ме попитат „Докога ще продължи това?“, аз отговарям, че според експертите от Световната здравна организация (СЗО) вероятно ще продължи две до три години. Всъщност, вчера преглеждах една от първите пациентки, инфектирани в България през март 2020 г., която повтаря: „Все още съм половин човек!“.

 - Защо се развиват пост-COVID състоянията?

- Милиони хора по света страдат от състояние, което все още не разбираме напълно. Според СЗО има няколко възможни механизма: от една страна стои персистирането на вируса в организма (например в червата), което продължава да стимулира имунната система и да дава симптоми, а понякога може да доведе и до парадоксални реакции като свръх възпаление и автоимунни болести. От другата страна е нарушението на кръвосъсирването и увреждането на малките съдове.

 - Как се проявяват?

- Изявата на пост-COVID състоянията е изключително разнообразна – всяка система и орган на тялото могат да бъдат засегнати, оплакванията често се припокриват, флуктуират и се променят във времето. Най-чести са неврологичните симптоми (като нарушена концентрация, т.нар. „мозъчна мъгла“), следвани от сърдечносъдовите и дихателните, но оплакванията могат да бъдат и общи, гастроинтестинални, мускулно-скелетни, психиатрични, психологични или такива от ставите, лицевите мускули, ушите, носа и гърлото. Особено за хората, непрофилактирани медикаментозно. 

 - Колко често се срещат?

- Съобщаваната честота варира от 10% в общата популация до повече от 87% за тези, които са били хоспитализирани. Следователно, дори и да приемем един относително оптимистичен вариант, че всеки пети, преболедувал COVID-19, ще страда от пост-COVID състояние и при екстраполация към стотиците милиони докладвани случаи, това пак означава, че една голяма част от населението на света ще бъде засегнато (около 26 милиона души) за България много, много оптимистично поне 70 000.

Значението за общественото здраве и икономиката е огромно. Това се определя не само от високата честота, но и от факта, че хората страдат от пост-COVID състояния независимо от възрастта си или от тежестта на първоначалното заболяване (включително леките, дори асимптомните случаи). Всички тези хора ще потърсят (или вече търсят) медицинска помощ, която трябва да бъде организирана и предоставена качествено. Освен финансовото отражение върху здравните системи, трябва да се отчете и фактът, че голяма част от тези хора не могат да работят пълноценно или изобщо не могат да се върнат на работа, което води до дългосрочно засягане за икономиката.

Засега обаче, по-малко от 1% от проучванията (научните проекти) върху COVID-19 се фокусират върху „дългата COVID опашка“. Затова СЗО призовава медицинските институти по целия свят да се включат и да допринесат с познания. Още преди този призив Българският Кардиологичен Институт (БКИ) – водещата в Югоизточна Европа научно-медицинска организация със 7 болници и 15 медицински центъра – даде пример със своята кампания и започна сериозна работа в тази посока. Ние предлагаме най-високотехнологична и специализирана грижа в областта на кардиологията, кардиохирургията, съдовата хирургия, гръдната хирургия, неврологията, неврохирургията, онкологията, лъчетерапията, радиохирургията, генетиката и, не на последно място, лечението на пациенти с COVID. В този момент разполагаме с 99 COVID легла, както и с най-голямата и напълно оборудвана COVID реанимация в Северна България – 24 легла от общо 36. За съжаление днес всички са заети.

- Разкажете ни за Кампанията „Живот след COVID“.

- Въпреки че напоследък много болници в страната обявиха различни кампании, държа да отбележа, че още през септември 2020 г. Българският Кардиологичен Институт стартира инициативата „Живот след COVID” – първата национална, широкомащабна, безплатна и безсрочна кампания за оценка и лечение на сърдечносъдовите последици на COVID-19. Ние вярваме, че сътрудничеството между държавните и частните лечебни заведения може да бъде изключително полезно за пациентите и затова предложихме да споделим своята най-богата в страната научна и медицинска пост-COVID експертиза с колегите от голяма университетска болница в столицата, която обяви собствена кампания, но за съжаление вече втори месец нямаме отговор. Това обаче не ни обезсърчава, ние споделяме и обменяме опит с 5 центъра в Европа и три в Съединените щати и по-важно – вече шест месеца 300 кардиолози и други специалисти от БКИ провеждат безплатни консултации, диагностика и лечение на пациенти  от цялата страна. Тези, които желаят да бъдат консултирани, се свързват с нас на тел. 02 4026406; 02 4026532 и отговарят на специално изготвена анкета. Интересът към „Живот след COVID“ е толкова голям, че използваме отделна платформа на сайта на БКИ.

Въпреки упоритите ни усилия за създаване на механизъм за диагностика и лечение по клинична пътека на тези комплексни и продължителни проблеми на болните след коронавирусна инфекция, това още не е възприето от институциите. 

 - Към кого е насочена кампанията?

- Ние смятаме, че подходящи за националната кампания на БКИ са всички пациенти, преминали коронавирусна инфекция. SARS-CoV2 е особено опасен вирус, който засяга клетките с наличие на АСЕ2 рецептори. Такива клетки, освен в белия дроб, има в сърцето и в кръвоносните съдове. Затова сърдечносъдовата система се засяга толкова често. И затова аз лично препоръчвам на всеки, преболедувал COVID-19, да се включи в кампанията, за да провери в какво състояние е сърцето му, на първо място.

- Има ли светлина в тунела?

- Когато хората, които консултирам в кампанията „Живот след COVID“, ми казват (много често): „Не съм същият човек, както преди“, аз им отговарям: „Не е нужно да сте същият. Сега имате възможност да станете по-добър човек“.

- И така всеки ден, ние продължаваме да се борим с COVID и пост-COVID състоянията, помагаме на хората, като едновременно събираме данни, анализираме ги, обсъждаме и публикуваме в научната общност. Ще завърша с една положителна новина за нашите резултати, които подадохме към Европейското кардиологично дружество. Казах по-рано, че един от предполагаемите механизми за възникване на пост-COVID състоянията е персистирането на вируса в организма. Именно затова ние изпробвахме действието на антивирусен препарат като средство за профилактика и лечение на пост-COVID състоянията. Това, което установихме и вече докладвахме, е, че медикаментът хидроксихлорохин, с успешно противовирусно действие, води и до намаляване на оплакванията, свързани с пост-COVID състоянията.