Когато чалгата и рапът заченаха кючек

На пръв поглед Криско конвергира хип-хоп и поп-фолк. Но, изглежда, мотивите му са други и са свързани с нерадостната съдба на застаряващите рапъри, които не са се усетили навреме да завият към чалгата

Ключови думи: чалга, рап, криско, кючек, попфолк

Напоследък много чалга изпълнители прозряха какъв е пътят до онези електронни медии, които иначе са твърде гнусливи към тяхната музика. Пропускът е един-единствен и даже си има име: Криско. Колчем запишеш дует с него, без значение колко къдраво и турски (или дори арабски) звучащо е парчето, и независимо става ли за слушане или не, на мига цялото войнство от сектора на поп музиката се обръща с интерес към продукта и му посвещава част от програмата си и всички останали медийни ресурси. Националните телевизии – също. БНТ изпитва разбираем свян да излъчва чалга, но щом я пее Криско – може.

Конкретната причина да се случва всичко това е, както обичат да казват американеещите се родни музиканти, колаборацията между Кристиан Талев и Тунчер Али. В поп и рок музиката не е задължително непременно да си с псевдоним, но в рапа и чалгата това е второто ти аз. Така че в случая и двамата са си паднали точно в целта. За техния проект - другата любима дума на американеещите се - „Грешна си“, съобщиха всички и по няколко пъти.

 „Очаквано добра комбинация“ бе озаглавено участието им в „Събуди се“ по Нова. „Стораро: Имах голямо желание да направя дует с Криско“ свежда ни бляновете му бТВ. „Харесва ли ви новата неочаквана колаборация на Криско и Тони Стораро?“ ни пита щастливо усмихнато радио и тв „Сити“, което към връстниците на Тунчер в българската поп музика е наложило строго вето, но не и към кючек половинките на Криско. А културната им дискусия (неясно защо – без преводач) с Георги Любенов по БНТ бе онагледена със слоган - тежка категория, както подобава на най-сериозната телевизия: „Формулата на успеха“.

Неслучайно Али споделя, че отколе си мечтаел да се отърка (музикално) о Талев. Още през 2018 година стана ясно, че Криско е като виза за достъп до оградената територия на поп музиката и нейните радиостанции и телевизии. Към гнусливостта им спрямо чалгата добавяме неприязънта им лично към персоната на Слави Трифонов, но дори получената взривоопасна смес от злоба и ненавист не бяха пречка пред тях да отразят напоително появата на „Гледай как се прави“. Самата песен бе продуцирана от българо-немския лейбъл „Фейсин да сън“, който сам се представя като „най-големият български хип-хоп, ар'н'би и поп канал в „Ютюб“ и един от най-големите в региона, като поддържаме високо качество на публикуваното съдържание“.

Така се разбра, че Талев е, както се изрази в прословутия си Фейсбук коментар Райко Байчев, „блат за пица“ - може да е с Тони Стораро, но може и с Росица Кирилова - слагай отдолу малко криско и отгоре реди каквото искаш, а всички много ще го плюскат. Не забравяме, че цялата минала година блатът промоционално беше гарниран с Галена. Лятос – с „Красиви лъжи“, а наесен още по-ударно – с „Кавала кючек“.

Кой каквото ще да казва, но в тези дуети се съзира любов от най-класически тип - чувствата са си взаимни. Вярно е, че така чалгата пробива в забранени за нея територии. Но още по-вярно е, че с такива общи записи хипхопъри, какъвто е и Криско, понеже преди чалгата записваше регетон и денсхол (не забравяме, че регетонът и денсхолът се пръкват точно от рапа), си отварят широко вратата към поп-фолка. С тънката балканска сметка на по-стари години да се преместят изцяло там. Тъжно и бедно е да си застаряващ, изоставен от неверните си фенове, но пък запазил музикална чест, рапър - Спенс най-добре го знае. А е така весело, добре хонорувано и оградено с чака-рака публика (проф. Иво Христов би я включил към онези 90%), когато и на пенсионерските 69 г. закъдриш глас с „Я елате пиленца…“

Явлението не е ново. Мнозина БГ рапъри и в миналото прекрачваха към поп-фолка с мисълта на по-стари години да се настанят трайно в него. Разликата е в крайния резултат. Каквито и експерименти с поп-фолка, или по-скоро с етнопопа, да записваше, старата гвардия, като Устата и Румънеца и Енчев, например, никога не престъпи една много тънка граница. Тя е между мелодичното звучене, донякъде родеещо се със старата българска естрада, и грубия анадолски кючек, навяващ асоциации с едни всеизвестни 5 века. За новата генерация рапъри обаче такива скрупули няма. Съвсем лесно обяснимо е защо.

Хората от поколението на Устата (43 г.) са израствали и създавали своя мироглед, включително и музикалните си вкусове, в друго време, което имаше стройни правила за музикална среда. Колкото и по пиянски събирания да звучеше „ја сам само нежна жена“, това беше по-скоро изключение от общия музикален фон, създаван от позабравените вече Братя Аргирови, „Трик“, „Спешен случай“, Георги Минчев, „Тангра“, Милена, дори Веселин Маринов, чиито първи изпълнения бяха в най-модерния за времето си стил „нова вълна“. Прибавяме към тях Стиви Уондър, „Дженезис“, Питър Гейбриъл, Ник Киршоу, Синди Лоупър, Майкъл Джексън и Уитни Хюстън… Човек, чието детство и юношество е обградено с това, може да стигне най-много до „Бурята в сърцето ми“, което трудно би могло да се нарече чалга, дори с накъдрения глас на Софи Маринова. Защото е кавър на регетон парчето „Докога“ (Hasta cuando) на пуерториканците Бейби Ранкс и Анхел Лопес. Даже и дуетите му с Азис са всичко друго, не и типична чалга. Ако попитате някой чуждестранен музикален редактор, който не е заразен с българските разбирания за музика, за стила им, би го определил като ар'н'би с етно елементи. Така е и с Румънеца (42 г.) и Енчев (41 г.), чиито заигравки са все в тази тоналност – „Giliai“ или пък „Данък любов“ (дует с Емануела). И да, не са го крили - „Като личност и колос за мен е Лили Иванова - непоклатима, единствената. Това не могат да разберат сега младите изпълнители, те нямат уважение към по-големите, не знаят какво са постигнали те и така не могат да се предпазят от бъдещи грешки. Повечето от младите изскачат с една песен, назвездяват се и след това приключват“, признава през 2017 г. Адриан Рачев (Румънеца) пред в. „Труд“.

Като изключим факта, че обичаен рефрен сред по-възрастното поколение е да се охулват младите, нека видим какво точно се пречупи в новите български рапъри, та подскочиха чак в Анадола. Разглеждаме двата най-пресни случая.

Стара и нова генерация в рапа и техните заигравки с поп-фолка

Звуковата среда от годините, когато Криско (32 г.) е преминавал от детство в юношество, е характерна с убийството на българската поп музика и заместването ѝ с „Тигре, тигре“, „Пирамиди, фараони“, „Батальона се строява“ (един от най-вулгарните кавъри на рок песен в историята на човечеството), „Радка пиратка“, „Бял Мерцедес“, „4-4-2“. Когато си се обогатил с такива „шедьоври“, да мъчиш Азис с ар'н'би е ниска топка. Затова я прескачаш и се насочваш направо към „Кавала кючек“, за да размърдаш костите на живелите през онези пет века, та да се обръщат в знайните си и незнайни гробове.

Другата звезда на деня – 22-годишният рапър Веселин Николов (VessoU), който е и бургазлийче, живяло и във Варна, сам изрежда любимите песни на живота си в подкаста „Дай 5“ по канала на Дули Дулев и Ди Джей Мати в „Ютюб“. Това са: „Жива рана“ – Слави Трифонов; „Башмайсторска“ – Били Хлапето, Димчоу и Лексъс; „Ши ги клатя“ – Димчоу и Ей Ти Ес; „Болка в минути“ – ДесиСлава и Константин; „Да си тук“ – Меди и Галена. Но много му харесва и Есил Дюран. Благодарим му за откровеността. Така обогатен, получил необходимата музикална подкова, тази година рапърът Весоу записа „Коледа кючек“ със специалното участие на Благо Сербеза. Като гарнира постижението си и с чалгата „Непознат“, твърде бледнееща пред фундаменталната в творчеството му колаборация със Сербеза.

На този фон можем само да гадаем какво ли ще записват рапърите от следващото поколение…