Отбелязваме Световния ден на театъра

Ключови думи: Световен ден, театъра, празник

27 март е празник на театъра. Световният ден на театъра се отбелязва от 1962 г. по инициатива на Международния театрален институт (International Theatre Institute ITI). Датата е 27 март, защото на този ден се открива сезона на "Театър на нациите" ("Theatre of Nations").

От този ден, всяка година, един от начините на отбелязване на празника е изтъкнат артист да отправи своето годишно послание. За първи път през 1962 г. това прави Жан Кокто (френски поет, писател, дизайнер, художник, скулптор и режисьор).

Театърът е едно от най-древните измежду 7-те изкуства. Разпространено е във всички култури на света и има свой универсален език. Театърът има несравнимо органично присъствие сред нас, има тази непосредствена комуникация, която въздейства интуитивно и каквито форми да приема, ще има своето място в живота ни.

Посланието на Световния ден на театъра обикновено се превежда на над 50 езика, разпространява се по медии и се чете преди постановка, ако така реши съответният театър.

Автор на първото послание за Деня на театъра през 1962 г. е големият френски творец Жан Кокто - поет, писател, дизайнер, художник, скулптор, сценарист, актьор и режисьор. Оттогава всяка година на Международния ден на театъра световноизвестна личност поднася на всички почитатели на изкуството размислите си за театъра и живота на сцената и извън нея. Посланието се чете преди представленията в стотици театрални зали по света и се разпространява чрез средствата за масова информация. Международният ден на театъра се отбелязва с редица културни прояви и театрални събития, но тази година заради пандемията от COVID-19 те ще се проведат онлайн.

Хелън Мирън, театралната, филмова и телевизионна актриса от Великобритания изпрати послание за Световния ден на театъра.

"Измина една твърде тежка година за представленията на живо, за много творци, технически служби и създатели на театралното изкуство, сблъскани с трудностите в една професия, вече преизпълнена с несигурност. Вероятно именно тази постоянна несигурност ги е приучила да оцеляват чрез духовитост и кураж и в тази пандемия. В тези нови обстоятелства въображението им вече се преобразува в изобретателен, забавен и прочувствен начин за общуване, до голяма степен благодарение, разбира се, на Интернет.

Откакто са на тази земя, хората си разказват истории един на друг. И прекрасното ни единение чрез театъра винаги ще продължава да съществува, докато ни има нас. Творческият импулс на писатели, художници, танцьори, певци, актьори, музиканти, режисьори никога не ще бъде задушен, а в най-близко бъдеще ще разцъфне пак с нова енергия и разбиране за света ни. Нямам търпение това да се случи!", заявява актрисата.

Специално поздравление за Световния ден на театъра отправи и деканът на факултет "Сценични изкуства" на НАТФИЗ чл.-кор. проф. Пламен Марков.

"На 22 март преди 60 години е починал основателят на българското професионално театрално образование Николай Осипович Масалитинов. През септември 1925 г. той основава Театралната школа към Народния театър, в който току-що е назначен за главен режисьор. Там се обучават назначените за статисти млади ентусиасти, бъдещи звезди на театъра и киното, които през деня усвояват всички необходими им теоретични и практически умения от елитен екип преподаватели, а вечерта играят в спектаклите заедно със своите учители. Преди това Масалитинов добива ценен опит за обучаването в театралното изкуство като пряк и близък ученик на Станиславски и Немирович-Данченко. Той, заедно с група артисти на МХТ, основава собствена частна Театрална школа в Москва, която скоро е припозната като Втора студия към МХТ, пише БГНЕС.

Той е и от основателите на сегашния наш НАТФИЗ през 1948 г., който е правоприемник на Държавната Театрална Школа (ДТШ) към Народния театър с ранг на полувисше образование, създадена със Закона за театъра от 1943 г. На тази снимка той е с един друг преподавател в ДТШ, а именно Хрисан Цанков. Фотографията е правена след евакуацията на Народния театър и прилежащата му школа в Пирдоп по време на бомбардировките над София през 1944 г. Двама мъже, облечени в бяло, независимо от катастрофата около тях.

Бомбардировките разрушават апартамента на семейство Масалитинови и изпепеляват безценната му театрална библиотека. За двамата мъже на снимката се твърди, че са антагонисти, но на нея виждаме двама добри колеги, бодри и готови да продължават да обучават младите театрални таланти на България, независимо от ужасите около тях. Пандемия или бомбардировки, театърът живее! Честит ни 27 март!", се казва още в обръщението.