Трифонов, който харесва България закрита и без армия

Най-доброто, което вижда за България Слави Трифонов, е тя да бъде закрита, да няма собствена армия, да няма собствена валута, да се е размила в някаква пихтиеста и аморфна държава – Европейски съединени щати

Ключови думи: Слави Трифонов, Димитър Янков, Митьо Дебелия, Илия Павлов, Иван Костов, Има такъв народ

Слави Трифонов, в битието си на водещ, обича да говори много и то съвсем конкретно, особено когато държи да се хареса на госта си и забрави да чете сценария. През годините е изговарял такива неща, че може да се напише цяла поредица по темата как вижда бъдещето на България и собственото си място, като политик в нея.

Стига някой да прегледа записите на всичките му предавания и да извади есенцията от тях. Особено тези, в които участват хора, пред които той благоговее - основно политици от чужбина и разни чужди музикални звезди. Ако му гостува американец, Трифонов го играе чистачка на американското посолство, която се кланя на началството. Пристигнеха ли покойните Йосиф Кобзон и Борис Немцов, чистачката на бърза ръка се местеше да почиства руското посолство и се започваха метани и теманета пред Русия и величието ѝ, омешани с патосни съветски песни.

Всичко това се промени, откакто партията му „Има такъв народ“ навлезе в предизборна кампания. Точно сега, когато има най-голяма необходимост всички да слушаме откровенията Трифонови за великите държави и ролята на България, като техен паж – основният лайтмотив на всичките му интервюта през годините, застаряващият водещ е запушил устата на партийните си активисти, а самият той говори, като че е влязъл в роля, писана от друг.

Да, този днес не е оня Трифонов. Онзи беше на ти с Илия Павлов и много му беше драго да го кани в предаването и да си хортуват сладки приказки. Този днес, колчем го зачекнат за близките му познанства с босовете от някогашните групировки, отговаря по сценарий: „Единственото, което човек може да каже в такъв случай, когато няма факти, а има само слухове - познавал съм много хора, които бяха нарочени, че са част от подземния свят, и поради факта, че България е такава малка държава, по концерти съм срещал такива хора, показал съм се възпитано, казал съм „Добър ден“ и те са казали „Добър ден“ и с това се е приключило.“

Онзи някога се беше наредил и той на опашката, съставена предимно от щастливи момички, чакащи да пипнат бате Бойко по мускула. Този сега - по темата за Борисов, реагира витиевато: „Имате хора, с които сте се сприятелявали, пък после нещата са се променяли. Обстоятелствата променят хората или по-скоро хората се променят съобразно обстоятелствата... Така се е случило и такава е ситуацията в момента. Миналото е такова и ние носим отговорност за него. Ще видите според действията кой как се справя, какво е дал, какво е обещал.“

Така усукано нарежда Слави Трифонов днес. А освен това, много обича да цитира една класация, в която България е все на дъното по свобода на словото. Той, разбира се, разчита, че времето тече бързо, предаванията му се изреждат като в маратонско бягане и в това щуране драгият зрител, който е и избирател, надали ще помни какво се е случвало в миналото. Нека вземем като повод и класацията за свободата на словото, и въпроса за групировките, за да разкажа от първо лице, единствено число, случай с мен.

Малко след като смачканата от Иван Костов БНТ му спря шоуто по Канал 1, Слави Трифонов започна да го записва в някакво подземие (не помня къде точно) и на видеокасети да го разпраща по кабеларки из цялата страна, които го излъчваха.

Основният му, и единствен комай, спонсор на начинанието бе Сашо Дончев, бос на „Овергаз“, тогава руски любимец, днес – много драг на американци, либерали и глобалисти. Само че Дончев спонсорираше шоу, а през лятото, когато нямаше такова, днешният вожд на „Има такъв народ“ - и останалите също - трябваше пак да припечелват някак си. По това точно време сценаристите му започнаха да правят седмична забавно-развлекателна страничка в „Сега“, където работех и аз, а всички вкупом - с певците и музикантите, взеха (уж се твърдеше, че под аренда, но реално така и не стана ясно как) дискотека в Слънчев бряг, собственост на Митю Янков. За времето, през което Трифонов и компания я владееха, тя се наричаше „Дулсинея“ - по името на онази им стара песен. Самият Янков – съвсем публично, обичаше да се хвали така: Дадох им я, бе, нека се радват децата. Как им я е дал (дискотеката) – не уточняваше.

Тогава написах репортажа „Чорбаджи Митю от Несебър, в който разказвах как този българин от старото време на прехода е дал дискотека на едно шоу - да си имат за харчлък. И то във времена, когато Трифонов вдигаше вой до небесата, че Костов му е цензурирал предаването и го е оставил на сухар и меродия. Не помня на кое място бе тогава България по свобода на словото, но и Трифонов е имал заслуга за него. Репортажът бе цензуриран от „цензурирания“. Спряха ми го. Ръководството ми обясни, че г-н Трифонов звъннал с молба да се спре материала; че това са наши приятели и ние не можем така да пишем за тях. Текст с такова заглавие все пак се появи по-късно, но беше по съвсем друг повод.

Характерна черта на „цензурирания“ обаче е, че той благодарност към приятелите си няма. Когато Костов бе смачкал всички медии, седмичната му страничка излизаше в единственото възможно място - „Сега“. В мига, когато хватката на Костов бе разхлабена, „цензурираният“ спря страничката си в „Сега“ и я прехвърли на по-читаемо (според него) място - в „24 часа“. А когато се появи бТВ и го прибра там, и изобщо спряха въпросната си страничка. Няма да се занимават вече с някакви си вестници, я…

Всичко това обаче е част от балканския мироглед, в който живеят българските политици. Тук Трифонов просто не прави изключение. Затова нека се върнем все пак на по-важното – как този човек си представя България, в чийто парламент иска да влезе и към чието управление се е запътил. Гледаме…

ВИЖТЕ ВИДЕОТО ТУК

Най-доброто, което вижда за България Слави Трифонов, е тя да бъде закрита, да няма собствена армия, да няма собствена валута, да се е размила в някаква пихтиеста и аморфна държава – Европейски съединени щати.

Където тя да е една безгласна провинция, служеща основно за суровинен придатък и гробища – и на миналото величие, и на умиращото застаряващо население. Да сравняваш България с американски щат, който на години е по-млад от повечето български селски клозети, е не въпрос на лош вкус и незнание. Това е манталитет. Манталитетът на слугата, който прави теманета пред всеки треторазряден американец или пък руснак, пристъпил в студиото му. И не е случайно, че точно Соломон Паси вижда в такъв човек бъдещ министър-председател. За Америка и нейните слуги у нас най-правилният премиер е точно от категория „обслужващ персонал“, готов да връчи страната си на всеки, който я пожелае.