Христо Стоичков на 55: Няма как да изтриете историята, която написах! Завистта е раната на България

Ключови думи: Христо Стоичков, рожден ден, футболист, история

Пандемията препъна дори Христо Стоичков. За първи път най-известният българин по света ще празнува тихо рождения си ден. В тесен семеен кръг Камата чукна 55 години в Маями. А вместо парти вечерта легендата беше в студиото на американския телевизионен гигант TUDN, за да води своето предаване, радващо се на многомилионна аудитория.

Няколко часа преди да настъпи празникът, Стоичков даде ексклузивно интервю за „Труд“:

- Честит рожден ден, г-н Стоичков! Как се чувствате на 55?
- Наистина ли толкова станаха? Вярно, косите ми са побелели и това сигурно ме издава. Странно, но вътре в мен сякаш чувствам енергията си от годините на кариерата ми. Семейството и най-вече внучката Миа понякога така ме зареждат емоционално, че бих излязъл сега пак да играя. Разбира се, наясно съм, че срещу природата не се върви. А и не го искам, но е готино, когато имаш все още имаш ток и не се спираш пред задачите и целите си.

- Как ще мине празникът довечера?
- Бих казал... Служебно и кротко. Не е юбилей, а просто още един ден от годината, от живота. Когато отбелязах знаковите 50, знаете какво стана. Проливен дъжд, но 43 хиляди души на стадиона останаха да празнуваме и си изкарахме супер. Много от мегазвездите, които бях поканил още ми напомнят за шоуто, когато се чуем и това ме прави още по-щастлив. А аз не пропускам да им отговоря, че в България знаем как да се веселим много по-добре от тях.

- Има ли обаче носталгия в тези ваши думи?
- Има, естествено. Но носталгията не е по мача. Веднъж се става на 50 години и аз го изживях, както си искам. Носталгията е по живота, който се промени толкова много в последната година. Не само аз не мога да отпразнувам празника нормално. Пандемията от коронавирус все едно ни отряза краката, ръцете...

- Кое ви мъчи най-много?
- Това, че се налага в телевизията, в която работя в Маями, да коментираме мачове без публика. Също и обстоятелството, че не можем да излезем със семейство и приятели за една вечеря дори. Да, битката определено е много тежка и опасна за живота ни, но трябва да я спечелим. И съм сигурен - ще го направим! Въпросът е кога. Затова на този етап светилата в медицината - работят, а ние... Седим и търпим.

- Колко лошо удари по вас Ковид-19?
- Слава Богу, никой от семейството ми не се е заразил. Пазим се много. Спазваме всички мерки, изисквания, препоръки. Разбира се, животът е най-ценното, но виждам как се провалят бизнеси и планове на много хора. И това им влияе на психиката. Всички страдаме. При мен през 2020 година на два пъти се провали представянето в Барселона на моята биография „Историята“. Много испански приятели ме питаха кога ще бъде и аз нямам отговор. Трябваше да е през април, после през октомври... Вече не смея дори да правя прогнози. Разбира се с издателите от „Софтпрес“, не сме се отказали. Напротив! В България например стигнахме невероятния за страната ни тираж от 70 000 копия като още десетина града ни очакват за официално представяне и среща с публиката. Хоризонтът е голям, а интересът - още повече. А след Лондон, Чикаго, Торонто и Варшава в още 5 града в чужбина българската общност очаква да представим пред публика „Историята“.

- Има ли нещо, което винаги казвате на вашите почитатели при тези срещи?
- Да, има! И то е посланието към читателите, с което започва биографията ми. А то е насочено към младите хора най-вече. Призовавам ги - никога не се отказвайте от мечтите си! Вървете към тях горди и с вярата, че българин може да стане номер 1 в света и в най-конкурентните области на живота. А по пътя нагоре не забравяйте, че няма нищо по-важно от семейството и истинските приятели, които времето отсява. Бъдете верни на тях и на себе си, защото годините минават, но името остава.

- През септември пуснахте вашия бранд H8S. Как върви?
- Като коледните подаръци! Още веднъж разбрах, че хората много ме обичат. А аз се старая да им дам най-доброто качество. Най-новите неща са за дамите. Наближава 8 март - техният голям празник. В първите месеци ме питаха провокативно - докога само с мъжка колекция? И ето моят отговор - слушам и изпълнявам. Следващата крачка са малчуганите. Вече започнах да въвеждам и дрескод в моята телевизия TUDN, където първият манекен е големият мексикански футболист - Феликс Фернандес. Подготвям за „манекен“ и Иван Саморано, някогашната голова машина на „Реал“ (Мадрид).

- Да говорим малко и за футбол. Няколко пъти поздравихте ЦСКА чрез вашия профил във фейсбук. Следите ли „червените“?
- ЦСКА винаги ще бъде моят български отбор и се радвам, когато има успехи. Работата не ми позволява да гледам мачове от първенството, но за сметка на това имах честта да коментирам двубои от Лига Европа, за която нашата телевизия има правата. Добре се представи ЦСКА. Жалко за първия мач с „Клуж“. Там трябваше да вземем трите точки и после... каквото сабя покаже. Написах на момчетата, че обичам да ловувам вълци и те ме послушаха, победиха „Рома“. Завършиха успешно годината и с дербито срещу „Левски“. Но трудното тепърва предстои. Много време мина от последната титла и това трябва да е голямата цел през 2021 година. Всичко е в краката и главите на футболистите.

- Има и хора от вечния съперник на ЦСКА, които обаче не ви обичат. Меко казано. Как гледате на това?
- Това също съм го казал в „Историята“? Навремето им вкарах 4 гола и излязох на следващия мач с фланелка с номер 4. За мен беше шега, типична за един млад човек, но те явно много се засегнаха.

- Как приемате злобата? Смятате ли, че е било грешка и ако имахте възможност, днес бихте ли я поправили?
- Ще ви отговоря абсолютно откровено и без капка лицемерие. Това е от грешките в моя живот, които не иска да поправям. А поведението ми срещу онези, които не ме харесват, е една и съща от десетилетия. И нея също съм я казал в биографията. Не си губи времето воюваш или наказваш враговете си. Просто пред очите им сбъдвай мечтите си, побеждавай, наслаждавай се на живота и те... няма да го преживеят.

- Другият отбор на сърцето ви „Барселона“ се раздира от скандали. Ще си тръгне ли Лео Меси?
- В едно интервю пред „Мундо Депортиво“ опитах да обясня много подробно - Лео не играе за пари. И всички, които се опитват да го изкарат алчен егоист, нищо не разбират. Меси е символът на съвременния футбол. Той е днешното сърце и душа на „Камп Ноу“. Питайте запалянковците кого предпочитат - Лео или някой от последните президенти? И аз не предполагам - сигурен съм, че 99,99 процента ще са за него. И в интервютата, които давам за испанските медии, не пропускам да кажа едно нещо. Трябва задължително да се потърси сметка на ръководствата как така похарчиха половин милиард евро за нови играчи, а не могат да станат шампиони. И защо при тези луксозни покупки от 2015 година не са играли на финал в Шампионската лига.

- Ще успее ли вашият приятел Роналд Куман да изгради нов „дриймтим“?
- Вярвам в него! Роналд е един от най-добрите ученици на нашия духовен баща Йохан Кройф. Били сме заедно и в хубаво, и в лошо. Знам колко силен характер е. Но треньорът не е сам в мисията. И целта не е просто да направи един нелош отбор. „Барселона“ трябва да е номер едно в света! На това ме научиха през годините на „Камп Ноу“, както мен, така и него.

- Може ли вие да се върнете също?
- Аз работя в TUDN и се чувствам страхотно. Шефовете пак ми удължиха договора, очакват още и още. Бъдещето ще покаже, но прогнози не обичам да правя.

- Не ви ли липсва да сте в „окото на бурята“ в някой отбор?
- Аз не съм излизал от „окото на бурята“. Всеки ден имам предаване за футбол. Имам колекция от интервюта със стотици световни звезди, които са ми приятели. Да ви ги изброявам ли? Колкото и да са се опитвали през годините да ме откажат от футбола, не са успели и няма да успеят. Времето ми на терена отдавна изтече. В треньорството днес има много зависимости и затова не ми липсва. А работата на футболен журналист ми носи изключително разнообразие и огромно удоволствие. А и нещо друго има - вместо стрес изживявам удоволствие.

- Признахте, че сте коментирали мачовете на националния отбор от Лигата на нациите и ви е боляло. През юни най-накрая би трябвало да има конгрес на БФС. За кого сте?
- Отдавна не играя в този мач, наречен конгрес на БФС. Не е редно да съм на десет хиляди километра и да давам акъл. След като не мога да съм физически в България, ще пазя мнението за себе си. А и каквото да кажа, ще започнат спекулации, интриги. За какво са ми? Завистта е голямата рана на България. Има комплексари, които въртят една и съща плоча от началото на века. Бил съм мразил България. Не, неуважаеми, аз обожавам България! И няма как с плюнки да изтриете историята, в която пише какво е постигнал Христо Стоичков за България! Слава Богу, много повече са феновете, които са били винаги с мен. Просълзяваха ме от щастие във всеки един от градовете, в които представях биографията си. Свалям им шапка и сега! И заради тях вкарвах голове на световни и европейски първенства. Чувам само техния глас, който социалните мрежи ми дават възможност. Ще ги разочаровам с едно - няма да се кандидатирам за президент на БФС. Твърде късно е. Предупреждавах отдавна накъде вървим какво ще се случи при порочното управление, но заради дребни игрички изпаднахме от голямата игра. Все пак минимална надежда може и да има, ако за президент се избере човек с твърда ръка и той подреди къщата на БФС. Аз ще стискам палци за това, защото съм много далеко, но пък всеки ден в колата музикалния ми избор стартира с „Моя страна, моя България“ на вечния Емил Димитров.

- Добре, споделете поне идея. Как да се излезе от дупката? 
- Дано новите ръководители в БФС направят това, което години наред седеше „в тъч“ - бази, безброй терени за децата, добре обучени в чужбина треньори за подрастващи. И на първо място стадиони! Мъчно ми е, че националният стадион в Букурещ прие финал на Лига Европа и ще е домакин на мачове от европейското. А онзи овехтял стадион в Скопие сега е истински бисер, на който се игра мач „Реал“ (Мадрид) - „Манчестър Юнайтед“ за Суперкупата на Европа. А Тирана? Навремето иронизирахме албанците за неща от съвременния живот, но сега в тяхната столица ще е първият домакин на финал в новия турнир за купата на конференциите. А добре си спомням, че когато Мишел Платини обяви европейско първенство на целия континент, от БФС се заканиха да кандидатстват. И да - кандидатстваха с добри намерения. Слушах също за Евро 2028, за Мондиал 2030... Ако мислят, че с някоя хубава поляна на картинка ще ни изберат, честито на печелившите!

- Вие искахте да правите стадиони в България.
- Правилно казахте - исках в минало време. Дойдоха инвеститорите, сблъскаха се с българската действителност и си тръгнаха. А с тях и аз.

- През годините сме ви виждали много пъти с политици. Идват избори на 4 април. Ще гласувате ли?
- Кога беше последната ми снимка с политик? Сигурно вече са минали десет години. С мнозина съм имал отлични отношения. Още от времето на Тодор Живков, мир на праха му. И до ден днешен имам приятели в политическите среди. Във времето разбрах обаче, че мнозина от тях искат да използват спортните звезди, за да трупат дивиденти. И когато изпълнят целите си, ги забравят.

- Какво да очакваме от спорта ни през 2021 година?
- Продължавам да съм оптимист, макар и не толкова за футбола. Радвах се на Тервел Пулев за победата му в Танзания. Дано и той като брат си Кубрат стигне до мач за световната титла. Класен боксьор е! С интерес ще гледам Цвети Пиронкова и Григор Димитров на Аустрелиън Оупън, а и след това. Моят роден Пловдив ще е сред четирите домакина на европейското за жени. Говорих с големия ми приятел Любо Ганев и знам, че не само ще го организира перфектно, но и ще надъха момичетата, да надскочат себе си. И, разбира се, идва олимпиадата. Може и да отида, ако програмата ми позволява. Вече говорих по въпроса с легендарния Вальо Йорданов за това, че винаги съм на късмет и имаме злато, когато с него гледам борба. И той настоява да сме заедно в Токио. Но с мен или без мен медали от игрите ще има, въпреки че отдавна не сме империя в спорта. Имам предвид времето, когато България беше в десетката на генералното класиране по медали на олимпийски игри.

- И за финал на интервюто - кой е най-ценният подарък, който сте получавали за рождения си ден?
- Любовта на семейството ми. Любовта на всички приятели, които вече ми се обаждат ден по-рано да ми честитят, защото... „може да не успеят да се свържат на 8 февруари в големия телефонен трафик при мен. Невероятно е, че и в социалните мрежи вече ме поздравяват по-рано. И така разбирам колко богат съм в действителност! И с ръка на сърцето сега им казвам: „Трогнат съм. Благодаря!“