Директорът на Софийската филхармония: Ако сега може без изкуството, скъпи колеги, значи винаги ще може  

Онези от вас, които в този момент ще ме нарекат убиец, каквито думи чух по повод други директори, те сега нека прочетат първите четири абзаца на моя пост

Ключови думи: маестро, найден тодоров, софийска филхармония, директор, диригент

Найден Тодоров е виртуозен български тромпетист, пианист, композитор и диригент. От сезон 2004 – 2005 г. е гост-диригент на Софийска филхармония, от 2005 г. е директор на Оперно-филхармоничното дружество в Русе, от 2017 г. е директор на Софийската филхармония.

Понеже знам, че много хора ще ме наскочат заради следващите ми думи, ще започна оттам, че когато излезе заповедта на здравния министър за затваряне в национален мащаб до 21 декември на организациите, осъществяващи концерти и дейност в сферата на музикалното изкуство, аз се подчиних на тази заповед, въпреки тълкуването в медиите на културния министър. Направих го, защото знам, че едно общество се гради преди всичко с признаване на правилата и върховенството на закона, без значение какво е личното ни мнение по въпроса.

Също така, в ръководената от мен Софийска филхармония бяха осъществени няколко проверки (познайте защо), които констатираха изрядността и безопасността в концертен комплекс „България“ (доколкото такава въобще е възможна, след като така или иначе вече сме се родили и живеем на тази планета, на която дори динозаврите са загинали).

Освен това, всеки, който е поискал да бъде освободен от работа в институцията, която ръководя, поради притеснения за здравето си, е получил моето съгласие и одобрение. Дори, когато съм осъзнавал различни мотиви зад съответното искане.

И накрая – надали има българин, който да е минал през толкова PCR- и антигенни тестове, колкото съм правил аз. Последният PCR беше преди 5 дни, следващият е утре сутринта. Не го правя от страх за здравето си, а защото пътувайки и работейки с много хора, бих могъл да се заразя и преди да го разбера, да заразя друг човек. Впрочем, аз съм в рисковата група. Но искам да работя, защото за мен това не е работа, а начин на живот. Това, което е важно за мен, е - ако пострадам аз, да не пострадат и други около мен.

И СЕГА МОЯТ ПРОБЛЕМ:

В целия свят хората на изкуството протестират, че не им се дава възможност да работят заради кризата. Театрите и оркестрите, които могат да си го позволят, работят, макар и без публика – подготвят премиери, осъществяват записи за бъдещи дискове, излъчват концерти на живо без публика. За повечето от тези хора изкуството е начин на живот, а фактът, че получават и заплата, е бонус. Въпреки това, въпросът със заплащането съвсем не е маловажен – живеем във време, когато ако нямаш приходи, няма значение колко си добър, пак ще умреш от глад. Хората са в ужас, че Метрополитън – една от най-големите опери в света – съкратиха своите артисти, с опция да върнат повечето от тях на работа следващата есен – година и половина след съкращението им – ако са оцелели.

Междувременно една трета от оркестъра вече напуснаха Ню Йорк и някои от тях си смениха професиите. Само преди дни музикантите от Ню Йоркската филхармония се съгласиха да намалят тежко заплатите си. Повечето от оркестрите и оперите в САЩ следват примера на тези две най-големи организации, като в повечето състави артистите получават част от заплатите си или просто се водят на работа, без да бъдат заплатени, с надеждата, някога нещата да се оправят. Ако оцелеят дотогава.

В България хората на изкуството пуснаха петиция, че не искат да работят. А можеха да пуснат петиция с искане за максимално безопасни условия на работа. Но те решиха да използват паметта на един голям човек и прекрасен певец, за да привлекат повече съмишленици за идеята си за затваряне на изкуството. Както някои обясниха, защото можело и без него в момента. Ако сега може без него, скъпи колеги, значи винаги ще може без него!

Германия гласува рекорден бюджет за култура от над 2 милиарда евро за 2021 г., заради борбата с Covid-19, Турция откри преди няколко дни нова концертна зала, като откриването беше изместено с няколко месеца по-рано, за да повдигне духа на обществото, да им вдъхне надежда, че нещата отново ще бъдат добре – всичко това при зверски мерки за здравословна безопасност. Виенска филхармония реши да осъществи Новогодишния концерт без публика, но да го осъществи, защото изкуството е последната утеха на хората в беда.

Нормално е да се страхуваме. И ако се чувстваме несигурни, важно е да спрем, за да запазим и физическото си, и психическото си здраве.

Убеден съм, че нито един директор не би задължил артист да работи, ако той се страхува за здравето си и предпочита да остане вкъщи (разбира се, различна е ситуацията, ако решиш да караш карантината на почивка с приятели)!

Но да искаме да спрат другите, които искат да продължат, да пускаме публични лозунги към публиката да си връща билетите, да пускаме сигнал след сигнал до РЗИ (това се случва вече в повече от една институция), да излизаме с призиви за бойкот или да обвиняваме и обиждаме другомислещите, това не е мисъл за здравето, това е онази отвратителна част от миналия строй, който повечето от вас отричат, която бе част от неговия провал. Това което правите сега, ще доведе до дългосрочен отлив на публиката и в крайна сметка може дори да постигнете целта си за затваряне на институции. Само че не за две или три седмици.

Онези от вас, които в този момент ще ме нарекат убиец, каквито думи чух по повод други директори, те сега нека прочетат първите четири абзаца на моя пост.

Отново повтарям – никой няма право да задължи човек, който се страхува, да работи! Никой! И здравето винаги трябва да бъде водещ приоритет!

Но не е нормално да караме и без това обърканото ни общество да гледа с подозрение и негативизъм към гилдията на хората на изкуството!

Винаги съм смятал, че да се занимаваш с изкуство не е "работа", а призвание.

С този пост никого не желая да обвинявам, пирамидата на Маслоу не е изсмукана от пръстите. Но нека не смъкваме обратно долу онези, които се опитват да се катерят по нея.

*пост от Фейсбук профила на маестро Найден Тодоров, директор на Софийската филхармония.