Какви са болестите на Бойко Борисов
През дългогодишния си политически стаж на Борисов единици пъти му се е налагало да ползва болничен, както и медицинска помощ
„Отрицателен съм за Ковид-19. Това показа втори пореден тест“, обяви във вторник премиерът Бойко Борисов малко преди да посрещне министър-председателя на Република Северна Македония Зоран Заев в България и да проведе срещата си с него. Борисов попадна в лапите на коронавируса на 25 октомври и изкара карантината си в домашни условия, като през цялото време не спря да работи дистанционно, пише вестник Ретро.
Всъщност през дългогодишния си политически стаж на Борисов единици пъти му се е налагало да ползва болничен, както и медицинска помощ.
За пръв път през 2011 г. министърът-председателят сподели в свое интервю по тогавашната ТВ7, че страда от исхемична болест на сърцето. „И аз имам исхемична болест на сърцето. Всеки, който има високо кръвно, страда от такава болест“, заяви преди 9 години Борисов и обясни, че стриктно следи състоянието си, редовно ходи на профилактични прегледи при лекар и пие хапчета за кръвно. И тогава той подходи с чувство за хумор към проблемите си, като сподели, че често влиза в спорове с лекарите. „Докторите казват: „Недей ходи на сауна и недей тичай толкова“, но аз си го правя“.
По-драматична в здравословен план за Борисов бе 2013 г., когато в рамките само на една седмица той два пъти бе приет по спешност в болница „Лозенец“ заради хипертонични кризи, обща отпадналост и неразположение. Премиерът бе хоспитализиран за първи път с високо кръвно със стойности 190 на 110 в Правителствена болница на 25 февруари 2013-а. Тогава лекарите обясниха, че то е повлияло и върху исхемичната болест на сърцето, от която премиерът страдал от години. След като прекара три дни в болницата, министър-председателят, който по това време бе в оставка, бе изписан, а специалистите му препоръчаха покой, избягване на физическото натоварване и силния стрес. На 3 март същата година обаче той отново бе приет в Правителствена с високи стойности на кръвното налягане – 180 на 100, обща отпадналост и общо неразположение. И двата пъти се наложи да му бъдат включени системи освен другите медикаменти, за да се свали високото кръвно.
За по-дълго от строя обаче в годините са го изваждали единствено спортните травми, които си е докарвал на футболния терен. Общо четири пъти премиерът е бил опериран по спешност заради разкъсан менискус.
За пръв път тежка контузия на десния си крак той получи, докато заемаше кметския пост в София, по време на футболен мач през май 2009 г. Тогава той бе откаран и настанен в Правителствена болница със сериозно счупване и скъсани мускулни връзки. Историята се повтори и през 2013 г., когато му се наложи да претърпи сложна операция на лявото коляно, пак поради скъсан менискус с дислокация. Първоначално Борисов се опита да се стабилизира чрез инжекции, но впоследствие се оказа, че намесата на скалпела е неизбежна. Оперативната интервенция тогава беше извършена от завеждащия клиниката по артроскопска травматология в болница „Софиямед“ доц. д-р Антони Георгиев и продължи 1 час и 10 мин. Тъкмо докато влезе обратно в спортна форма, каръкът застигна Борисов отново и той контузи фатално същия крак на същото място за втори път в началото на 2015 г. Макар инцидентът да се бе случил няколко дни преди операцията, премиерът стоически търпеше болката и отказваше да отложи заседанията си в Министерския съвет. В крайна сметка отново бе приет в „Софиямед“ и доц. Антони Георгиев пак проведе 2-часова операция на менискуса му, след която министър-председателят незабавно започна спешни рехабилитационни процедури, за да може бързо да раздвижи крака си и да се срещне с тогавашния шеф на ФБР Джеймс Коми. Известно време обаче Борисов се придвижваше с патерици, докато функциите на десния му крак се възвърнат напълно, и викаше министрите от кабинета си в дома си, за да заседават.
За последно той постъпи в болница през лятото на 2017 г., когато за четвърти пореден път увреди менискуса си. „В моя случай е като в оная поговорка: „Да би мирно седяло, не би чудо видяло“, пошегува се тогава премиерът, който пак получи травмата на футболния терен и отново се довери на златните ръце на доц. Антони Георгиев, който проведе сложната операция в „Софиямед“. След всяка интервенция той предупреждавал министър-председателя да си вземе поука и да спре да рита футбол и да играе тенис, но той не спазвал съвсем стриктно препоръките. Едва напоследък е започнал да бъде по-отговорен към здравето си, но през 2019 г. пак беше изкушен от футбола и записа два феноменални гола за Бистришките тигри срещу „Локомотив“ (Пловдив).
Съпруга разбра за изневяра на мъжа си благодарение на кантар, любовницата е тежала 54 килограма
Рибар в лоша серия хвана 100-килограмово "чудовище"
Медведев и Тръмп си размениха остри думи, руснакът спомена "Мъртвата ръка"
3-годишно дете падна от 18-ия етаж и оцеля, първите му думи след жестокия инцидент са, че иска играчка Бъмбълби
Ралица Паскалева подкрепи Димо Алексиев след присъдата
Липсата на секс може да доведе до смърт, най-застрашени са...
Три зодии ще плачат много през следващите дни, задава се кошмарно начало на август за тях
Изтича с поредното затворено, пустеещо село, изтича със затворените очи на нашите баби и дядовци, родители, които изградиха тази страна с 20 ст. трудоден, както казваше поетът Пеньо Пенев.
Нашата страна изтича поради простата причина, че ние не виждаме ценност в нея. Тази страна изтича по простата причина, че ние с широко затворени очи виждаме как нашите отношения са се превърнали в отношения на врагове.
Както казваше голямата българска писателка Свобода Бъчварова – милост няма между българите. Затова ни изтича страната! Нашата страна изтича поради това, че нямаме общи идеи и обща цел. Нашата страна изтича с 40-те процента функционална неграмотност, а другите 60% са с различна степен на неграмотност. Страна, която се е гордеела с това, че човек ще продаде най-милото си, за да изучи децата си, в момента се гордее с това, че децата му все още могат да пишат на някакъв език.
Страната ни изтича с това, че днес, голяма част от нас не се виждат като една общност! Това ме тревожи и това не е мърморенето на остаряващ човек. Това е моят ужас, буквално, и ако трябва да бъда съвършено откровен – моето огромно разочарование от собствения ми народ. Очевидно съм имал други, имагинерни представи за българите и българското, които не съотвестват на реалностите. Трябва да имаме и нещо друго предвид – че народите са живи организми, те се движат, редуцират, умират, възкръсват…Но това, което всъщност се случи, е, че за последните 30 години активното малцинство, което прави „маята”, или резигнира, или се оттегля в някакви интимни, вътрешни светове, или емигрира. Или се предава. А качеството не се прави от количеството, колкото и да е странно. Качеството е качество. И когато това качество отказва да бъде именно това, другото е само една биомаса. 30 години нас ни управляват откровено деградирали същества, не само морално и емоционално, а и образователно. И това е напълно обяснимо. Страна, на която е отредено да бъде периферна територия със затихващи функции, не бива да има висока индустрия, високи технологии, високи културни или политически образци. Следователно образованието става излишно. Други са критериите, други са социалните лифтове, друга е селекцията за успяване. Младите хора чисто инстинктивно, като животинки усещат, че не образованието е залогът и капиталът за социално израстване. Други антропологични типове шестват из масмедиите и стават образец за поведение. Така че, образованието не е за тях. България влиза в едно информационно и образователно поле, в което има две служебни роли. Първата е да представлява периферен, малък пазар за потребителските стоки на развития свят и второ – да предоставя евтина работна сила на същия този свят, на имперския център. Имаме страхлив национален елит, който не смее да поеме отговорност, и от друга страна, имаме население – не ми се обръща езикът да кажа народ, което не обвързва личния си просперитет и този на своите близки с просперитета на общността и на държавата, от която то е част. Ние не сме част от западната цивилизация. Ценностната криза на българите е продукт на ценностната криза на българите като особено състояние. Допълнително върху тази инфантилна общност се наслагват дълбоката криза, дълбоката драма, дълбоката липса на ориентация и на смисъл, което е характерно за съвременния западен проект. Той само допълнително изкривява картината, защото се наслагва върху нашите собствени фобии и негативи. И оттук – нашите собствени духовни язви. За икономическа и социална криза не говоря, защото, както казва един много умен българин, един от м
алкото, основният въпрос, който е не само научен, а е въпрос на битието, е за съдбата на човека като такъв. Когато вие не намирате смисъл да живеете, вие може да останете като живо биологично същество, но ще престанете да съществувате като човешко, духовно същество. И огромна част от моите сънародници са точно такива.
Пълно куко е!
Пълно куко е!
Когато си прост,то е завинаги е казал цун кай го