Хелоуин не е празник, а корпоративна маркетингова кампания

Ключови думи: Хелоуин, празник, маркетинг

Хелоуин не е празник. Корпоративна маркетинг кампания е. Това е причината толкова много хора да не го харесват и да предпочитат да не се налага достатъчно трайно в обществото ни, а не някаква елементарна „патрЕотична“ простотия или ограниченост. И тази година не минава без леко тъпия спор около този празник, и тази година предостатъчно хора обясниха на простолюдието колко тъпо и шовинистично е българският "патрЕот" да бойкотира готиния и свеж празник. Нарочно изчаках първо да мине, преди да напиша това, което мисля за него. Всъщност проблемът на повечето хора с Хелоуин изобщо не е, че е част от фолклора на друга култура, народ или религия. Че е "чужд" или „небългарски“, пише Лупа.бг. Много повече дразни хората това, че е напълно изтръгнат от всякаква история и култура корпоративен "ивент", създаден и налаган от компании и срещи на корпоративни бордове, а не нечии исторически културни обичаи и традиции.

Цялото усещане за него мирише на ИКЕА, Кока кола и евтини маски от някой "шоп" в мола. Заради това се дразнят хората, а не заради някакъв културен шовинизъм, патрЕотизъм и байганцовщина. Всъщност това е абсолютно същото, като с дразненето от модерната версия на Коледа, която пак е продукт на корпорациите и пак със същата цел - продажби на боклуци. Коледните песни, мола, "Дядо Коледа и елфите", тъпите филми, Кока кола... Корпоратизмът взима културни традиции и ги превръща в маркетинг ивент, който да продава продукти. Той изтръгва всичко автентично, исторически, традиционно, смислено и хубаво и го заменя с евтина реклама на продукт, оферта „за празника“ в еди кой си магазин, кичозно преекспониране и всестранна реклама. Посредством което напълно заличава оригиналното съдържание на празника и го напълва с нещо кухо и евтино. "Вси Светии" е християнски празник за почит към светците и мъртвите, и няма общо с преобличане, с вампири, тикви и аврнджърс костюми. Българите, които са "против Хелоуин" имат предвид, че ги дразни второто, а не християнския празник. Не „чуждото“.

Онова, което се е случило с този изначално католически празник, докаран в САЩ от ирландците, е същото, което би се случило с „24-ти Май“, ако след десетилетия на корпоративни кампании той се превърне постепенно в празник на нещо напълно несвързано с просветата и писмеността ни. Например „празник на десертите“. Все знае, че традицията на 24-ти Май е да си предплатиш куверт в сладкарница, да ходите там, да плюскате захар, да си купите и за вкъщи. Седмици преди 24-ти Май цялата държава е в реклами на десерти и пастички, защото с това корпорациите са направили вече асоциацията на този ден. Всички реклами се въртят около захарта, сладкото, шоколада. Всяко заведение има „специално меню“ и оферти с намаления за десерти. Понеже вече това е идеята на празника – да консумираш сладко. Ей така, компаниите така го наложиха и се случи, а някакви си там „тъпи патрЕоти“ бойкотират готиния и…сладък празник. И говорят глупости как той бил на някаква си просвета и писменост. Бай Ганьовци!