Предизборната война за бордоваците
ГЕРБ се размотават при прилагането на новите правила за назначения в публичните предприятия, а БСП се надяват това да продължи достатъчно дълго
Преди около година влезе в сила изцяло новият Закон за публичните предприятия. С него, под натиска на Световната банка и Европейската комисия, бяха приети нови правила за назначения в органите за управление и контрол на държавните и общинските фирми. Това бе условие за приемането ни в т. нар. чакалня за Еврозоната.
Една от целите на промените бе да се подобри прозрачността в кадровия подбор и съответно – неговото качество. През годините назначенията в съветите на директорите, в надзорните и управителните съвети на публичните предприятия винаги са предизвиквали критични коментари.
„Неслучайно в българския език се появи нова думичка – бордоваци, т.е. членове на бордове! Всяка една политическа сила взима властта, изчиства всичко останало, идват новите хора и започваме отначало. Това не може да продължава“, каза председателят на икономическата комисия в парламента Петър Кънев по време на дебатите по новия закон преди повече от година.
„Начинът, по който се управляват публичните предприятия, най-малкото може да бъде наречен ненормален и абсурден“, бе заявил още бургаският депутат от „БСП за България“, както и че „това винаги е било една хранилка за поредната политическа сила“.
Новият закон бе приет и обнародван на 8 октомври 2019 г.
Той предвиждаше в едногодишен срок съставите на органите за управление и контрол на публичните предприятия да се приведат в съответствие с променените изисквания.
Това обаче не се случи.
Една от причините бе лекото забавяне с приемането на съответния Правилник за прилагане на закона от страна на правителството. Такъв действа от 5 май 2020 г.
Пет месеца по-късно обаче нови „бордоваци“, назначени по новите правила, няма. Вместо това, от ГЕРБ преди дни предложиха спешна промяна в закона, с която да се удължи с още четири месеца срокът за привеждане на органите на публичните предприятия в съответствие с тях.
От БСП се чуха слаби критики, като те подходиха с разбиране по отношение нуждата от отлагане. И това не изглежда да е случайно - социалистите се надяват да са във властта след парламентарните избори, които се очаква да са през март или април 2021 г. Ако няма предсрочни.
Т.е. забавянето на ГЕРБ би дало шанс на БСП да назначи свои представители в бордовете.
Хората на Бойко Борисов обаче се опитват да предотвратят това с новите законови промени, предложени от шефката на парламентарната група Даниела Дариткова и нейни съратници.
Именно с тях се отпускат допълнителните четири месеца, с които срокът става февруари 2021 г.
Така ГЕРБ и „Обединени патриоти“ ще могат да сложат отново техни кадри в управлението на публичните предприятия точно преди да се смени властта.
А отстраняването на бордоваците след това няма да е толкова лесна задача.
„Доста сложна е, както е разписана процедурата, защото според закона там трябва да се назначават професионалисти, които да не подлежат на смяна на партийно-квотен принцип“, каза Христо Проданов след въпрос на „Флагман“ на пресконференция преди седмица.
Той, Петър Кънев и Иво Христов от „БСП за България“ предложиха на второ четене четиримесечният допълнителен срок да се замени с едногодишен – т.е. до октомври 2021 г. Дотогава се очаква властта да се е сменила. Аргументът бе, че четирите месеца, на които залагат управляващите, пак няма да са достатъчни.
Предложението на соцдепутатите обаче очаквано бе отхвърлено от мнозинството в икономическата комисия. Бе потвърден четиримесечният срок, което вероятно ще се случи и при окончателното гласуване в пленарна зала.
От БСП призоваха и да се спрат масово обявени конкурси в куп държавни предприятия този месец. Според Христо Проданов те се провеждали в разрез с новия закон.
„Другото, което нас ни смущава, е еднаквите критерии, по които се избират управителите на държавните предприятия. Според нас не е едно и също да избираш директор на държавното предприятие „Тържище за плодове, зеленчуци и цветя“ и директор на АЕЦ „Козлодуй“ или директор на РВД. Ако погледнете в обявленията на министерствата, правилата за всички тези директорски места са абсолютно едни и същи – копирани от правилника, който е приет към закона, което за нас отново е недопустимо и отново ни води към мисълта, че тези конкурси се организират единствено и само бързо, за да могат в края на мандата си да назначат поредните, както казах, политически и гербаджийски „калинки“, които впоследствие да управляват тези дружества“, заяви Проданов на пресконференцията.
Той изрази подобно мнение и в пленарна зала при обсъждането на законовите промени на първо четене.
Даниела Дариткова обаче веднага контрира: „Отново виждам двойни стандарти. Нашата памет не е къса! Ние си спомняме и правилото „3-5-8“ при назначаването на бордовете преди, в други управления, когато Вие сте били доминиращи в съюз с други политически сили.“
Така войната за бордоваците продължава, като следващата битка се очаква да е още в петък при окончателното гласуване в пленарна зала.
А по-следващата - при евентуално вето от страна на президента.
Кюстендил става акцент в националната туристическа реклама на България
Украинец опита да подкупи полицаи на морето
Първи елиминации в "Диви и красиви"
