Европарламентът прие резолюцията срещу България с 358 гласа "за" и 277 "против"

Ключови думи: европейски парламент, гласуване, резолюция, българия

Европарламентът прие резолюцията срещу България с 358 гласа "за" и 277 "против". Резолюцията бе приета с 83 гласа разлика. Въпреки съпротивата на Европейската народна партия евродепутатите приеха резолюцията, изготвена в Комисията за граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE). Това стана с 358 гласа "за", 277 - "против" и 56 "въздържали се".

Гласуването се състоя, след като повечето предложени поправки - основно тези на Европейската народна партия - бяха отхвърлени, съобщи epicenter.bg.

Зад резолюцията обаче стоеше групата "Социалисти и демократи", която публикува преди вота изявление със заглавие: "Години наред ЕНП си затваряше очите за ерозиращата демокрация на Унгария. Не обръщайте гръб и на България!"

В нея се отправяше призив към евродепутатите да подкрепят "българския народ, който излиза на улицата от месеци с легитимни искания за независима съдебна система, прозрачност, върховенство на закона и демокрация." Аргументите са в подкрепа на демонстрантите и исканията им за справяне с корупцията, изтъкват се и международните оценки за свободата на словото и политическата намеса в журналистиката.

Евродепутатът Даниел Фройнд от Зелените, който посети България преди дебата тази седмица, написа след вота в "Туитър", на български: "Брюксел е зад теб, #България. Мнозинството в Европейския парламент прие ясна резолюция, подкрепяща исканията на протестиращите за справедливост и отговорност."

Какво влезе и какво не влезе в резолюцията?

В окончателния вариант не бяха одобрени предложения, значително омекотяващи обвинения, свързани с протестите в България и недоволството на демонстрантите, промяна на пасажите за полицейско насилие срещу протестиращи или напомнянето колко важна е политическата стабилност за евроинституциите. 

Остава и частта, в която се изразява съжаление, че България не е ратифицирала Истанбулската конвенция, въпреки че евродепутатът Ангел Джамбазки внесе поправка за заличаването ѝ. Поправката с искане за отпадане на Механизма за сътрудничестов и проверка (CVM) също не е част от окончателния текст. 

Към последната версия на резолюцията бяха предложени общо 48 поправки. От списъка излязоха текстове за измененията за обвинения срещу президента Румен Радев, че е поискал оставката на правителството и е нарушил неутралитета на позицията си. Името му бе добавено и към параграфа, където се говори за твърдения за корупция, в която е замесен премиерът. 

Сред поправките, които искаше Рамона Стругариу, бе добавяне на параграф, изтъкващ загрижеността за "предизвикателства по отношение на независимостта на системата на прокуратурата", и призив българските власти да подобрят надзора на банковия сектор и да разследват разкритията, съдържащи се в досиетата на Мрежата на САЩ за борба с финансовите престъпления съгласно които три български банки са участвали в обработването на плащания, за които е установена висока степен на риск от изпиране на пари и връзка с финансиране на организираната престъпност и тероризма.

Вчера малтийският депутат Роберто Мецола внесе от името на ЕНП и поправка (заедно с още десетки от свое име), в която се говореше за финансиране на протестите от бизнесмена Васил Божков, чието име обаче не се споменаваше изрично, а се говореше за хазартен магнат с 18 обвинения. След критики Мецола се отказа от тази идея.

Впоследствие бяха повечето поправки на Европейската народна партия и тя уведоми в изявление, че няма да подкрепи резолюцията със съжаление, че върховенството на закона се използва като "партиен инструмент" вместо да се ползва за доброто на съюза. Един от дадените аргументи бе, че призивът за запазване на мониторинга противоречи на сигналите, изпращани от Еврокомисията за нуждата от отпадането му след напредъка на София.

Джамбазки поиска още да бъдат премахнати параграфи за безпокойството на Венецианската комисия от пречките пред езиковото многообразие в Изборния кодекс и че се ограничава "правото на глас на гражданите, живеещи в чужбина", както и изразеното от LIBE притеснение от промените в Изборния кодекс не повече от 7 месеца преди вота.

Той също така поиска заличаване на текстове с притеснения за слово на омразата срещу малцинствата, включително от правителството, за влошаването в зачитането на правовата държава, демокрацията и оновните права; осъждане на случаи на дискриминация и атмосфера на враждебност приветстване на забраната на "Луков марш".

Резолюциите на ЕП имат само препоръчителен характер, но заедно с доклада на ЕК по същата тема от миналата седмица, може да окажат влияние в рамките на Общия механизъм на ЕС за спазването на принципите на правовата държава. Някои държави от ЕС искат да бъде спирано европейското финансиране, ако се установи, че в някоя от страните членки има сериозни нарушения на тези принципи.