Дебатът в ЕП: Очакванията за погром над България не се състояха

Дебатът продължи около час, в четвъртък ще бъде гласувана резолюцията за България

Ключови думи: Европейски парламент, дебат за България, новини

Ще запазим механизма за сътрудничество и проверка за България. Това заяви еврокомисар Вера Йоурова в заключителното си изказване в дебата за върховенството на закона в България в Европейския парламент. Ще го запазим, защото българският народ иска този механизъм да продължи и много българи нямат доверие в съдебната си система, обяви Йоурова, цитирана от Епицентър.

Като заяви, че Еврокомисията напълно подкрепя правото на мирни протести, еврокомисарят за прозрачността и ценностите Вера Йоурова подчерта: „Комисията напълно подкрепя правото на мирни протести – те са фундаментално право. Конституционните промени трябва да са обект на широк дебат. Трябва време да се постигне консенсус и да се спазва принципът на проверка и баланс между институциите".

"Комисията смята, че Механизмът за сътрудничество и проверка е доказал, че е добър инструмент в процеса на реформи и е довел до законови и институционални мерки, за да бъдат постигнати препоръките в него", подчерта тя.

Заседанието бе съпътствано с много технически проблеми, поради които немалка част от изказванията не можеха да се чуят извън залата.

Дебатът премина в грозни препирни между българските евродепутати. Защитавайки партийните си пристрастия, те се скраха, изваждайки на показ моменти от междупартийните си боричкания. Дебатът мина на ниско ниво. Кято аргументи се използваха и неверни факти за събитията в страната.

Нито един представител на изпълнителната власт не защити България.

Още в началото думата взе Михаел Рот - министър по европейските въпроси на Германия, която сега председателства ЕС. Той заяви, че "Правовата държава не е само водещ принцип, с който са обвързани всички органи на ЕС. Тя важи за всички държави членки без изключение. Разполагаме с доклада на комисията. През октомври ще организираме разискване в Европейския съвет – за целия ЕС и освен това ще предложим да бъдат разгледани 5 държави членки, като започнем по азбучен ред: Белгия, Дания, Естония, България, Чехия."

Председателят на групата на Европейската народна партия Манфред Вебер каза, че България е страна в преход и има дълъг път, който да извърви до Европа: „Разбирам, че има млади хора по улиците, които искат бързо да станат нещата, но те следват своя ход. Българите имат какво да вършат, но трябва да се гордеят от постигнатото. Има правителство на ЕНП, но пък президентът е ляв - тоест има баланс на властите. 

Има свобода на медиите и господин Борисов закриля това. Трябва да уважаваме резултата от изборите. Борисов ръководи проевропейско правителство, както и страната към еврозоната. България е на прав път, промените трябва да стават не чрез протести, а чрез избори“.

В подкрепа на резолюцията за България се изказа румънската евродепутатка от групата на либералите Рамона Стругариу. Тя акцентира, че по време на протестите е видяла жени, влачени от полицията. „Трябва да направим разлика между една страна заложница и един свободен народ. Хората на България днес са тези, които са най-важните”, подчерта тя.

Даниел Фройнд, Зелените/Европейски свободен алианс: "Бях миналата седмица на софийските протести, имах възможност да говоря на място с много хора, чух, че им е писнало от корупцията в България. Европейското финансово подпомагане се присвоява. Какво правим ние като ЕС? Когато попитах какво очакват, казаха единодушно: спрете европейското финансиране. Това ще отнеме черния хайвер от лакоми олигарси", заяви той.

Срещу резолюцията се обяви Ангел Джамбазки, ВМРО/Европейски консерватори и реформисти:Тази резолюция е крайно лява и политически, и идеологически. Когато се говори за корупция, в България това винаги се свързва с ДПС. А ДПС е част от либералите в ЕП, каза той.

Последва много остро изказване на евродепутата Клер Дейли от Европейската обединена левица – Северна зелена левица.

Катарина Барли, зам.-председател на ЕП, от Групата на социалистите и демократите подчерта: "Ние сме на страната на гражданското общество в България и подкрепяме справедливите искания за демокрация. Загрижени сме за това кой притежава българските медии, има политическа намеса в медиите в България, това е широко разпространено. (...) Ние от 10 години наблюдаваме Унгария и не виждаме напредък. Не допускайте тези грешки и в България."

На обвиненията на Джамбазки остро реагира евродепутатът от ДПС/ Обнови Европа Илхан Кючюк: „В България няма възможност да се води предизборна кампания на друг език, освен на български. Ако вие, г-н Вебер, искате да се кандидатирате в България, ГЕРБ ви припознае, няма как да водите кампания в България. Ако говорите на английски или немски, ще ви глобят, трябва да мълчите. Г-н Джамбазки забрави да каже за касичката на ВМРО - за златните паспорти. И тук има комисия, която ще се занимава с този въпрос, завърши Илхан Кючюк.

Джамбазки веднага реагира и поиска ЕП да накаже Кючюк заради лична нападка и невярна информация.

Гуендолин Делбос-Корфийлд от Зелените заявява, че гледайки събитията у нас, има чувство за дежавю. „Аз мисля, че отговорът на всичко това идва твърде късно и е твърде слаб“, обръща се тя към Вера Йоурова. „Не можем да се борим с пожар с традиционните средства“, заявява Корфийлд. Според нея не трябва на България да продължават да се отпускат средства и поне мониторинговият механизъм трябва да остане като средство за борба с корупцията.

Елена Йончева (БСП/Социалисти и демократи) заяви, че "днес болката на България е болка на целия Европейски съюз".

"Кой спира хората да протестират в България? Всеки ден в последните три месеца имаме доказателство за обратното," каза Андрей Новаков от ЕНП. Той нарече прекалени твърденията, отправени в залата, че в България се обгазяват деца, и поиска да няма партизация в дебатите в парламента. "Ще се оправим, когато спрем да изнасяме проблемите навън и започнем да ги решаваме сами. Да живее България," каза още Новаков.

През цялото микрофоните ту се включваха, ту изключваха и това пречеше да се проследи мисълта на говорещите. Това накара Вера Йоурова, зам.-председател на ЕК да заяви: "Точно когато говорим за свобода на словото, имаше технически проблем, микрофоните не работиха. Има нещо символично в това. Ще продължим да работим за механизма за верификация и мониторинг. Искаме устойчив резултат в съдебната система, борбата с корупцията и престъпността. Ще запазим механизма, тъй като много българи нямат доверие в съдебната система."

След нея Дидие Рендерс, еврокомисар по правосъдието, заяви, че : ЕК има възможността да предприемем действия. „В самото начало на следващата година ще имаме възможност да провеждаме европейско разследване, което е добър инструмент да се разкрият престъпления по европейски въпроси. Пред ноемрви ще се обсъждат 5 държави членки, между които и България. И ще разгледаме ситуацията и ще решим какво можемд а сторим с всички налични средства и в България, и във всяка друга държава членка. Уверявам Ви, че ние ще използваме всички налични инструменти и в България." Дидие Рейндерс заяви, че България трябва да изпълни последните препоръки на Венецианската комисия, по-точно за отчетността на главния прокурор. 

Накрая Михаел Рот, министър по европейските въпроси на Германия завърши: "Аргументът на един от евродепутатите, че този дебат ще опетни него лично и неговата страна, не е верен. Казвам това, като гражданин на страна, в която вчера имаше нападение на човек от юдейската религия - в една либерална и открита държава. Не смятам, че това е петно върху Германия, ако поставим този болезнен въпрос на дискусия. Когато има проблеми, когато има дискриминация, това са въпроси, които трябва да се засягат открито. Без това да се схваща като намеса във вътрешните работи на дадена страна."

Мониторингът за България остава, защото българите нямат доверие в съдебната система, обяви на финала на дебата зам.-председателят на Еврокомисията Вера Йоурова.Припомняме, че на 30 септември Европейската комисия представи пред депутатите от Европейския парламент доклад за състоянието на върховенството на закона в държавите-членки на Евросъюза.

В него бе уточнено, че понятието „върховенство на закона” предполага прозрачен, отчетен, демократичен и плуралистичен процес за приемане на закони; правна сигурност; забрана на произволното им прилагане от страна на изпълнителната власт, ефективна съдебна защита от независими и безпристрастни съдилища, ефективен съдебен контрол, включително зачитане на основните права; разделение на властите; и равенство пред закона.

Подчертава още се, че тези принципи са признати от Европейския съд и Европейския съд по правата на човека и спазването на върховенството на закона е от съществено значение за доверието на гражданите и бизнеса към обществените институции, а ключовите му принципи се ползват с подкрепата на гражданите в държавите-членки на ЕС.

България бе спомената на няколко места в доклада, като се посочва, че там има проблеми - в частта за правосъдната система, борбата с корупцията и медийната свобода.

На 1 октомври с 35 гласа „за“ 30 „против“ и 1 „въздържал се“ Комисията за граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европарламента прие резолюция за България, в която се настоява Европейската комисия да продължи мониторинга над съдебната реформа и борбата с корупцията в България в рамките на механизма за сътрудничество и проверка. Именно тази резолюция се обсъжда в момента.

Финалният текст на резолюцията ще бъде гласуван в четвъртък.