Отдавна обмислях да напусна БСП – партията се изчерпва, в нея няма нищо модерно, младите бягат

Засега не можем да говорим за политически проект, сред нас няма човек с харизма

Ключови думи: Димитър Стоянов, БСП за България, депутати, парламент, БСП, Корнелия Нинова, Държавна сигурност

Димитър Стоянов е на 68 г., бургаски депутат. Миналата седмица заедно с още петима се отцепи от парламентарната група (ПГ) на „БСП за България“. Всички те станаха народни представители със статут „нечленуващи в ПГ“.

Стоянов и колегите му напуснаха с критики към Корнелия Нинова и обкръжението й, които превърнали БСП в партия с еднолично управление и с националпопулистка идеология.

- Г-н Стоянов, колко години бяхте член на БСП, преди – БКП?

- Бях член от 5 юни 1979 г.

- Помните дори датата!

- Приеха ме на рождения ми ден – затова се помни. До началото на 1990 г. бях член на БКП, след това бях служител в службите за сигурност. Тогава се деполитизирах.

Впоследствие напуснах и МВР, станах адвокат. През декември 1996 г. имаше ден, в който се бе наредила голяма опашка от хора пред кантората ми. Тогава се появи един мой приятел от службите, който бе вече пенсионер, и започна да нахалства – едва ли не да изпревари другите. И аз го питам „какво има“, а той казва „какви са тези работи, каквито ги правиш – партията пропада, а ти седиш тука, посрещаш клиенти и не знам си какво; трябва да помагаш“. Аз тогава затворих кантората и оттогава до онзи ден продължих.

- Спомняме си – тогава беше кризата по Жанвиденово време.

- Да, точно тогава. Това е в общи линии, не е много интересно, но е емоция.

- Емоцията е важна и затова напускането Ви изглежда доста радикално решение. Трудно ли го взехте, колко време го обмисляхте?

- О, не, то е отдавна... Аз виждах, че в БСП не отсега, а от години течаха процеси на изчерпване на партията. Отдавна съществува една криза, която е във всички области. Не се вземаха решения, кризата се задълбочаваше – и идеологическа, и идейна, и кадрова, и организационна... Партията намалява катастрофално, няма нищо модерно и съвременно. Младите бягат, възрастовият състав все повече се увеличава – примерно 80-90% са хората на по над 60 години. Никой не взема мерки. Аз очаквах, че в края на краищата ще се появи някой, който ще каже „така не може, тръгваме напред, почваме да градим“. Всичко се свеждаше до това да се спечелят някакви избори, знаете – кога губим, кога спечелим... А когато спечелим, от пет правителства на БСП от 1990-а година досега четири са свалени преждевременно. Едно си изкара четиригодишния мандат, но той след това се отчете като голяма загуба. И това продължава. Аз в някаква степен не виждах перспектива, надявах се на ръководството, но сега видях, че проблемите се задълбочават. Иначе приемам резултатите от това, което се получи. Нямам нищо против тях. Нямам нищо против и курса, който се поема в друга посока, но това не е моят път. Това, което съм правил, през цялото това време, ако трябва образно да го обясня – аз съм казвал „другари, това не е влакът за Бургас, това е влакът за Видин“.

- Какво значи това?

- Значи, че не тръгваме към целите, които декларираме, а вървим в друга посока. Няма нищо лошо, след като всички са го решили това нещо...

- Добре, но сега, след като шестимата напуснахте „БСП за България“, се забелязва, че сте доста активни – постоянно излизате с ваши позиции. Това като че ли трябва да подскаже, че готвите политически проект.

- О, не. Засега не можем да говорим за някакви политически проекти. На този етап демонстрираме активност, защото смятаме, че така би следвало да работи групата на БСП, защото от 80 души не може само 8-10 да са активни, а на останалите предназначението им да е да седят, да ръкопляскат и да се съгласяват с всичко. Ние показваме как би трябвало да се работи. Но за политически проект на този етап не можем да говорим, защото нито един от нас не е толкова популярен и няма тази харизма, с която да увлече хората, и след който да тръгнат всички. Обсъждат се различни идеи. Докъде ще се стигне, в момента е трудно да кажем. Но поне едно е ясно. От миналата седмица досега се обясняваме защо сме напуснали и т.н., но на нас никой не ни е виновен. Това е наше решение и нямаме нищо против никого. Не се борим с БСП, ако това се очаква. Нямаме нищо в личен план срещу Корнелия, просто това не е нашият път. Благодаря за това, което е било, но ние продължаваме в друга посока.

- От БСП обаче, включително и вече бившите Ви съпартийци от Бургас, призоваха шестимата да напуснете парламента. Как им отговаряте?

- Много хора могат да призовават всичко. Това са политически актове. Аз няма да се учудя, ако към нас се предприемат и по-крути и насилствени действия, защото в парламентарната група на БСП има много несъгласни хора и по някакъв начин те трябва да бъдат предупредени, че не могат да вървят в тази посока и да предприемат подобни действия. Иначе, ако трябва да отговоря теоретически – спрямо Конституцията, народният представител представлява целия народ и работи за интересите на народа, а не е представител само на тези, които са го избрали. Бургаската областна партийна организация е от 3000 члена, а за мен преференциално са гласували 4600, ако трябва така да тръгнем да говорим с цифри, което е безсмислена работа. То и народът не беше съгласен с това, че три месеца не работихме и бяхме излезли (депутатите на БСП бойкотираха парламента в началото на 2019 г. - б.а.), но аз не видях някой да си подаде оставката. Не видях и някой да направи разбор на това, което се случи – какво спечелихме от това, какво ни помогна то.

- Шестимата все пак ви възприемаме като обща група, защото напуснахте заедно. Прави впечатление, че критикувате управлението и Бойко Борисов. Какво обаче е мнението ви за главния прокурор Иван Гешев и за задкулисието около Доган и Пеевски?

- Ние споделяме идеите на стачкуващите, но дотолкова, доколкото ние сме в законодателната власт, не можем да се месим в действията на съдебната. И лично на мен ми се струва, че трябва да се отнасяме изключително предпазливо към всичко това. Гешев е избран по законен начин, той не се харесва на всички тези, които са се обявили срещу него и т.н. Съдебната власт трябва да приеме тези решения. Аз не искам да се обвързвам с някакви становища, защото лично аз нямам поглед върху работата на главния прокурор. Моят поглед е върху това, което пишат медиите. Но че има проблеми в съдебната система като цяло – има. И тези проблеми трябва да се решават.

- Беше ли тогава грешка, че Нинова обяви, че БСП също иска оставката на Гешев?

- Това са политически решения, които са взети от ръководството на БСП. Аз не смятам, че нещо е грешно или правилно. Ние сме „за“ оставка на правителството. Тези призиви (за оставка на Гешев) може да са само морален акт, друго не може да се направи. Но никой не е казал, че няма да изпълнява разпореждания на главен прокурор и т.н.

- Казахте, че сте бил в службите. Публично е известно е - извадиха Ваше картонче, че сте бил в Държавна сигурност...

- Да, аз съм се уволнил като подполковник от Националната служба за сигурност. В Държавна сигурност (ДС) бях стигнал до майор. Бях последният началник на ДС в Нефтохимическия комбинат до 1990 г.

- В този контекст, някои твърдят че Доган е най-успешният проект на ДС по време на прехода. Съгласен ли сте с това?

- Всеки може да си има своето отношение към ДС. Аз не искам да реабилитирам никого. Но ще кажа какво мнение наблюдавам през годините. Идва 10 ноември – хората искат промяна. Има един куп хора – неформали, които са били против, които не са имали оръжие, но са били с различно мнение. Има един огромен партиен апарат, който също иска място под слънцето. Има комсомолци. Всеки в една или друга степен е бил служител на предната власт. В един момент той трябва да се определи (...) Ставайки всичко това, се срина държавността. Защото имаше една единствена служба в оня период, която можеше да запази и икономиката и всичко – това беше, искаме или не искаме, Държавна сигурност. Защото тя контролираше икономическите предприятия. Тя можеше да види продажбите „под тезгяха“ и т.н. В момента, в който тя се разгроми, създаде се отрицателно обществено мнение, - предприятията започнаха да се разпродават, да рухват, изгубихме си пазарите и т.н. Това е моето мнение. Сега и да го ровим... то се прави, за да получим лесни отговори на сложни въпроси – че някой някъде е злонамерен и т.н. Запомнете от мен – няма сила, която през цялото време да контролира процеса! Хората от ДС се чудят как да свържат двата края, защото в голямата си част са пенсионери. Даже в самото начало да са се опитали да контролират процеса, след това са се появили други, които са поели контрола.

- Т.е. няма единен център, който да стои зад задкулисието?

- Няма! Какъв единен център?! Всичко работи за пари...

- Т.е. въпросът за Доган не е релевантен?

- Доган си е намерил място под слънцето. Помогнали са му обективни обстоятелства и различни хора - бил е удобен, станал е това, което е станал.

- А Държавна сигурност няма ли някаква роля при него?

- Каква роля да има?! След 10 ноември всички се обединиха срещу нас. Аз бях началник на службата за сигурност, а ходих да си търся работа като шлосер в Нефтохима, защото не знаех на кой хал съм. След това тръгнах да завършвам „Право“. Нали разбирате, че ако имаше нещо, нямаше да тръгвам да завършвам и да ставам адвокат. Аз съм бил така да се каже „на баш-а“ - Нефтохим, където вървят потоците пари. Не казвам, че съм нещо изключително, но и друго мога да кажа – към 10 ноември 1989 г. Държавна сигурност в Бургаска област бяхме точно 67 души. А в областта живееха 400 000 човека. Партийният апарат не знам колко хиляди беше. Така че с тези 67 души... Но легендата е факт и хората вярват. Все пак добре е човек да има елементарни обяснения на трудни въпроси, защото когато тези обяснения ги няма, той пък може да се натъкне на истината. И истината да го ужаси.