Проф. Петков: Преди 112 г. България става независима от султана, но са сключени тайни договори в ущърб на народа

Не бива да губим българският облик и самочувствието, че сме древен народ с богата култура, каза проф. Петко Петков

Ключови думи: Петко Петков, Независимостта на България, Османската империя, Княжество България, Велико Търново

На този ден преди 112 г. се отхвърля зависимостта от Османската империя. България става независима от султана. Това каза пред Нова телевизия историкът от Велико Търново проф. Петко Петков.

„Става въпрос за отхвърлянето на едни клаузи от Берлинския договор, които постановяват формална зависимост на Княжество България от Османската империя, от което следват куп задължения и унизителни обременености на нашата държава, която отдавна ги е пренебрегнала и се държи като независима“, обясни той.

„Тогава независимостта на една държава спрямо другите се мери с икономическа и с военна мощ. На 22 септември 1908 г. България нито е по-икономически силна, нито по-дипломатически важна, освен, че може да сключва преки договори. В това е голямата отговорност. Този, който сам си гради съдбата, носи отговорност за взетите решения“, заяви историкът. 

„След две-три години обаче ръководството на страната, променило Конституцията, за да може да сключва тайни договори, подписва няколко, от които държавният интерес не е добре защитен“, подчерта той.

„Като автор на един от учебниците мога да кажа, че информацията, която е необходима за обявяването на Независимостта на България е налична, но преподаването е двустранен процес и по-важното е, че учителите знаят отдавна и достатъчно за това събитие. То бе малко потулено до края на 80-те години, тъй като не се харесваше възвеличаването на монархията чрез него“, изтъкна проф. Петков. 

„Идеята за независимост е възрожденска. Тя е част от плановете за освобождение и за изграждане на модерна и независима българска държава“, добави той.

На въпроса дали българските държавници могат да се поучат от този прекрасен пример за такт и дипломация, професорът отговори, че историята не е пряк учител. 

„Политиците обаче могат да се поучат от това успешно съчетание на дипломация, национална отговорност и държавническа настойчивост. Тези качества на тогавашното правителство и на княза, както и прибраните лакти на партиите, които са гарант за успеха и на Съединението, и на връщането на Южна Добруджа, са трайната формула за всеки такъв триумф“, добави той.

„Това е било голямата цел, но е трудно постижима, тъй като е грубо нарушение на Берлинския договор и предците ни са го осъзнавали много добре. Те обаче успяват да се възползват и от международната ситуация, и така да направят, че да не си създадат нов враг“, коментира проф. Петков. 

„Не бива да губим българският облик и самочувствието, че сме древен народ с богата култура. Не трябва обаче само да се оглеждаме в миналото и да си обещаваме светло бъдеще“, каза още историкът от Великотърновския университет. 

Историкът проф. Пламен Павлов пък обясни пред бТВ, че свободата и Съединението ги имаме, но те не са утвърдени юридически на международната арена.

„Цялата тази свобода и независимост са един процес, който виждаме, продължава цели 3 десетилетия. Можело е да бъде обявена независимост и в някакъв по-ранен исторически момент. Но през 1908 г. са назрели комплекс от причини – и икономически, и политически, дори психологически, да се направи тази решителна крачка към утвърждаване на името на България като суверенна държава“, добави той. 

„Всъщност има две основни послания в целия този акт – пълен суверенитет и национално обединение. В самата идея на независимата политика на българската държава е заложена идеята за нейното обединение на нейните реални исторически граници, така, както ги разбират нашите деди. Това е добро постижение за времето си на тогавашната българска дипломация“, коментира проф. Павлов. 

„България пораства, получава своето свидетелство за зрялост. Някога идеята ми беше да празнуваме независимостта в душат, в българското политическо и културно-историческо пространство, както и акта. Протоколът надделява и се обръща на акта и неговите последици“, каза пък проф. Милко Палангурски.