Социални отмениха почивките на приемните семейства
Забраната е заради COVID-19 и липса на указания
След отмяната на извънредното положение у нас поне две общини забраниха на приемните родители да ходят на почивка заедно с настанените им деца. Това заяви пред „Монитор“ Александър Миланов, изпълнителен директор на Националната асоциация за приемна грижа.
Социалните служби от тези градове са обяснили на приемните родители, които искат да водят децата на море или планина, че не могат и е забранено предвид пандемичната обстановка, допълни Миланов. „Лично аз се обадих на Министерството на труда и социалната политика, а те пък се обадиха на общините, за да се промени тази ненаписана никъде забрана. Излиза така, че пандемията се тълкува навсякъде по различен начин, но някои от тълкуванията са абсурдни“, каза още Миланов.
Тълкуванията на указанията за безопасност поради извънредната епидемична обстановка доведоха до това да се пропускат обучения за приемни родители, деца се настаняваха само кризисно, а наблюденията на самите приемни семейства бяха онлайн.
Помощ за приемните семейства нямаше, заяви още Александър Миланов. Така например за повечето приемни семейства, при които няма настанени деца, не се направи нищо – подкрепиха се самотни родители, бедни хора, останали без работа. Необходимата за обучение на деца техника бе осигурена от самите приемни семейства. „Нямаше приемни родители, които да не са имали достъп до техника, няма и такива, които да са поискали помощ, но ако през новата учебна година имат нужда и необходимост, могат да получат помощ и подкрепа от Националната асоциация за приемна грижа“, увери Миланов. Големият въпрос е доколко приемните родители, повечето от които са на възраст, ще се справят с техниката при дистанционно обучение, тревожи се изпълнителният директор на НАПГ.
По официални данни 2016 са приемните семейства към месец юни тази година, от тях 2015 са професионални и 1 доброволно приемно семейство.
449 пък са приемните родители, при които няма настанени деца. Причините за това са комплексни, обясни още Миланов. „Проблемът за приемните семейства, в които няма настанени деца, е от дълго време, всеки месец цифрата варира около 500, което за съжаление е една постоянна бройка, това са обучени, одобрени хора, готови да се грижат за деца.“
Според официалните данни на държавата за тези семейства няма подходящи деца, например те са одобрени за бебета, а реално за настаняване чакат по-големи малчугани. Когато има разминаване в профила на семейството и децата, чакащи за настаняване, се получава така, че едни приемни родители повече от година или две нямат настаняване, а в същото време има деца, чакащи за приемна грижа.
Има и една част от приемните родители, но тя е много малка, която не иска по лични причини да им бъдат настанявани деца, като причините най-често са здравословни проблеми, разясни още Миланов. Има много родители обаче, които не искат да им бъдат настанени деца, защото не могат да се справят с травмата от предишното настаняване, те са привързани и свикнали с детето, което им е било настанено, и това води до момент, който сам по-себе си поставя и психологическа бариера, каза още Миланов.
Ако тези около 500 семейства отпаднат от приемната грижа, ще има остър недостиг, защото недостиг има и в момента. „Веднага давам пример, в София има 70 приемни семейства, а са необходими 200“, каза Миланов. Реално има опасност, ако в голям град има недостиг на приемни родители и се наложи кризисно настаняване на дете – жертва на насилие, то да няма къде да бъде настанено.
Обучението на приемни родители е процес, който трае от 6 месеца до 1 година, това не е малко време, и когато се окаже, че няма хора и няма време, тогава губещи ще са децата, имащи нужда от грижа в семейна среда, на практика обаче такава няма да им бъде осигурена, разясни Миланов. “Смятам, че има основателни причина да се помисли как да бъдат променени профилите на тези 500 семейства, така че реално да се използват техните професионални умения“.
Майка се грижи за болно дете без заплащане
„Вчера се срещнах с приемна майка от Видин, при която е настанено дете с умствена изостаналост, което е навършило пълнолетие и поради тази причина системата е прекратила настаняването“, разказва още Александър Миланов. Алтернативата на тази жена е да върне детето в дом, но тя е избрала да се грижи за него въпреки дохода, с който разполага – 220 лева“, допълва Миланов. Това е пример за желание и привързаност на човека към детето, за което се грижи. Историята е показателна и абсолютно отрича твърденията, че приемните родители са „печалбари“. Всички тези семейства заслужават помощ и уважение, защото полагат грижи за деца, които са останали без семейство по различни причини, коментира Миланов.
Никой не е провеждал обучения на приемните родители за това как и какво да спазват като предписания по време на коронавируса, а беше важно да има такива, каза още Миланов, защото приемните родители са хора, които се грижат за чужди деца, и е важно да са получили указания, както другите институции. По време на извънредното положение, свързано с коронавируса, бяха намалени свижданията на децата с биологичните им семейства, приемните семейства се справиха добре, учеха децата на различни полезни неща, за да не им се отразява негативно изолацията, каза още Миланов.
