БСП възхвали 9 септември в парламентарна декларация и възмути ГЕРБ и „Обединени патриоти“

Александър Симов изчете декларацията от името на "БСП за България", ГЕРБ напуснаха залата

Ключови думи: 9 септември, парламент, Александър Симов, БСП за България, Обединени патриоти, ГЕРБ

БСП възхвали датата 9 септември 1944 г., след която в продължение на 45 години на власт бе тоталитарната държава. Това стана с декларация от името на парламентарната група, изчетена от депутата Александър Симов.

Темата предизвика остра реакция от страна ГЕРБ и „Обединени патриоти“. От формацията на Бойко Борисов напуснаха залата веднага след като Симов започне да чете и стана ясно за какво ще говори.

След декларацията на „БСП за България“ последваха контрадекларации – първо на ГЕРБ, а сетне и на „Обединени патриоти“ (ОП).

Те трябваше да опровергаят казаното от Симов.

Ето пълното съдържание на декларацията на „БСП за България“:

Днес се навършват 76 години от промяната на 9 септември. Тази дата продължава да предизвиква политически страсти, което показва най-малкото, че в нея има живот, че в нея е скрита истина. За да стигнем до тази истина обаче трябва да минем през тонове политически инсинуации, през медийно мракобесие, през псевдоисторическо шарлатанство и целенасочени лъжи. С други думи – днес е модерно да се говори само лошо за Девети септември.

Аз ще постъпя по различен начин – ще ви кажа хубавото.

Когато легионите на реваншизма се опитаха да превземат учебниците по история, от тях със злоба беше изхвърлено всичко, което дори намеква за битката срещу фашизма в България. Трябваше да се научим да вярваме, че в България фашизъм не е имало и това направи избитите без съд и присъда, хилядите жертви на кафявата чума, абсолютно неудобни. Техният живот и идеали просто не се вписваха в извратената версия на историята, която се опитваха да ни пробутат. Преследвани веднъж приживе, жертвите на българския фашизъм станаха отново обект на гонения. И този вятър от тъмни страсти не подмина и най-светлите образи – на Никола Вапцаров, на Христо Смирненски, на Гео Милев.

Но аз обещах да говоря за хубавото.

Каква държава е България през 40-те години на миналия век?

Можем да изхвърлим на боклука всички митове за „една от най-развитите държави“ в Европа, която тъне в лукс, удоволствия и дантели. Учебникарската история винаги е пленник на политическата баналност на ежедневието. Обаче истинската история принадлежи на спомените на двамата ми дядовци. Единият ми дядо е от село, близо до Пловдив, което се нарича Конуш. Село, в което е кошмар да живееш пролетно време по онези години. В него няма нито една асфалтирана улица и заради калта напролет, децата е трябвало да се придвижват на кокили. Няколко поколения живеят в една къща, обработват едно парче земя, на практика не разполагат с никакви пари, а живеят като първобитните хора – с размяна на стоки. Властта изобщо не мисли за тях, а и самата идея за власт изглежда странно в едно село, което, въпреки че е на чернозем, тъне в абсолютна мизерия.

При другия ми дядо положението е същото. Той е от село на име Съдийско поле, на 7 километра от Нова Загора. Нека не се заблуждаваме – в онази царска България 7 километра се равняват на разстоянието до Луната. Изостанало, абсолютно немодерно село, със земеделие от 17-и век. Когато цяла Европа използва трактори, в България се оре с магарета и волове. Всъщност именно този образ трябва ясно да пречупи идеологическата лъжа за благоденстващото царство. На всичкото отгоре, тази държава става съюзник на Хитлер, давайки пълна свобода на стражарския си манталитет. И нима днес някой се опитва да ми каже, че тези, които са се бунтували срещу това безумие, които си представят България като държава за всички, а не за малцина, са политически престъпници?

Нищо подобно.

Девети септември е отговорът на един голям проблем. На несъстоялата се модернизация на страната. На блокиралата икономика. На паразитните елити. На статуквото на постоянния гешефт. На заплащането за отрязани партизански глави. На фашистките легиони.

Можем до утре да си говорим за грешките след Девети, но отричането на самата дата означава да отречем порива по различен живот. Поривът за социална държава. Идеята за една друга възможна България.

Не напразно усилието на Девети не е продукт само на една партия. Съюз от партии се борят за тази промяна, искат тази промяна, умират за тази промяна.

А промяната е очевидна – на Девети септември се случва едно огромно социално усилие, което трансформира България. Знаците за тази трансформация са очевидни и до днес. Разходете се из страната - във всяко село има читалище. Големите болници. Училищата. Предприятията, които в наши дни бяха приватизирани и затрити, защото на никой не му пукаше как ще живеят хората оттук нататък. На десницата й отне много повече време да ги унищожи, отколкото е било необходимо за тяхното построяване.

Много е лесно да свързваме лошото след Девети с усилието, което виждаме на самата дата. Това е подмяна и всички знаем, че е подмяна.

Истинският смисъл на датата е в надеждата. Подозирам, че именно заради това се полагат големите усилия за отричането на този ден. Защото поривът за един друг възможен свят никога не е изгасвал. Несправедливостта, неравенството имат своята яростна опозиция, която винаги може да се разгони отново, защото бедността е най-голямото престъпление на днешния ден.

Пред очите си виждаме как все повече хора обръщат към миналото не обвинителен, а меланхоличен поглед. Защото провалът на 30-годишния преход, провалът, отбелязан със сълзотворен газ срещу протестиращи млади хора, ще кара цели поколения отново и отново да се връщат към смисъла на 9 септември, за да разберат неговите уроци, неговите мечти, неговите надежди, разбира се, неговите грешки.