Наша миска: Цялото ми семейство мина през Covid-19
Досега не намирах сили да споделя с всички вас ужаса, през който премина нашето семейство през последния месец и половина, споделя миската
Ностелката на титлата Мисис България Паолина Петракиева изля душата си в изповед. От думите на красавицата става ясно, че през последните месеци са минали през доста трудности, а причината е Covid-19, който помрачил цялото й семейство, пише Hotnews.bg.
"Досега не намирах сили да споделя с всички вас ужаса, през който премина нашето семейство през последния месец и половина, но виждайки какво се случва, няма как да остана повече безучастна", започна изповедта си Поли, която въпреки всички предпазни мерки, които взима заедно с членовете на семейството си, се оказват заразени с коронавирус от тяхен много близък човек.
"Това, което не всички знаят обаче е, че борбата с този изключително агресивен вирус, е жестока и с цялото си сърце благодарим на Господ и на невероятните лекари от Инфекциозна болница СБАЛИПБ “Проф. Иван Киров”, че оцеляхме... Дай Боже, и занапред да сме живи и здрави", споделя Петракиева.
Ето и цялата й изповед:
Наистина страхът е огромен и все още не можем да се успокоим, че всичко е наред, все още не можем да кажем, че всичко е отминало, защото следва един продължителен период на възстановяване, придружен от редица контролни прегледи и изследвания. Казвам всичко това, за да знаете, че корона-вирусът наистина съществува, че поразява със страшна сила основни жизнени органи и системи като сърдечно-съдовата система, (едно от най-опасните вероятни проявления е неочакваното сгъстяване и съсирване на кръвта); белите дробове - бързо развиваща се вирусна пневмония, доста често трудна за овладяване дори с редица антибиотични комбинации, истинско предизвикателство дори за знанията на перфектно подготвените специалисти, защото всичко е строго индивидуално и в голяма степен непредвидимо; бактериални инфекции, цитокинова буря, тромбофлебити, са само част от коварните усложнения ... и не на последно място, страхът, който те превзема, колкото и да си силен и непоклатим, истинско изпитание на психиката...
Докторите, сестрите, лаборантите, рентгенолозите и целият медицински персонал, които се грижеха за нас, са хората, от които трябва да се черпи актуална информация, хората, на които трябва да се вярва и да се чува думата. Денонощно те впрягаха целия си наличен ресурс в терапията по нашето лечение, без да жалят сили и средства, така, както правят всеки ден, с всеки един техен пациент. Тук обаче, разликата е, че те продължават да го правят с риск за тяхното здраве и живот, изпитвайки редица неудобства, които предпазните костюми, маски и шлемове им причиняват, измервайки всички жизнени функции през запотени очила, проследявайки ни с по няколко чифта запаряващи ръкавици и напрягащи се да ни чуят през цялата тази екипировка.
Смелост, сърцатост, професонализъм... възхищението и признателността ни са безкрайни!!! И тук бих искала непременно да благодаря на целия лекарски екип на една от най-подготвените наши болници, защото техните имена трябва да се знаят, а трудът и всеотдайността им да се ценят!
Като започна с първия доктор, който ни посрещна и пое с такъв заряд и оптимизъм, като един истински рицар, сякаш, за да разсее тревожността и притесненията ни - д-р Трифон Вълков Trifon Walkov, след което постепенно се запознахме и с останалите спасители, начело с д-р Емилия Александрова - д-р ТомаТомов, д-р Альона Иванова, д-р Ралица Йорданова, д-р Русина Гроздева, д-р Никол Кючукова, д-р Петър Великов, д-р Венцислав Кръстев, д-р Андон Тимчев, д-р Филип Тенчев, все млади, амбициозни и безстрашни инфекционисти! Благодаря и на изпълнителния директор на болницата проф. д-р Червенякова за вниманието и постоянните грижи.
Не на последно място, бих искала да отбележа и благодаря за високия професионализъм на нашия личен лекар д-р София Паскова, както и на д-р Димитрова от РЗИ, които още в началото безапелационно и навременно ни насочиха към правилното място за лечение, ангажираха се и проследяваха състоянието ни ежедневно! На проф. Генов, доц. Попов, д-р Дончев за консултациите и готовността за реакция при нужда! На родителите ни, които какво ли не преживяха, и на невероятните ми приятелки Ianica Peicheva, Елица Бикарска и Yanislava Kamburova, за грижата, подкрепата и съпричастността, които бяха неотлъчно до нас, (макар и под прозореца)! Бъдете здрави всички и имайте късмет, защото само добри намерения не са достатъчни, особено, когато сте изправени срещу невидим и непознат враг!... И... Господ да ни пази
Боклуци ниедни