Търсете кардиолог веднага, щом усетите някаква промяна в състоянието си!

Специалистите в областта на сърдечносъдовите заболявания алармираха, че по време на пандемията пациентите се страхували да отидат в болница, коментира проф. д-р Владимир Данов

Ключови думи: пандемия, сърдечносъдови заболявания, планови операции, МБАЛ Сърце и мозък

Проф. д-р, Dr.h.c. Владимир Данов д.м. е директор на Българския Кардиологичен Институт (БКИ) и началник на клиниката по кардиохирургия към МБАЛ „Сърце и Мозък“ гр. Плевен и гр. Бургас. Защитава докторска дисертация в Университета „Лудвиг-Максимилиян“ в Мюнхен, Германия. Бил е началник отделение към клиниката по сърдечна и торакална хирургия в Аугсбург, Германия, началник на клиниките по кардиохирургия  в УМБАЛ „Св. Марина“- Варна и УМБАЛ „Св. Анна“ – София. Специализира имплантиране на сърдечни клапи, минимално инвазивни оперативни методи за реконструкция и протезитане на митрална, аортна и трикуспидална клапи, осъществяване на  аортокоронарни байпаси  на биещо сърце, лечение на сърдечни тумори, реконструктивна хирургия на гръдната аорта, хирургия на проводни и ритъмни нарушения, имплантиране на пейсмейкъри и кардиодефибрилатори за лечение на сърдечната недостатъчност, коригиране на вродени сърдечни пороци  и др. Има над 28 годишен оперативен опит в областта на кардиохирургията.

Проф. Данов е изключителен фен на футбола. В свободното си време обича да гледа футболни мачове - особено тези на любимия си отбор FC Bayern München. С течение на годините все повече се убеждава, че работата е неговото хоби. Посветил се е на сърдечната хирургия и на изследванията и проучванията, които отразява в научни трудове. Има над 8 издадени книги и продължава да работи над нови. Изпитва истинско удовлетворение от научните дискусии с колеги от цял свят и особено много от непрекъснатото обучение на младите перспективни кадри, които стартират специализацията си в структурите на Българския Кардиологичен Институт в цялата страна.   

- Професор Данов, светът изглежда е в края на тунела на тази изненадваща пандемия. Имате наблюдение за реакциите на две коренно различни държави - Германия и България. Можете ли да направите едно обобщение - как се справиха двете държави, разликата в подходите, предимствата и недостатъците на единият и другият подход?

- Сухата статистика сочи, че и в двете страни има сравнително малко смъртни случаи. Най-малко това, но преди всичко трудолюбието и пиететът към знание показват, че Германия и България не са „две коренно различни държави”. Разбира се, германците са пословични с дисциплината си, но в извънредното положение българите успяха да ме изненадат с отговорното спазване на мерките и препоръките на Националния щаб, който взе множество адекватни и навременни решения и така постигна отличен резултат. И двете държави се справиха успешно с това предизвикателство, въпреки че според едно проучване на DKG Германия е сред първите най-сигурни държави в условията на пандемия, а България е на 27-мо, според мен, несправедливо, място. Сред основните критерии при оценката са ефективността на здравеопазването и нивото на финансова стабилност и потенциал за икономически отскок. Важни са и резултатите от предприетите мерки, достъпът до тестове и ефективността на националните системи за мониторинг и откриване на заболявания, не само на тази коварна инфекция. Добре знаем, че все още ние българите отиваме на лекар едва когато положението се превърне в спешно. И ежегодните профилактични прегледи не се приемат като нещо наистина важно. Не трябва да забравяме, че и преди, и по-време на, и сега след острата фаза на падемията сърдечносъдовите заболявания остават основната причина за смърт в България.

- На какво смятате се дължи по-ниският ръст на заболели и загинали българи, в сравнение с Германия, където медицината е на много по-високо ниво?

България реагира своевременно и адекватно, както споменах, българите бяха дисциплинирани и отговорни. Така пикът тук беше между Великден и Гергьовден. Първоначалният брой на заразените в Германия беше висок, но страната премина стрес-теста изключително успешно, ограничи разпространението и избегна съдбата на Италия, Великобритания и Испания, например. Но нека погледнем положителните примери от двете страни.

- Какво научи кардиохирургията от неканения гост, наречен COVID-19?

- Всички специалисти в областта на сърдечносъдовите заболявания, онколози и други специалности, които непряко са свързани с лечението на вируса, алармираха, че по време на пандемията пациентите се страхуват да отидат в болница и отложиха плановите си операции. Това доведе до влошаване на здравето на множество пациенти, страдащи от хипертония, ИБС или сърдечна недостатъчност. Пациентите пристигаха при нас в животозастрашаващо състояние, защото те или техните близки се страхуват от заразяване с коронавирус. Сега отново, апелирам към всички пациенти да се обръщат към лекуващите ги кардиолози веднага, щом усетят някаква промяна в състоянието си или просто да си направят профилактичните прегледи, след като са преживели изолацията и всякакви форми на стрес. Страниците на тази медия, уважаеми пациенти, не са мястото, където подробно да Ви разкажа какво усеща и преживява пациент с инфаркт, дисекация или други остри, животозастрашаващи сърдечносъдови състояния, които произтичат от неглижиране на заболяването. Грижете се за себе си, моля. Движете се, спазвайте назначената лекарствена терапия, обръщайте внимание с какво и как се храните,  така помагате не само на себе си, но и на хората, които обичате и на които държите.
  
- Опасявате ли се от нова вълна в коронавирусната епидемия?

- Както казаха експертите от института Роберт Кох, ще има втора, трета и дори осма вълна. А твърденията на колоритния проф. Дидие Раулт са, че няма да има. Важното е, че светът е далеч по-подготвен, внимателен и дисциплиниран. Моето ясно мнение е, че независимо от остротата на следващите вълни и независимо дали въобще ще има такива, или ще има други мутации на този или други вируси – решаващо за преживяемостта и подготовката на човека да посрещне здравнозастрашаващите събития е неговото индивидуално общо добро здраве. Постигането и поддържането на висок здравен статус става с лекувана и редовно мониторирана сърдечносъдова и централна нервна система, ранно диагностицирани и лекувани патогенни и всички други малформации и състояния.

- България е водеща в Европа по брой на страдащи от сърдечносъдови заболявания, въпреки че през последните години страната навакса много по отношение на техника, както и по качество на медицинското обслужване. Поставянето на стентове, простете за израза е стигнало до рутината на смяна на накладките на един автомобил. Каква е причината да сме лидери в тази негативна касация?

- Само през първото тримесечие на 2020 г., 3193 души в България са получили инфаркт. Често обръщам особено внимание на спада във възрастовата граница. От 3193 с ОМИ (остър миокарден инфаркт), 12 души са били на възраст под 35 г. Повече от 12 години структурата от болници на Българския Кардиологичен Институт работи за подобряване на достъпа до специализирана медицинска грижа и намаляване на смъртността от сърдечносъдови заболявания, която, отлично знаете, беше драматично висока. Стартирането на високехнологичната Сърце и Мозък в Плевен преди 3 години даде възможност на 1,5 млн жители от Северна България да получават своевременна, животоспосяваща медицинска грижа. Това се потвърждава от думите и писмата на стотици благодарни пациенти,  получили високотехнологично лечение, модерна медицинска грижа и специално отношение при нас, които сега водят нормален и радостен живот.

Позволявам си да не се съглася с Вашето твърдение – това, че вече в България има достатъчно интервенционални кардиологични клиники, разбира се на различно медицинско ниво – понякога много различно, далеч не означава, че тези процедури са се превърнали в рутина. А като кардиохирург отговорно твърдя, че във водещите Сърце и Мозък Плевен и Бургас се прилагат най-иновативни методи, оперативни техники и световни технологии в извършването на щадящи операции и инвазивни процедури, които сърдечната хирургия дели на: оперативни методи в кардиохирургията с минимален оперативен разрез и с помощта на ендоскопска видеоасистирана технология за смяна или реконструкция на клапите, реконструкции при някои вродени сърдечни пороци или коронарни байпас операции. Втората група са операциите на биещо сърце без помощта на машината сърце-дял дроб, т. нар. OPCAB – област, в която моят ученик и сегашен ръководител на Клиниката по кардиохирургия в МБАЛ Сърце и Мозък Бургас, д-р Владимир Корновски е с рекордните над 500 миокардни реваскуларизации на биещо сърце и MIDCAB. Третата група са инвазивни интервенции, извършвани от мултидисциплинарен HEART TEAM.  

Гарантирането на константно високо ниво на работа изисква отлична подготовка на екипите, прецизна апаратура, висок професионализъм, отдаденост и огромно желание за развитие и стремеж към постигане на най-високите научни върхове.     

- Възможно ли е националната политика в превенцията да бъде коригирана чрез техника и хора?

- Превенцията, като национална политика, е насочена към хората, но същевременно трябва да се генерира от самите тях – да се превърне в лична отговорност и начин на живот. През годините Българският Кардиологичен Институт инициира редица кампании и събития в подкрепа на превенцията на сърдечносъдовите заболявания, в това число проведохме безплатни прегледи и консултации в отдалечени населени места с предимно възрастно и трудноподвижно население, където хората нямат достъп до кардиологична помощ. Отзвукът беше голям, с нас се свързаха повече от 75 общини, 325 населени места, броят на желаещите надвиши 13 000 души. Често обявяваме дни на отворените врати, с цел консултиране на пациентите. Разпространяваме информационни материали, свързани със спецификата на различните сърдечносъдови диагнози и няма случай, в който да не сме отговорили на постъпило към нас запитване от пациент. Действаме от години и продължаваме като „Национален щаб за превенция и лечение на сърдечносъдови и неврологични заболявания” – образно и актуално казано.

- Вие сте немски възпитаник, създател на редица кадри в областта на сърдечната хирургия в България и Германия, бихте ли направили едно сравнение между българското и германското здравеопазване точно по този показател?

- Освен че съм немски възпитаник, аз съм и немски гражданин. Тук, в родината, намерих съмишленици, визионери, образовани в модерния свят, инвеститори и хора, посветени на каузата на националното здравеопазването в България. Голямата цел е да достигнем в апаратурата и задминем, поне в някои лечебни резултати, качеството и знанието на немските лекари. Това е непосилна, дори невъзможна задача на национално ниво, по български цени на пътеките на НЗОК. Трудно се постига масово европейско качество по български цени! Въпреки това, предвид резултатите през последните няколко години, вярвам и е очевидно, че се движим във вярната посока на повишено внимание на обществото и бюджета към здравеопазването и нарастващи сериозни частни инвестиции в модерно, с европейско качество, здравеопазване. Трябва да се ускори това движение.

 - Правилен ли е подходът в България и частни, и държавни клиники да се финансират от една и съща Здравна каса? В Австрия например частните клиники се издържат от високия стандарт на обслужване, финансирани от застраховки на пациенти. Как е в Германия? Какво трябва да се реформира в България в това отношение?

- Собствеността на болниците няма никакво отношение към качеството на здравеопазването и начина на финансиране. Пациентът постъпва в болница, за да получи необходимата помощ и внимание, без да се интересува дали тя е частна или държавна. Както в България, така и в Германия фондовете не разделят болниците по собственост, а заплащат на този, който е излекувал болния. Германия се нарежда след Холандия, където всички болници са частни, по критерия „задоволство на пациента.” В Германия също има широко признане, че частните клиники, третирани равноправно с държавните, общинските, манастирските и други смесени форми на собственост, са водещи в развитието и прогреса в новите технологии и откритията. България трябва да преструктурира многобройните държавни и общински болници, особено западналите и останали без кадри и медицинска дейност заведения, и да насърчава и цени високо модерните, признати, частни здравни комплекси, в които водещите кадрите са много, квалифицирани в чужбина и у нас, и засега са решили да не напускат родината със семействата си.  

- Какво е бъдещето на общинските, държавните и университетски болници?

- Всяка болница, която предлага качество на здравните услуги, има бъдеще, независимо дали е общинска, университетска, държавна или частна или дори добре работеща здравна служба на отдалечено място в страната.

- Харесва ли ви да се връщате в България? Защо?

- Ще ви отговоря актуално с примери: Германия разполага с голям брой легла за интензивна грижа, а ние в Сърце и Мозък Плевен имаме най-голямото отделение по реанимация и интензивна грижа на Балканите. Германия произвежда сама медицинско оборудване и лекарства, а българският производител Чайкафарма разработи производствена технология за рекорно кратко време и регистрира в България хидроксихлорохин сулфат, прекрасна новина за повече от 4000 болни българи, страдащи от автоимунни заболявания. Не е ли това вдъхновяващо и възхитително!

Обучавам кардиохирурзи – млади, мотивирани, перспективни, отворени към световната наука и постижения. Мои възпитаници продължават да работят като част от екипа на БКИ, а някои от тях бяха избрани да се обучават в най-престижните световни университетски клиники като Кливлънд Клиник, например. България трябва да се възхищава на тази специализация по роботизирана кардиохирургия в Съединените щати поне толкова, колкото на обучението на пилотите на новите самолети!

  
- Какви цели си поставяте занапред?

- Аз съм щастлив да работя това, което обичам. Да работиш в сфера, в която поставянето на нови, по-високи цели е ежедневие и едновременно с това предизвикателство, е постижение и носи удовлетворение. Пожелавам си структурата на Българския Кардиологичен Институт, на която имам честта да съм Изпълнителен директор, да продължава да се развива, да получи голямо разбиране и подкрепа от българските институции, за да продължава да бъде двигател на иновации в медицината в България, за да служи в полза на пациентите!